| Христо Димитров Пощаков
|
|
|
Биографични данни:
|
| Роден на:
|
22 септември 1944 г.
|
| Роден в:
|
Павликени
|
Писател:
|
| Творчески период:
|
1984 г. -
|
| Псевдоним(и):
|
Кристофър Поустман
|
| Жанр(ове):
|
научна фантастика
|
Преводач:
|
| От езици:
|
испански, руски, английски
|
Христо Пощаков e писател на научна фантастика и преводач. Използва също псевдонима Кристофър Поустман (Christopher D. Postman) - превод на името му на английски.
Роден е в град Павликени през 1944 г. През 1963 г. завършва техникум по двигатели и енергетични машини „Вилхелм Пик“ (сега „Хенри Форд“). През 1975 г. се дипломира във МЕИ „В. И. Ленин“ (сега Технически университет) - София със специалност машинен инженер.
В периода 1979–1984 г. работи като технически съветник в Министерството на хранителната промишленост в Хавана, Куба. По-късно е водещ проектант и началник технологичен отдел в „Агропромпроект“ - София. През 1995–1996 г. е управител на холдинг „Агропромстрой“ - Монтана, а през 1997–1998 г. е управител на автобусна фирма „ГРУП“. През следващата година работи като заместник-председател на борда на директорите на „Балкан-прес“ - София. От 1998 г. е щатен преводач в преводаческа къща „Сара“ - София. Христо Пощаков е пръв председател на фондация „Фантастика“.
[редактиране] Приноси към фантастиката
С литературна дейност се занимава от 1984 г., предимно в областта на научната фантастика. Първият му фантастичен разказ „Да отидем на гости“ се публикува в списание „НТ за младежта“ през 1987 г., а през следващата година в същото списание е публикуван и разказът му „Трансформация“. Следват публикации на негови разкази в списанията „Криле“, „Съвременник“ (4 разказа), „Фантастика“, „Други светове“, „Фантастични истории“, „ФЕП“, „Усури“, „Наука и техника“ и вестниците „Орбита“, „Пловдивски глас“ (18 разказа под псевдонима Кристофър Поустман), „Литературен форум“, „Литературен вестник“ и други, в антологии като „Нова българска фантастика“, „Ваяния“ и сборниците на издателство „Аргус“ (Хоризонти) и авторски сборници, докато броят на публикуваните му разкази достига около 130. Негови разкази са преведени и издадени на английски, руски, унгарски, испански, френски, румънски, гръцки, таджикски и киргизки езици. Самият той превежда разкази на испански писатели-фантасти.
През октомври 2010 г. е почетен гост на фестивала "Испакон" близо до Валенсия, кадено представя превода на романа му "Нашествеието на грухилите" и изнася доклад за развитието на българската фантастика и НФ в Източна Европа.
През ноември същата година е поканен на Извънреден конгрес по фантастика в Москва на представяне на международния проект за сборниците "Андрей Белянин и его друзя", където получи диплом за почетно членство в Съюза на руските писатели. Там също изнася доклад за българската фантастика (Москва 2010 г.).
[редактиране] Самостоятелни издания
[редактиране] Участие в съвместни издания
[редактиране] Публикации в периодика
[редактиране] Публикации в периодика
- 2000 г. - „Купите Вечность!“ (разказ; на руски език), превод Евгений Харитонов, сп. „Юный техник“, №4
- 2000 г. - „Кто ходит в гости по утрам...“ (разказ; на руски език), превод Евгений Харитонов, сп. „Гном“, №7
- 2001 г. - „Так будет справедливо“ (разказ; на руски език), превод Евгений Харитонов, сп. „Если“, №5
- 2004 г. - „Кто ходит в гости по утрам...“ (разказ; на руски език), сп. „Юный техник“, №3
- 2006 г. - „Ten Thousand Dollars More“ („Още десет хиляди долара“, на английски език) - Електронно списание Oceans of the Mind, бр. XVIII, Winter 2005 (I. 2006) (Превод: неизвестен)
- ???? г. - „Меч, магия и челюсти“ (на руски език) - самостоятелно издание
- ???? г. - „Трансформация“ (на руски език) - сп. „Фантакрим-MEGA“, превод С. Дощинская
- 2006 г. - сборник „Казачьи сказки“, изд. „Армада“ (превод Евгений Харитонов)
- „Кто ходит в гости по утрам...“
- „Купите вечность!“
- „Шоу должно продолжаться“
- „Смерть, которая успокаивает“
- „Так будет справедливо, Боткин!“
- 1995 г. — Дейвид Григ — „Песен преди залеза“ (разказ) в сборника „Светове“ — ИК „Офир“, №4 от поредицата „Библиотека Фантастика“
- „Бягай, изроде!“ от Евгений Харитонов
- „Времето и войната“ от Хота Доминго Алварес
- „Есенни лагери“ от Даниел Марес
- „Корабокрушенец на себе си“ от Серхио Гаут вел Хартман
- „Кръгът се затваря“ от Серхио Гаут вел Хартман
- „Легло №12“ от Дийн Кунц
- „Матрьошки“ от Серхио Гаут вел Хартман
- „Оригами“ от Сантяго Ексимено
- „Отричане на Америка“ от Леон Арсенал
- „След бедствието“ от Гийем Санчес и Едуардо Гайего
- „Целувките на скорпиона“ от Леон Арсенал