Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Фоли наближаваше петдесетте и леко прошарената му коса предполагаше известен житейски опит. Живееше в космополитния град „Новаполис“, изграден в една от доста уютните територии на средния запад. Беше висок около метър и осемдесет, леко отпуснат и не притежаваше кой-знае каква привлекателна външност. Работеше в компания, която бе една от водещите в областта на микроелектрониката, получаваше добра заплата и след работа обичаше да си попийва. Беше преживял неуспешен брак, нямаше деца и следващите връзки с представителките на нежния пол бяха излезли неудачни.

През тази вечер той прекали с дозата алкохол, но природата компенсира този недостатък с хрумване на гениална идея. Обезателно трябваше да сътвори нещо велико, за което в момента имаше доста неясна представа.

Върху работния плот в една от двете стаи на жилището му се намираха много експериментална образци на фирмата, в която работеше. Интегрални схеми, микрочипове, магнитни платки и какво ли не още, както и необходимите инструменти за тяхното свързване, обработка и превръщането им някакво изделие. Изобщо всичко необходимо за изявата на една творческа личност, за каквато се смяташе. В интерес на истината, по-голямата част от съдържанието върху плота му бе задигната от собствения му работодател, но самият процес на кражбите бе неразделна част от чувството му за превъзходство. За да измамиш контролните детектори на пропуска при изхода от предприятието означаваше да употребиш доста голяма интелигентност. Дребните кражби му доставяха неописуемо удоволствие и нито един път не го бяха хванали. Собственото му оправдание за лошите постъпки бе следното: „След като работя за тях и съм част от създаването на тези нещица, защо да не си присвоя плодовете на труда ми? А те си стоят в дома ми и фирмената тайна никога не се нарушава“.

Всеки човек, подложен на действието на четири изпити джина, може да бъде осенен от гениални идеи, а те дори и да не са особено ясни, витаят из ефира на алкохолните пари с твърдата надежда да бъдат реализирани. В конкретния случай по едно време конкретната им същност се сгъсти, Фоли седна пред плота и се зае да конструира уред за генериране на случайности. Въпреки не съвсем трезвото му състояние, ръцете му работеха чевръсто. Жички, спойки, микрозаварки, метални кутийки с винтчета и изолационни материали, ламаринки и екранче с течен кристал, всичко влизаше в работа. Уредът с неизвестно засега предназначение постепенно се оформяше, нарастваше по размери и след като бе снабден със запаметяващо устройство и две батерийки, проработи. Оставаше да се разбере с каква цел е направен, но това за момента не изглеждаше лесно.

Изобретателят дълбокомислено потри длани и все пак доволен от сътвореното, реши да отложи решаването на проблема за следващия ден. Погледнато честно, да изработиш генератор на случайности не изглеждаше не изглеждаше нещо практично, но все пак беше постижение. След като уредът се бе появил на бял свят, той трябваше да намери приложението си.

Фоли изгълта петия джин и реши да си ляга. Първата мисъл, която го споходи преди да потъне в сладък сън беше „тази вечер пих много“.

На сутринта се събуди с усещането за махмурлук, ала изпиването на едно от вълшебните хапчета „формулата на доктор Джи“ го оправи за десетина минути. Ефектът от предишната вечер наистина чудотворно изчезна. После видя създаденият от него уред и споменът за сътворяването му постепенно се появи. Най-вече името му, което представляваше несъмнен успех. Какво ли щеше да бъде най-доброто приложение на един генератор на случайности?

Той отиде на работа и зададеният въпрос продължаваше да го измъчва. Работният ден изглеждаше почти толкова скучен, колкото останалите предишни, но някъде по средата му отговорът пристигна.

Свърза се с „Интернет“ чрез служебния си компютър и въведе в дискета числата от „Голямата лото“, излизали всяка седмица през последните десетина години. След това взе придобивката си, опакова я в непроницаемо за скенера на пропуска фолио и я пъхна в джоба на сакото си. Вече изпитваше нетърпение да потвърди предположението си.

След приключване на четири часовия работен ден, Фоли се прибра в жилището си и първата му работа бе да вкара дискетата в собствения си компютър, а после да го свърже с изобретения от него уред. Интернетната услуга за сметка на работодателя му му бе спестила два долара и четиридесет и два цента.

Той вкара получените данни в паметта на уреда и с любопитство изчака резултата. И той не закъсня много. Върху екранчето на генератора на случайности се изписаха цифрите 2, 13, 35, 36 и 39. Оставаше да набере интернетния адрес на на „Голямото лото“, да съобщи кода на банковата си сметка и да потвърди участието си в поредния тираж. Доволен от свършената работа си наля първата чашка джин и я доля с тоник. Отдавна беше установил, че алкохолът чудесно замества липсата на жена до него.

След три дена заявените от него числа излязоха в тиража и Фоли вече беше милионер. Новото му положение го изправи пред твърде важния въпрос: да продължава ли да работи или да покаже на работодателя си средния пръст на дясната си ръка. И като че ли втората възможност изглеждаше по-привлекателна.

Той извърши замисленото и вече висеше по цял в новият си дом. В положението, в което се бе оказал неминуемо назряваше някаква празнота. Двете стаи с тоалтно помещение, в които доста дълго бе живял под наем бяха спомен от миналото. Сега пред купената от него къща с десетина стаи се намираше плувен басейн, а градинарският робот редовно подстригваше специалната, генетично изменена трева на двора, която приятно пружинираше под краката. Кухненския робот се престараваше да му поднася нови и непознати ястия, приготвени по китайски, арабски, италиански и какви ли не още рецепти, вкарани в програмата му. Лошото беше, че Фоли вече разполагаше с извънредно много свободно време и грижата по какъв начин да го запълва все повече му тежеше. Да започнеш да пиеш джин още от сутринта не изглеждаше много привлекателно Повечето от приятелите му бяха заети с нещо поне до обед, а това означаваше да прекараш пет или шест часа, през които да се чудиш какво да правиш.

Отначало холовизионните програми запълваха сутрешното време, но постепенно стандартната им тъпотия му омръзна. Вече бе преброил катериците в местния парк и знаеше наизуст експонатите в петте градски музея. Мисълта за далечни екскурзии не му се нравеше, той беше консервативен и улегнал човек.

Един ден най-сетне в битието му настъпи някакво просветление. Съседът му Бари го напсува по някакъв повод и Фоли му обяви война, което вля свежа струя в монотонното ежедневие. С течение на времето бойните действия между двамата се задълбочаваха. След като той хвърли хвърли в съседния басейн цяла опаковка от приятния препарат „МЕКС“ и Бари впоследствие излезе ощавен след сутрешното си плуване, войната придоби подходяща внушителност. На следващата сутрин Фоли завари градинарския си робот неподвижен, а на по-следващата тревата му в двора бе повяхнала. Налагаше се да предприеме съответни бойни действия, но какви? По едно време се сети се за генераторът на случайностите, който от месеци събираше прах в едно от неизползуваните помещения. Не беше ли възможно и на Бари да му се случи някаква случайност?

Този замисъл му се стори извънредно привлекателена. Фоли домъкна уреда си, позабърса го от праха и го свърза с компютъра си, след това набра следните текстове, които директно се отнасяха до съседа му:

— Да се удави в проклетия си басейн.

— Да се задави докато яде и да пукне.

— Да си счупи крака, когато играе на голф.

— Да играе на покер и да изгуби всичко, което има.

— Да се зарази от най-гадната венерическа болест.

— Да му се подпали къщата и да изгори заедно с нея.

— Да му изсъхне оная работа и да стане евнух.

— Да му измрат приятелите.

Той се напъна да измисли още някаква гадост, но явно се бе изчерпал. Дисплеят на генераторът на случайностите угасна, после светна и върху него се появи надписа: „да се удави в проклетия си басейн“.

След няколко дни Бари се съобрази с доброто пожелание. Аутопсията на трупа му доказа, че при скачането си във водата е получил инфаркт, но тази подробност нямаше съществено значение. Уредът си бе свършил работата и по всичко изглеждаше, че представлява нещо повече от генератор на случайни събития. За съжаление Фоли нямаше и минимален спомен за начина на свързване на елементите, които бе вложил в него.

След смъртта на съседа му, животът отново придоби сив оттенък. Липсваше тръпката, светът изглеждаше прекалено скучен. Трябваше да се появи нещо ново — освежаващо тонизиращо и възбуждащо, изобщо нещо, което да предизвиква емоции и да уплътнява времето. Какво би могло да бъде? Вероятно съвършената жена, която винаги досега му бе липсвала.

Фоли отново застана пред компютъра, свърза го с уреда, който вече бе нарекъл „генератор на щастие“ и написа възможните случайни вероятности, свързани с новото начинаие:

— Да бъде стройна и красива.

— За предпочитане е да бъде руса.

— Да е гальовна.

— Да ме обича.

— Да ме дари с деца.

— Да готви по-добре от кухненския робот.

— Да бъде умна.

С написаното изглежда претенциите към бъдещата спътница в живота му се изчерпваха и не оставаше друго, освен да ги вкара в уреда. И резултатът не закъсня да се появи на дисплея: „да бъде умна и всичко останало“.

Изборът на генератора на щастие изглеждаше напълно уместен.

Не мина много време и един от приятелите му доведе на една от запивките стройна руса жена на около трийсет и пет години. Имаше приятно лице и интелигентен вид. Казваше се Вера, умееше да поддържа разговор и изглеждаше като прототип на въжделенията му. Фоли доста бързо хлътна по нея до уши, а финансовите му възможности позволиха да й създаде редица приятни моменти. Тя скоро му се отплати с нежна интимност, а след месец се ожениха.

Но след сладкото прекарване на медения месец нещо взе да вгорчава живота му. Тя доста умно разгони всичките му приятели като му обясни, че са нехранимайковци, които го използуват заради парите му. Един ден изля запасите му от твърд алкохол в мивката и категорично заяви, че пиенето е нездравословно. След това се впусна в промени на интериора на къщата и тя придоби нов облик. Дантелени пердета и такива с цветя, мебели тапицирани с истинска кожа, смяна на кухненското оборудване, стереотапети и така нататък. Банковата сметка на Фоли непрекъснато се топеше, но той търпеливо я придружаваше по магазините.

Една сутрин той осъмна с мисълта за нов опит в „Голямото лото“. Защото имаше смътното усещане, че наближава нещо ужасно. Вера се държеше мило с него и получаваше нужните ласки, но все пак, какво ставаше? Дали генераторът на щастие не беше объркал нещо? От началото на съвместното им съществуване бе изминала половин година и в главата му бяха започнали да се въртят нездрави мисли — все по-често се сещаше за случая с Бари. През изминалото време не се бе докосвал до уреда, но след поредната тирада от страна на жена му, която целеше да го вкара в съвсем правия път, той мрачно се насочи към слабо употребяваното помещение, където го бе захвърлил.

Фоли изкачи стълбата до горния етаж, премина по коридора и отвори вратата на набелязаната стая. Първото, което забеляза върху запуснатия работен плот, бе стълпотворението от развалини, между които с труд можеше да се разпознаят остатъците от нещо, което по някое време бе кръстил „генератор на щастие“. Изглежда бяха разплескани и натрошени с чук. Вече не съществуваше никаква възможна вероятност да изпадне в онова настроение, породено от изпиването на четири джина, за да го сътвори отново.

Той усети, че зад гърба му се промъкна стройна и нежна сянка, която му проговори с до болка познат ласкав глас:

— Унищожих плодовете на глупавите ти занимания, а сметката ти в банката е почти на нула. Търси си работа, скъпи. Бременна съм.

Край
Читателите на „Генераторът на щастието“ са прочели и: