Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Люсифор, известен някога сред колегите си като Люсифор Велики, бе изпаднал в творческа криза. Напоследък сценаристите от Главното студио насмешливо подмятаха: „Как си Люси?“, „Добре ли вървят работите?“ или: „Още ли креташ Люси?“, което най-много го дразнеше. Задаваха и други тъпи въпроси, пропити от сарказъм и явна недоброжелателност, които го принуждаваха да се движи с все по-увиснала опашка. Чувствуваше се олекнал, копитата му се плъзгаха по някаква нездрава основа. Някъде в основата на рогата му се загнезди неприятна болка — впита като кърлеж в мозъка, остра и подлудяваща.

Работите наистина не вървяха, творческият му гений едва мъждукаше. Реализацията на последният сценарий — „Голямото избухване“, претърпя пълен провал. Безбройните разумни зрители от невидимия свят бяха прекъснали хроновизионната връзка, след това обхванати от безпределна скука бяха сменили канала. Рейтингът катастрофално се търкаляше към дъното на собствения му ад.

Директорът на продукция Сагарот го заплаши с уволнение, но се сети за предишните му заслуги към студиото и му предостави последна възможност. Люсифор се трогна от Великото Му Великодушие, тъй като в близкото минало бе постъпил доста подло спрямо Него. Беше се опитал да придобие контролният пакет акции на Главното студио с цел да го измести от директорския пост, ала начинанието му бе завършило с пълен провал.

Разумните същества от невидимият свят жадуваха за развлечения, душите им се носеха из различните зони на нематериалното пространство, сливаха се с различните канали на хроновизията и получаваха търсените емоции. Оставаха или преситени, или незадоволени. Понякога Главният Продуцент се сърдеше, гневът му разрушаваше декори на галактики и вселени и често на мястото им оставаха многобройни черни дупки. Сценичните работници едва смогваха да ги почистят, а това притеснялаше Люси и доста от колегите му, изпаднали в неговото положение.

Нещастният сценарист трябваше да измисли нещо ново и оригинално, беше напълно наложително. И Люсифор изгуби последните остатъци от спокойствие. Една след друга идеите пърхаха в съзнанието му, после угасваха — като звезди в новосъздадена галактика, които едва родени бързат да избухнат, за да се свият безнадеждно и да умрат. Самата идея за създаване и изчезване на галактики бе поизгубила свежестта си, елементите на пищност и показност вече не трогваха зрителите. Може би беше нужно нещо не толкова грандиозно, а ограничено в рамките на малка планета? Звучеше абсурдно, но…

„Какво си помислих? — почеса се Люси над основата на опашката си, после разнищи термина «абсурдно». — Разбира се, замисълът е прекрасен — продължи редът на мислите му. — Ура! Абсурд, който да противоречи на здравия разум!“ — възкликна собствената му същност, а рогата му сякаш трепнаха от радост. Обхванат от еуфория, духът му бързо обходи няколко пространствени измерения, после отново се завърна там, където трябваше да се намира.

* * *

— Какво си донесъл? — посрещна го Сагарот намръщено, без да му каже „Здрасти!“.

— Нов сценарий.

— Носиш ли резюме? Не разполагам с много време.

— Ще го направя устно. Бързо, кратко и точно.

— Давай тогава — все пак прие Сагарот.

— Главната концепция е създаване на изкуствени същества от полуразумен тип притежаващи известен процент свободна воля, който може да бъде коригиран, съгласно програмата съставена от мен. Към сценария прилагам и скици на бъдещият им външен вид. Процентът свободна воля ще ги подтикне да подпомагат сами развитието на действието. Обещавам интересен и дълъг сериал, предназначен да постави в недоумение всички хроновизионни зрители. Полуразумните ще бъдат заобиколени от множество същества от слаборазумен и съвсем неразумен тип, които ще пъплят по основния декор.

— Изглежда интересно — промърмори без много ентусиазъм Директорът. — И все пак, какъв е основния замисъл?

— Пълната алогичност на действията на полуразумните. Театър на абсурда или негов аналог, а аз съм създателят му — гордо заяви Люсифор.

— Носиш ли план-сметка за бюджета на продукцията?

— Ето я! — угоднически изрече Люси и му протегна светещо кълбо от лептони.

Сагарот го пое, мигновено усвои поднесената информация и отново се намръщи.

— Добре си помислил по разходите на декора, снабден с океани, планини, реки и така нататък. Но създаването на толкова много слаборазумни и съвсем неразумни, да оставим настрана полуразумните, заема половината от бюджета. От последните си предвидил двайсетина милиарда бройки, увлякъл си се в числеността.

— Какво ще предложите, тогава? — попита виновно засрамения сценарист.

— Насочи се към пестеливост — наставнически го посъветва Директорът. — Да не би да си въобразяваш, че продукцията ще се продаде за кой знае колко информационни единици?

След това мъдро назидание Сагарот се замисли, основната му структура интензивно повиши сиянието си и се превърна в синтезирана мисъл.

— Мога да ти дам съвет — внуши тя. — Заложи в програмата всичи съвсем неразумни, слабо разумни и полуразумни същества да се РАЗМНОЖАВАТ, излиза значително по-евтино. Добре, пристъпвай към реализация — добави. — Хроновизионните зрители никога не са бързали да се пристрастят към някоя съмнителна продукция.

* * *

След като за около няколко милиарда години основния декор беше приготвен, изглеждаше красив и над него грееше истинско слънце. Неразумните само за десетина милиона години се размножиха в безброй различни по вид същества, след тях се появиха слаборазумните. Един ден от тях произлезе и първата двойка полуразумни. Люси често ги посещаваше в инкубационната площ, предназначена за тях, радваше се на творението си и обичаше да им дава съвети, свързани с неговата програма. По-малкото и по-красиво същество често капризничеше, и проявяваше рядък инат, но Люси един ден се справи с него. По-голямото същество бе по-послушно, но въпреки изявените си мускули и голямата окосменост, изглежда напълно бе обсебено от половинката си. Скоро по-малкото същество го принуди да опознае греха и най-сетне програмата на сценария заработи с пълна сила. Според замисъла си, Люси ги изгони от инкубационната площ, където те досега си живееха безгрижно. Новата околна среда — по-сурова, неприветлива и безпощадна, трябваше да стимулира процента свободна воля, заложен в тях.

Сериалът беше започнал, полуразумните същества се намираха в стадий на размножение, обкръжени от безброй враждебно настроени слабо разумни и съвсем неразумни. Половината от тях служеха за храна на останалата половина, а видът им беше различен. Някои имаха корени или листа, други плуваха във водата, трети имаха козина или шипове бяха голи или люспести, плъзгави или грапави, изобщо добре изработени според творческата фантазия на сценариста.

Още от самото начало на изгонването си от инкубационната площ по-едрото полуразумно бързо се бе адаптирало в новата обстановка. След като бе усетило глад, беше повдигнало от земята солиден камък и го бе стоварило върху главата на кротко пасящото трева най-близко слабо разумно. Доволно от лесната си плячка, то я бе разкъсало със зъби и после бе дало знак на половинката се да се присъедини към пиршеството.

Люси доволно почесваше основата на опашката си. Хроноканалът му редовно излъчваше, безбройните хронозрители попадаха на честотата му и запленени от нещо невиждано досега, фиксираха настройката си към него. Числото им непрекъснато се увеличаваше, рейтингът на предаването непрекъснато нарастваше

След още няколко милиона години полуразумните същества бързо се размножиха, после се разделиха на два вида: едните с къси крака, ниски чела и много космати, другите с дълги крака, гъсти коси и високи чела. Докато вторият вид сравнително бързо изби първия, в него вече се бяха формирали няколко раси с различна по цвят кожа. Отначало те равностойно се избиваха помежду си, после по-светлокожите започнаха да доминират над по-тъмнокожите. С течение на времето, те създадоха гигантски държавави и империи, обхванати от манията всички останали да им се подчиняват.

С помощта на програмата на Люси, светлокожите придобиха приповдигнато самочувствие, което им пречеше да постигнат единство помежду си. По-високият им технологичен напредък не им пречеше да останат полуразумни.

Зрителите от невидимия свят следяха все по-напрегнато сериала по хроновизията. Броят им продължаваше да расте и всяка следваща серия ги оставяше все по изумени от развоя на действието. Люси отново стана Люсифор Велики, информационните таксови единици се вливаха в непрекъснат поток в касата на Главното студио. Директорът на продукцията доволно надуваше структурите си и все по-ярко блестеше.

Полуразумните същества от декора създадоха световни системи за комуникации и няколко военни пакта. Някои от тях се разпадаха, за да се създадат нови. Изобретените изтънчени видове оръжия вече заплашваха да унищожат създадения декор. В пространството около него кръжаха шпионски спътници, а числото на ракетите с ядрени бойни глави бяха достатъчни за съсипването на още няколко декора. Полуразумните същества се размножиха и почти достигнаха цифрата, заложена в първоначалния бюджет на сценария. Сценичната площ едва осигуряваше прехраната им. Гигантските формации на свръхградовете едва се забелязваха под пелените от смог, неразумните същества масово измираха, а температурата на газовата обвивка на декора непрекъснато се покачваше, с цел да унищожи всички участници в сериите. Междувременно средствата за взаимното им избиване непрекъснато се усъвършенствуваха.

По едно време разумните от невидимия свят се почуствуваха отегчени и ужасени. Това стана след като полуразумните изобретиха неутронно и психотронно оръжие, което бе опасно дори и за зрителите на хроновизията. И в един миг, защото в пространствено-временния континуум в който се намираха съществуваха само мигове, те възнегодуваха.

— Стига! — излъчи първото разумно същество и изключи канала на абсурдното предаване.

— Стига толкова! — изкрещяха по телепатичен път останалите зрители и на субатомното табло на Директора на продукцията се появиха безброй червени отражения.

Рейтингът на сериала бе спаднал катастрофално.

— Прекратявай предаването — нареди Сагарот на Люси. — Отново се провали, а и шейсетина хиляди серии са напълно достатъчни.

— Добре, шефе — умърлушен се съгласи сценаристът. — Дай ми възможност за излъчване на една последна, все пак трябва да довърша започнатото.

Директорът пренебрежително потъмня, но стана ясно, че дава съгласието си. Подвил опашка, сценаристът се върна в студиото и даде последни напътствия на режисьора — доста талантлив тип, който въпреки досегашния успех на продукцията бе останал в сянка. Програмистите също се разтичаха, тракаха с копита и даваха напътствия на операторите, които веднага отправяха команди към суперкомпютъра, поставен в пространството в точката на либрация, някъде между двете основни небесни тела на декора.

Системите за анти-ракетна защита на полуразумните бяха парализирани. Първият оператор засне действията на дежурния в бетонното помещение, разположено на двеста метра под повърхността на декора и натискането на червеното копче бе забелязано от малкото останали хроновизионни зрители. После още няколко дежурни в няколко доста отдалечени един от друг бункера също натиснаха други червени копчета. Ракетните силози отвориха гърлата си и след пет минутно потвърждение дългите тела на стрелите на смъртта полетяха към различни точки на декора.

Скоро той бе осветен от блясъка на хиляди слънца. Бушуващите ядрени сили го разцепиха на няколко парчета, които се блъскаха помежду си, докато се разпръснат в космоса. Панорамните кадри бяха доста внушителни.

— Какво е заглавието на последната серия — попита впечатлен Директорът на продукцията.

— Армогедон — отвърна доволно Люсифор.

— Да ти призная, и аз навремето имах такъв творчески замисъл — снисходително внуши Сагарот. — На младини бях ентусиаст като тебе. Но като следих сериите, вече нямам желание за такъв творчески експеримент.

Край