Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (23)

23.

Брук Рейнолдс седеше мрачно до малката масичка, подпираше брадата си с длан и се питаше дали този случай някога ще се изясни. Бяха открили колата на Кен Нюман. Беше изчистена професионално — толкова добре, че нейният екип от специалисти не успя да открие и най-дребна улика. Преди малко бе разговаряла с лабораторията. Техниците още се мъчеха с лентата. И най-лошото — Фейт Локхарт пак се беше изплъзнала. Дума да няма, продължаваше ли така, в най-скоро време щяха да я назначат за директор на ФБР. Сигурна беше, че когато се върне в кабинета, ще завари цял куп не твърде ласкави съобщения от регионалния заместник-директор.

Сега Рейнолдс и Кони се намираха в служебните помещения на аерогарата. Бяха разпитали най-подробно касиерката, продала билетите на Фейт Локхарт. Заедно с нея прегледаха записите от охранителните видеокамери и тя веднага посочи клиентката. Рейнолдс можеше само да предполага, че това е Фейт Локхарт. Извади нейна снимка и служителката я разпозна с почти пълна увереност.

Ако това наистина беше Локхарт, значи бе променила външността си изцяло — чрез подстригване и боядисване на косата, доколкото можеше да се прецени от видеозаписа. А сега имаше и помощник. Защото на записа се виждаше как до нея върви висок мускулест мъж. Рейнолдс бе започнала обичайните действия за издирване, включително проверка на такситата около аерогарата по същото време. Освен това поръча на колегите си да проверят в Норфолк дали двамата не са направили някакви допълнителни резервации. Засега нямаше новини. Очертаваше се обаче една многообещаваща нишка.

Докато Кони се подпираше на стената и навъсено гледаше право напред, Рейнолдс отвори металната кутия и огледа деветмилиметровия „Зиг Зауер“. Пистолетът вече беше проверен за отпечатъци и в момента сравняваха резултатите с компютърните архиви на Бюрото, но разполагаха с нещо далеч по-добро — оръжието бе регистрирано. От щатската полиция на Вирджиния веднага им дадоха името и адреса на собственика.

— Добре, значи пистолетът принадлежи на някой си Лий Адамс — каза Рейнолдс. — В момента очакваме снимка. Предполагам, че той е бил с Локхарт. Какво знаем засега?

Кони преглътна два аналгина с кока-кола от чашата, която държеше.

— Частен детектив. Работи доста отдавна. Изглежда съвсем чист. Всъщност някои момчета от Бюрото го познават. Казват, че бил свестен човек. Ще отидем със снимката му при касиерката да видим дали може да го разпознае. Това е засега. Скоро ще има и още. — Той се озърна към пистолета. — В гората зад къщата намерихме гилзи. От пистолет. Доста са, изглежда, някой е изгърмял половин пълнител.

— Мислиш ли, че са от този пистолет?

— Не сме открили куршуми за сравнение, но от балистичната лаборатория ще ни кажат дали вдлъбнатините по гилзата съвпадат с ударника на пистолета — отговори Кони. Следата от ударника върху дъното на гилзата бе също тъй уникална, както пръстовите отпечатъци. — А тъй като разполагаме и с патроните му, можем да направим лабораторни изпитания в идеални условия. Търсим и отпечатъци от пръсти по самите гилзи. Ако намерим, това няма да бъде категорично доказателство за присъствието на Адамс, защото той може само да е заредил пистолета, а някой друг да е стрелял. Но все пак е нещо.

И двамата знаеха, че пръстовите отпечатъци се запазват върху гилзи много по-добре, отколкото например върху дръжката на пистолет.

— Не би било зле да открием негови отпечатъци в къщата.

— Момчетата от „Тежки престъпления“ не намериха нищо. Очевидно Адамс си знае работата. Сигурно е бил с ръкавици.

— Ако балистичните данни съвпадат, значи вероятно Адамс е ранил убиеца.

— Да, определено не е стрелял толкова пъти по Кен, пък и отдалече пистолетът не върши никаква работа. Ако Адамс е успял да улучи със „Зиг Зауер“ от такова разстояние в тъмното, направо трябва да го поканим за инструктор на стрелбището в Куонтико.

Рейнолдс не изглеждаше съвсем убедена. Кони продължи:

— От лабораторията потвърдиха категорично, че кръвта в гората е човешка. Освен това открихме куршум близо до мястото, където лежаха гилзите от пистолета. Беше се забил в едно дърво. Намерихме гилзи и около кървавите петна. От карабина. Куршумите са с цялостна метална обвивка, едрокалибрени. Патроните явно са изработени по поръчка, няма никакъв знак на производителя. Но от лабораторията казват, че е използван капсул „Бердан“ вместо американския „Боксер“.

Рейнолдс стрелна поглед към него.

— „Бердан“? Значи европейска изработка?

— Напоследък се срещат толкова много смахнати разновидности, че няма гаранция, но така изглежда.

Рейнолдс познаваше много добре капсула „Бердан“. Той се различаваше от американския модел главно по това, че за него в гилзата нямаше вградено гнездо. Вместо това от вътрешната страна на гилзата имаше ограничител като миниатюрна Т-образна издатина с два отвора, за да може избухналият капсул да възпламени заряда. Умно измислена и ефикасна конструкция.

Още докато учеше в академията на ФБР, Брук бе узнала, че когато натиснеш спусъка, ударникът улучва капсула, смачква го върху гнездото или ограничителя и причинява миниатюрна експлозия. Тя на свой ред минава през отворите и възпламенява основния заряд при температури над три хиляди градуса. Една хилядна от секундата по-късно куршумът полита с грохот в цевта и преди да мигнеш, човекът насреща вече е мъртъв. Огнестрелните оръжия бяха най-предпочитаните в Америка и Брук знаеше, че всеки ден в Съединените щати биват извършвани средно по петдесет и пет убийства. За Рейнолдс и нейните колеги имаше предостатъчно работа.

— Европейските патрони могат да подкрепят твърденията на Локхарт за международни машинации — промърмори замислено Рейнолдс. — Значи Адамс и убиецът са водили престрелка, в която е спечелил Адамс. — Тя погледна партньора си. — Има ли някаква връзка между Адамс и Локхарт?

— Засега никаква, но още не сме се разровили както трябва.

— Ето ти още една теория, Кони: Адамс излиза от дърветата, застрелва Кен и бяга обратно през гората. В бързината може да се е наранил на някой клон. Това би обяснило кръвта. Знам, че версията не се връзва с патроните от карабина, но не бива да я пренебрегваме. Откъде да знаем, може да е носил и пушка. Или пък гилзите да са останали от някой ловец. Бас държа, че в тия гори има дивеч.

— Я стига, Брук. Не може сам да е разиграл цяла престрелка. Имаме две отделни купчинки съвсем различни гилзи. Пък и никой ловец не стреля така — от място, куршум след куршум. С подобни игрички рискува да убие някой приятел или дори самия себе си. Точно затова в повечето щати налагат ограничения върху нарезното ловно оръжие. Освен това гилзите са оставени там съвсем наскоро.

— Добре, добре, но засега просто му нямам вяра на този Адамс.

— Да не мислиш, че аз му вярвам? И на родната си майка не бих повярвал, лека й пръст. Но не мога да си затварям очите пред фактите. Значи Локхарт изчезва с колата на Кен, така ли? А Адамс зарязва ботушите и хуква бос през гората? Хайде, Брук, ти и сама не си вярваш.

— Виж какво, Кони, просто изтъквам възможните варианти. Не казвам, че съм избрала който и да било от тях. Едно не ми дава мира: от какво се е стреснал Кен? Ако стрелецът е бил в гората, значи не е той.

Кони се почеса по брадата.

— Да, тук имаш право.

Изведнъж Рейнолдс щракна с пръсти.

— Дявол да го вземе, вратата. Как може да съм толкова тъпа? Когато пристигнахме, вратата беше широко отворена. Спомням си съвършено ясно. Тя се отваря навън, тъй че Кен сигурно е забелязал. И какво прави в този момент? Естествено, вади оръжието.

— Може да е видял и ботушите. Беше тъмно, но площадката пред вратата не е много голяма. — Кони отпи още една глътка кока-кола и разтърка слепоочието си. — Ама и тоя аналгин нищо не върши… Е, когато момчетата от лабораторията изчистят записа, ще разберем дали Адамс е бил там.

— Ако го изчистят. Но защо му е трябвало на Адамс да влиза в къщата?

— Може би някой го е наел да следи Локхарт.

— Бюканън?

— Слагам го на първо място.

— Но ако Бюканън е пратил наемен убиец след Локхарт, защо ще кани излишен свидетел?

Кони размърда едрите си рамене нагоре-надолу като мечка, която се чеше в дърво.

— Да, положението става много объркано.

— Чакай тогава да го объркам още малко. Локхарт е купила два билета до Норфолк. И само един под истинското си име за самолета до Сан Франциско.

— А на записа от камерите се вижда как Адамс тича след нашите хора.

— Мислиш ли, че Локхарт се е опитала да му избяга?

— Според касиерката Адамс се появил едва след като Локхарт купила билетите. Записът го показва как я отвежда от изхода за Сан Франциско.

— Значи може да е партньорство по принуда — каза Рейнолдс. И докато гледаше Кони, внезапно й хрумна: Може би като нашето? — Знаеш ли какво ми се иска най-много? — попита тя. Кони вдигна вежди. — Бих искала да върна ботушите на мистър Адамс. Имаме ли домашния му адрес?

— Северен Арлингтън. Най-много на двайсет минути с кола оттук.

Рейнолдс стана от стола.

— Да вървим.