Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (38)

38.

Кони не изглеждаше никак доволен, когато Пол Фишер се приведе към него и съзаклятнически изрече:

— Имаме всички основания да смятаме, че тя е замесена, Кони. Въпреки онова, което ни казваш.

Кони го изгледа свирепо. Мразеше всичко у Фишер — от идеално сресаната коса и ръбестата брадичка до прекалено правата стойка и безупречно изгладените ризи. Седеше тук вече от половин час. Бе разказал на Фишер и Маси своята версия за събитията, а те му изложиха тяхната. Нямаше начин да намерят компромис.

— Това е дивотия с главно „Д“, Пол.

Фишер се облегна назад и погледна Маси.

— Ти сам чу фактите. Как можеш да седиш тук и да я защитаваш?

— Мога, защото знам, че е невинна.

— А можеш ли да подкрепиш това с факти, Кони? — заинтересува се Маси.

— Откакто седнах тук, само факти излагам, Фред. Имахме гореща следа по друг случай в Министерството на земеделието. Брук изобщо не искаше да праща Кен с Локхарт. Предпочиташе да отиде сама.

— Това го е казала тя — възрази Маси.

— Слушай, имам двайсет и пет години опит, които ми подсказват, че Брук Рейнолдс е чиста.

— Тя е проучвала финансите на Кен Нюман, без да сподели с когото и да било.

— Я стига, това не е първият случай някой агент да наруши правилника. Попада на прясна следа и решава да я проучи. Но не иска заедно с Кен в гроба да иде и репутацията му. Поне докато узнае със сигурност.

— А стоте хиляди долара в сметките на децата й?

— Подхвърлени.

— От кого?

— Точно това трябва да разберем.

Фишер раздразнено поклати глава.

— Ще я следим. Няма да я изпускаме нито за миг, докато не изясним случая.

Кони се приведе напред и с усилие удържа грамадните си ръце да не се стрелнат към гърлото на Фишер.

— Би трябвало да направите съвсем друго, Пол. Да разследвате уликите около убийството на Кен. И да се помъчите да откриете Фейт Локхарт.

— Ако не възразяваш, Кони, сами ще си водим разследването.

Кони се озърна към Фред Маси.

— Ако искате да лепнете опашка на Рейнолдс, вземете мен.

— Ти ли? В никакъв случай! — възрази Фишер.

— Чуй ме, Фред — настоя Кони, без да откъсва поглед от Маси. — Признавам, нещата изглеждат зле за Брук. Но знам също така, че в Бюрото няма по-добър агент от нея. И не искам да гледам как кариерата на един свестен агент потъва в канализацията само защото някой е завъртял погрешен телефон. И сам съм минал по тоя път. Нали, Фред?

Очевидно Маси бе дълбоко смутен от последните думи. Той сякаш се сгърчи на стола под изпепеляващия поглед на Кони.

— Фред — каза Фишер, — трябва ни независим източник…

— Аз мога да бъда независим — прекъсна го Кони. — Ако греша, с Брук е свършено и аз пръв ще й поднеса новината. Но се обзалагам, че тя пак ще дойде да си прибере значката и пистолета. Ако искате да знаете, очаквам я след десет години да управлява цялата тази барака.

— Не знам, Кони… — започна Маси.

— Мисля, че някой ми дължи тази услуга, Фред — рече Кони съвсем тихо. — А ти как смяташ?

Настана дълго мълчание. Фишер гледаше ту единия, ту другия.

— Добре, Кони, ти ще я следиш — каза Маси. — И ще ми докладваш редовно. Точно каквото виждаш. Ни повече, ни по-малко. Разчитам на теб. Заради доброто старо време.

Кони стана и изгледа победоносно Фишер.

— Благодаря за гласуваното доверие, господа. Няма да ви разочаровам.

Фишер го последва в коридора.

— Не знам какъв номер извъртя преди малко, но помни едно: в кариерата ти вече има една черна точка, Кони. Не можеш да си позволиш втора. И каквото докладваш на Маси, искам да го чувам и аз.

Макар че Фишер бе много по-висок, Кони с лекота го притисна до стената.

— Слушай, Пол. — Той помълча и демонстративно махна някаква прашинка от ризата му. — Разбирам, че официално се водиш за мой началник. Но недей да си правиш илюзията, че наистина е така.

— Тръгнал си по опасен път, Кони.

— Обичам опасностите, Пол, точно затова постъпих в Бюрото. Затова нося пистолет. С моя съм убивал. А ти?

— Постъпваш неразумно. Сам си съсипваш кариерата.

Фишер усещаше твърдата стена зад себе си; лицето му ставаше все по-червено, а Кони продължаваше да се подпира на него като крив дъб, притиснал паянтова ограда.

— Така ли? Е, чакай тогава да ти обясня кое е разумно. Някой е накиснал Брук. Кой ли може да бъде? Трябва да е същият, от когото изтичат сведения за Бюрото. Някой иска да я опозори, да я събори. И ако питаш мен, Пол, ти полагаш прекалени усилия да постигнеш точно това.

— Аз? Мен ли обвиняваш в двойна игра?

— Никого в нищо не обвинявам. Просто ти напомням, че докато не открием предателя, никой — подчертавам, никой, от директора до чистача на тоалетните — не е извън моите подозрения. — Кони се отдръпна от Фишер. — Приятен ден, Пол. Аз отивам да гоня лошите момчета.

Фишер се загледа след него, поклати глава и в очите му проблесна нещо подобно на страх.