Христо Пощаков
Търговска одисея (1)

1.

Бени и Олк никога не си бяха задавали въпроса откога съществува Галактическата Общност, кога се е прекратила последната война между различните цивилизации, пръснати в космическото пространство и кой е създал законите, които регулират мирното съвместно съществуване между световете и търговския обмен между тях. Те просто се ползваха от благата на Новата Космическа Ера и се препитаваха чрез покупко-продажба на стари вещи. С две думи, те бяха космически вехтошари. Тази древна и доста рядко срещана професия не ги бе направила богати, но засега осигуряваше скромното им съществуване. Винаги е изгодно да купиш стар модел холовизор, произведен на Епсилон и после да го продадеш изгодно на Гама, тъй като гамайците са по-изостанали от епсилонците в технологично отношение. Същото важеше и за много други машини, уреди и устройства, предназначени да обслужват домовете на различните същества, които можеха да накарат жителите на по-изостанали в технологично отношение планети, независимо да ли са периферни, ново заселени или икономически нестабилни, да се чувстват щастливи от тяхното притежаване. В известен смисъл двамата можеха да се считат за благодетели на галактиката, тъй като пренасяха постиженията на техническия прогрес от една негова точка в друга.

Двамата „търговски“ партньори се различаваха както по външен вид, така и по характер. Бени беше набит широкоплещест брюнет с мургава кожа, под която изпъкваха възлите на здрави мускули. Лицето му с волеви израз бе украсено от бадемови очи и надвиснали над тях гъсти вежди, под които здраво стоеше на мястото си месест нос. Винаги разсъждаваше прагматично и обикновено решенията му бяха съвсем правилни. По външен вид и начин на мислене, Олк изглеждаше като негова противоположност. Той беше строен и крехък на вид блондин с правилни, изтънчени черти на лицето, които като че ли издаваха непрактичната му склонност към мечтателност. Действията му не всякога бяха напълно адекватни, особено когато трябваше да се съсредоточава върху конкретното в дадена ситуация. Например по време на процеса на пазарлък за цената на някоя примамлива вещ, той бе в състояние да се заплесне по някое красиво насекомо или птица, да остане с полуотворена уста, за да наблюдава полета им и временно да забрави за целта на задачата, с която в момента се е заел. Или докато се занимава с координатите и навигационните изчисления за курса на полета, внезапно да съчини някой стих, който естествено би възбудил само собствените му емоции.

Но въпреки разликите във външния си вид и характерите, Бени и Олк бяха свикнали един с друг и двамата по необясним начин се допълваха в действията си. Макар че понякога се случваше да се скарат, през останалото време на съвместния им живот, техните отношенията оставаха приятелски. Сплотеният им малък екип вече десетина години се придвижваше из междузвездното пространство и често се появяваше там, където изобщо не го очакваха, а това бе свързано и с известни опасности. Но Бени и Олк бяха свикнали с рисковете на професията и би могло да се каже, че богът на вехтошарите, ако такъв съществуваше, досега ги закриляше. Те нямаха много конкуренти и доколкото бяха запознати с историята на тяхната, би могло да се каже търговска дейност, тя периодически ту изчезваше, ту възкръсваше от пепелта на забравата, подобно на миниатюрен Феникс. Възкресението й обикновено се дължеше на наличността на по-слаба и по-нестабилна икономическа ситуация в даден сектор от космоса или на присъединяването към Общността на нови, но „по-примитивни“ светове. И при двата случая, съществуваше вероятност за търговска изгода. На тях можеше да се продаде нещо, а „покупките“ се правеха от планети, населени с технологично по-напреднали цивилизации, независимо дали те се обитаваха от нови или стари членове на Галактическата Общност.

При посещенията на различни космодруми, понякога им се случваше да имат неприятности с митниците, но натрупаният професионален опит им помагаше да се измъкнат от създадената ситуация, дори с цената на подаване на фалшиви декларации за стойността на стоката, която превозваха. Старите вещи, които се намираха в товарния отсек на трюма на кораба им, по обясними причини страдаха от хронична липса на документи. Митничарите от някои планети вече ги познаваха и или изобщо не обръщаха внимание на дребния им бизнес, или проявяваха снизходителност, но обикновено си получаваха дължимото. Изглежда че откакто във вселената се бе появила професията „митничар“, тя винаги беше свързана с доста изкушения, на които се поддаваха същества от различни раси — независимо дали ръцете им бяха свързани с пипала, пръсти или щипки. В този случай общото между тях бе, че джобовете на униформените им облекла имаха еднакво предназначение.

Собственото им превозно средство обикновено не създаваше представата, че може да се придвижва между звездите звездите, но то го правеше, и то доста добре. Корабът им беше много стар звездолет от малък клас, който въпреки неугледният си вид, притежаваше достатъчно здрава и засега добре ремонтирана вътрешност. Грапавата повърхност на метало-керамичния му корпус на места изглеждаше матова от ударите на безброй микро-частици, а на други опушена или покрита с нагар, което говореше за славно минало. За времето, когато трансгалактическите преходи се осъществявали със скок до околностите на някоя планета, доближаването до нея на йонна тяга и последващо използване на гравитационно-магнитно гасене на ускорението след навлизане в нейната атмосфера, а нулевите терминали не са били известни. Всъщност корабът им и досега работеше на този принцип, който не изглеждаше толкова лош, макар че придвижването на собствена тяга се криеше известна опасност. Из космоса все още продължаваха да се скитат милиарди малки или големи, но доста твърди тела. Все пак вероятността от срещата с тях беше доста нищожна, а модерните системи за по-прецизна навигация на хиперскоковете между нулевите терминали, просто не ги интересуваха. Ако от време на време те все пак предизвикваха известен мимолетен интерес, стойността на монтажа им веднага им напомняше да забравят за тяхното съществуване.

Макар и с променлив успех, вехтошарското им дребно щастие досега не ги бе изоставяло. Старият им кораб продължаваше да преодолява разстоянията в космоса и неуморно се придвижваше от една планета към друга, както ставаше и в този момент. Поредното обитаемо небесно тяло вече красиво бе заело пространството на главния холографен екран в командната каюта и гасенето на ускорението притискаше гърбовете им към облегалките на креслата. Размерите на кълбото под тях бързо се увеличаваха и то вече заемаше целия екран. Корабът навлизаше в стратосферата му.

— Как се казваше тази планета? Вече започнах да забравям, а това никак не е хубаво — обърна се Бени към спътника си.

— Делта 345 — отвърна Олк, който се занимаваше с навигацията. — Отскоро е регистрирана в Галактическата Общност и на нея съществува вероятността да намерим интересни неща. Цивилизацията, която е населява е от клас 10, по скалата на Филатов, което говори за доста силен технологичен напредък. Финансовите й институции вече са свързани с Централния междубанков интелект, така че няма да имаме проблеми с разплащането.

— С какви средства разполагаме?

— С около двеста хиляди галакса. Не са кой знае колко, но трюмът ни е претъпкан с вехтории. Можем да пристъпим към бартерни сделки, и друг път сме го практикували.

— Какъв е видът на местните аборигени? Нали ти направи първоначалното проучване? — попита Бени.

— Представляват подобия на главоноги, които живеят на сушата. Черепите им имат голям обем, имат способността да обменят информация по телепатичен път. По време на разговорите няма да имаме нужда от автоматичен преводач.

— А-ха — дълбокомислено произнесе Бени и се опита да си провре ръката между гърба и облегалката на креслото, с цел да се почеше под лявата плешка. — Все пак какво ли интересно би могло да се намери при главоноги? — попита той по-скоро себе си. — Направо не се сещам.

— И аз не зная — отвърна Олк. — За първи път ще се срещнем с подобен тип цивилизация. Не ме разсейвай повече, в момента се занимавам с разрешителното за приземяване.

Съществото, което ги посрещна пред входа на изрядно чистата бяла постройка с овални форми приличаше на някакъв хибрид между октопод и сепия, но кожата му беше покрита с малки блестящи люспи. Овалното му, леко продълговато тяло бе лишено от дрехи и по него проблясваха синкави оттенъци. Около голямата му кръгла глава непрекъснато се извиваха малки, но многобройни пипала, които му придаваха вид на митична Горгона. Огромните му, втренчени в тях очи, не мигаха. В долната част на тялото му други, значително по-дебели пипала му служеха за придвижване. Видът му на люспест плужек не вдъхваше доверие и то в никакъв случай не приличаше на митничар, защото би трябвало да носи поне някаква значка или друг отличителен белег. Някъде в далечината се забелязваха още няколко негови сънародници. И те бяха голи.

— С каква цел пристигате? — отекна донякъде болезнено въпросът му в главите им.

— Ние сме търговци — обясни Бени с известна гордост. — Купуваме и продаваме стари домакински прибори, битова техника и изобщо всякакви, може би интересни за вас неща. Как да ви обясня по-точно? Купуваме вещи, станали ненужни на притежателя им и след това ги продаваме на други лица, които се нуждаят от тях.

— Нима съществуват ненужни вещи? — прозвуча учудено в мозъците им въпросът на главоногото.

— Разбира се, всичко на този свят остарява — заяви Бени.

— При нас не е така, всичките наши вещи се саморегенерират Домашните ни прислужници, уредите, битовата техника, кварите и дзоките.

— Квари, дзоки? — попита Бени с недоумение. — За какво става дума?

— За основните мултигратори на нашето общество. Няма да го разберете, затова по-добре се връщайте там, откъдето сте дошли.

— Не се ли интересувате от вещите, които предлагаме? — умолително се намеси Олк.

— Не съм сигурен. Трябва да се консултирам с Главния Съветник. Докато го направя, изчакайте в транзитната зала, там ще ви обслужат. Натам, моля.

Те влязоха в голямо кръгло помещение и близо до стената му забелязаха няколко прозрачни куба с леко вдлъбната горна повърхност, които изглеждаха подходящи за сядане. Отправиха се към тях и седнаха върху два съседни. След допира на телата им, в стъкловидната вътрешност на кубовете припламнаха разноцветни светлинки. В залата неочаквано се появиха няколко робота, които се плъзгаха насам-натам върху пластмасовите си колела с леко шумолене и извършваха някакви непонятни действия. Минутите се точеха една след друга и времето сякаш застина. Главоногото не бързаше да се появи.

— Тази работа взе да не ми харесва — проговори Олк и се размърда върху куба си. — Не изглежда много перспективна.

— Оставиха ни да седим като последни глупаци, сякаш не ги интересува, че ние сме им оказали честта да посетим тъпата им планета. С поведението си омаловажават пристигането най-известните вехтошари в галактиката — заключи Бени.

— Нищо не можем да направим, те дирижират ситуацията. Знаеш, че тези същества неотдавна са приети за член на Галактическата Общност и може би все още не са запознати с добрите маниери. Но не може да се твърди, че показват голяма неучтивост. Както виждаш ни поканиха да седим тук. От чутото досега ми се струва, че те все още нямат създадени търговски дружества — предположи Олк. — Дали изобщо се занимават с търговия? Ако се съди по голите им тела, едва ли имат особени битови интереси. Освен това не можеш да разбереш дали пред теб стои мъжки или женски индивид, понеже нямат изявени полови признаци. Един дявол знае как се размножават, може и да са двуполови. Спомняш ли си онези пихтиестите от Катриматрия? И те бяха голи, но поне имаха татуировки и се гримираха. Така можеха да се различават едно от друго.

— Ти си виновен — обвини го съдружникът му. — Докато аз се оправях с двигателите и програмирах импулса на прехода, ти можеше допълнително да се поровиш из информационните масиви, за да научиш нещо повече за тях. — Сега не ни остава друго, освен да продължаваме да чакаме.

— Слушай, Бени. Времето е пари, а ние в момента го прахосваме. Имам кроткото чувство, че ще бъде по-добре, ако послушаме съвета на главоногото и се насочим към друга планета.

— Винаги си бил нетърпелив. Помниш ли как на Секста чакахме почти три дни, обкръжени от вода като жаби в блато, но после продадохме трийсетина почти излезли от употреба холовизора, и то на добра цена. Бяхме ги събрали от някакво сметище за отпадъци на Алмагон, предназначено за бъдещо дезинтегриране.

— Беше щастливо изключение. Онзи случай е различен от сегашния. Земноводните от Секста се оказаха изключително мързеливи, за да ни окажат веднага нужното внимание, въпреки че в крайна сметка си платиха с лихвите. А тук ни обърнаха внимание, но след това като че ли ни позабравиха.

Сякаш дочул репликата, един от роботите се насочи към тях, спря се пред тях и от тялото му се подадоха телескопични манипулатори, които им поднесоха два прозрачни пластмасови флакона с жълтеникаво съдържание. Те ги поеха и се изгледаха недоумяващо.

— Би трябвало да е нещо хранително — отбеляза Бени. — Иначе за какво ще ни го дават? По космодрумите обикновено сервират храна и напитки.

— А ако имат намерението да ни отровят? — усъмни се Олк.

— Няма как да го разберем, освен ако не опиташ от съдържанието на флакона. Махваш капачката, стискаш и пробваш — заяви мъдро Бени.

— Тогава започвай с експеримента, аз ще те наблюдавам.

— Изглеждаш по-гладен от мен, затова ти давам предимство.

— Няма ли да рискуваме заедно? — заинати се Олк.

— Ти решавай. На мен нито ми се пие, нито ми се яде. Аз не бързам.

— Правиш се на много хитър. Не те е грижа, какво ще стане с твоя съдружник.

— Добре те познавам — ухили се Бени. — Ти винаги си по-гладния и по-нетърпеливия. Ако ти е чак толкова празно в корема, започвай! Освен това тези тук, с пипалата, са подписали Галактическата Конвенция и са длъжни да ни осигурят безопасност на пребиваване.

— Навсякъде из вселената се срещат нечестни същества — установи Олк след кратък размисъл. — Спомняш ли как на Реконкиста първо ни упоиха, а после ни откраднаха всичко, което предлагахме?

— Този път нямам точно същото чувство, но имам друго, доста подобно. Тези главоноги ще се опитат да ни изиграят, само че по някакъв друг начин. Представяш ли си? Като ги гледам, няма да ги е срам да отнемат и малкото, което притежават такива бедни плъхове, като нас. Но виждам и как си се втренчил във флакона. Какво чакаш? Хайде, опитай от тази гадост — ухили се Бени с крива усмивка.

Олк по-скоро инстинктивно изпълни подканата и скоро първата порция жълта субстанция се изчезна в устата му. Очите му почти веднага се ококориха, след това клепачите им се притвориха в знак на блаженство.

— М-м-м, много вкусно! — възкликна той, след като преглътна остатъка от съдържанието в устата си. — Това жълто нещо има чудесен вкус, по-скоро превъзходен! А какъв аромат се разнася от него! На най-изтънченият плод във вселената, който можеш да си представиш. Вече започнах да променям мнението си за тези с големите глави и многото пипала. Ако не го опиташ, ще съжаляваш до края на живота си.

— По-добре да изчакам — заяви категорично Бени. — Нали знаеш, бързите действия не винаги са за предпочитане.

— Върви по дяволите! — изруга неочаквано съдружникът му и набързо изстиска остатъка от съдържанието на флакона в устата си. Очите му се поизкривиха, а изразът на лицето му започна да се променя. След десетина минути Олк придоби вида на смахнат херувим.

— Знаеш ли какво, Бени? — изрече той. — Искам да споделя с теб една важна мисъл.

— Казвай. Въпреки че физиономията ти започна да не ми харесва.

— Защо да не подарим на тези мили хорица всичко, което сме домъкнали? Те може би ще ни се отблагодарят по някакъв начин.

— Ти да не би да си полудял? А после с какво ще търгуваме? Разбери, те не са хора, а главоноги! Набий си го в главата!

— Погледни навън, Бени. Няколко от тях се виждат през прозорците. Не си ли даваш сметка, че тези същества са много по-грациозни от нас? Вече изпитвам неистовото желание да ги погаля по пипалата и да целуна предните им израстъци, изобщо да направя всичко, с което да покажа любовта и уважението си към тях. Добрите чувства, които изпитвам към тези чудесни творения на природата са много силни!

— Чуваш ли се какви ги приказваш? Държиш се като откачен, съвсем не си на себе си! Забрави ли за какво пристигнахме тук?

— Ако можех да кварувам и да дзокувам, бих останал на тази прекрасна планета завинаги. И точно така ще направя, може пък и да се науча. А ако се опиташ да ми попречиш, ще бъда принуден да те пребия, въпреки, че досега съм те считал за приятел.

Сабленият удар, нанесен от Бени с ръба на дланта му, се стовари върху врата на Олк. Той се свлече от куба, на който седеше и се просна върху бляскавата повърхност на пода. Припламващите светлинки в стъклоподобната повърхност моментално угаснаха. Роботите, които сякаш безцелно се мотаеха из залата, внезапно се подредиха ветрилообразно и се насочиха към тях. Приличаше на атака. Бени бръкна в горния джоб на комбинезона си и извади портативния дезинтегратор на материя, успешно укриван на всички митници. Откакто го бе придобил, той не се разделяше с него. Макар че никога досега не се беше интересувал от принципа на действие на страшното оръжие, то на няколко пъти му бе помогнало да се измъква от критични ситуации, дори веднъж му спаси живота. На времето го бе придобил на една от периферните планети, беше го бе заменил срещу стар модел пощенски телепортатор. Взел внезапно решение, той го насочи към роботите и натисна сензорния му активатор.

Огненото сияние мигновено унищожи нападателите, от тях останаха само няколко купчинки сив прах, които едва се забелязваха по пода. Светлинките на куба на Бени престанаха да припламват. Откъм отсрещната част на помещението се появи съществото, което ги бе посрещнало или поне точното му копие. Олк продължаваше да лежи на пода.

— Защо го направи? — прокънтя в главата на Бени. — Унищожи скъпо имущество, заслужаваш да ти изгоря мозъка.

— Няма да посмееш. Действията ми бяха защитни, в противовес на твоите. Считай случилото се като компенсация за нанесените ни морални щети. Ако не се страхуваше от последиците, досега щеше да ни убиеш. Ти си типичен представител на извънредно непочтена раса, която сигурно по доста хитър начин се е присъединила към Галактическата Общност. Върховният Съвет не е преценил добре какво представлявате, а вие определено имате психични отклонения. Да не говорим, че всички вие сте скарани с основните принципи на търговската етика. Всеки съд в тази галактика ще оправдае действията ми, освен това полетът ни е регистриран и ако нещо се случи с нас, ще пристигнат инспектори. Нищо чудно да решат да пръснат скапаната ви планета на малки късчета. Това вече се е случвало с ваши себеподобни.

— Доколкото съм запознат с нравите, които са типични за вашите човешки общества, всички вие сте склонни към продажност и агресивност, въпреки че обикновено говорите за толерантност в отношенията. Убеден съм, че галактическият всеобщ мир се е установил въпреки вашите естествени инстинкти и наклонности. Но мога да направя компромис, като ви направя доста разумно предложение. Защо вие двамата не приемете да служите на нашата велика цивилизация, създадена преди милиони години? Ще получите доста голяма финансова изгода и работата ви ще се състои как да кажа… в известно проучване, свързано с дребни задачи.

— Ясно. Искаш да ни наемеш за твои шпиони. По принцип, аз не приемам сътрудничество със същества, склонни към непочтени сделки, това говори за целият техен морален облик. Колкото до моята раса, аз съм на друго мнение. Впрочем искаш ли да дезинтегрирам още нещо наоколо? Например тези прозрачни кубове с подло предназначение.

— Може и да успееш, но по-вероятно е обратното. Те са направени от такъв здрав материал, за който малко същества във вселената имат представа. Ще трябва отново да се свържа с Главния Съветник, той ще реши какво да правим с вас.

— Давам ти най-много десет единици унифицирано време. Няма да те оставя да ни разиграваш и ако дотогава не се появиш, ще направя в стената на проклетата ви зала много голяма дупка, през която ще излезем навън и ще напуснем негостоприемната ви планета.

Главоногото като че ли излъчи вълна на загриженост и изчезна там, откъдето се бе появило. Бени се наведе към Олк и го плесна по бузата. След този общо взето приятелски жест, отправен с добри намерения, съдружникът му отвори сините си очи и го погледна замаяно. Приличаше на човек, който мъчително се опитва да изтрезнее след няколко дневен запой.

— Къде се намирам? — изохка той и зарови пръсти в русата си коса. — Какво се е случило с мен?

— Видиоти се, а аз ти помогнах да излезеш от това състояние. Обкръжени сме от банда разбойници с пипала, които освен че са опитват да крадат по доста хитър начин, мечтаят и за световно господство. С две думи попаднахме в беда, но ще се помъчим да се измъкнем. Дори и един вехтошар може да разбере какво се опитаха да ни сторят. Искаха да ограбят малкото, което имаме, но да стане „по наше собствено желание“, така че после да не съществуват претенции. С две думи, искаха да ни превърнат в безволеви марионетки. По този начин никой никога не би могъл да ги обвини в бандитизъм. Кубовете и флаконите им служат за тази цел. Жълтата субстанция сигурно съдържа наркотик, който премахва задръжките в съзнанието на всяко разумно същество, а вълните, излъчвани от кубовете, по време на действието му препрограмират начина ни на мислене. Опитаха се да ни зомбират, сигурно са го правили и друг път, може и да е било по-успешно. Тези главоноги са гадни типове.

— Бени, все пак няма ли да им направим подаръци, а после весело да кваруваме и дзокуваме? Това не е ли най-прекрасното нещо на света?

— Като те гледам, напълно си се побъркал. Олк, ако не се вразумиш, отново ще те сваля на пода. Не можа ли да разбереш? Дрогираха те, за „добре дошъл“ ти поднесоха наркотик. Слава богу, че в теб все още просветват зачатъци на разум. Ако не те бях проснал на пода, сигурно вече нямаше да имаш човешки облик. Само като си помисля, че тези изроди са свикнали да посрещат гостите си по този начин, душата ми негодува. Сега забелязвам, че страшно се нуждаеш от няколко шамара, за да дойдеш окончателно на себе си.

Бени веднага приведе в действие констатацията си.

Лицето на Олк се зачерви, той примигна няколко пъти и очите му придобиха почти смислен израз. В този момент в залата отново се появи техния посрещач. Бени настръхна и пръстът му неволно се насочи към активатора на оръжието.

— Засега печелите — внуши главоногият. — Ще ви се размине без последствия, ако обещаете да не раздухвате инцидента.

— Какво точно печелим? — попита Бени.

— Запазването на собствената ви индивидуалност и целостта на паметта ви. Главният съветник ми обясни, че във вашия случай не съм постъпил правилно и ме подложи на опреснително грагиране. На сегашният етап на развитие на междузвездните отношения, ние нямаме интерес да предизвикваме конфликти. Но по-нататък… Както и да е, това не те интересува… Ала вие възможно най-бързо трябва да напуснете нашата планета, ние изобщо нямаме намерение повече да се срещаме с вас.

— Няма ли да извършим търговски обмен? — запита наивно Олк, който изглежда все още не беше дошъл напълно на себе си. — Толкова го искахме! — възкликна той съвсем искрено.

— Въпросът е излишен. Дори и да имахме подобно желание, то не е приложимо за вашата раса. — внуши главоногият. — Вашата цивилизация е несъвместима с нашата, доказа го първият ни контакт.

— Гадни и подли копелета! — успя най сетни да се възмути Олк — Най после разбрах какво представлявате.

— Последните мисловни форми нямат напълно разбираем контекст, но сигурно съдържат нещо обидно. Тръгвайте си и никога повече не се връщайте тук!

Безпричинно унижените вехтошари се добраха безпрепятствено до кораба си, стартираха и не след дълго извършиха хиперпрехода. По време на неговата реализация, забавения ход на вътрешно-корабното време проточваше всяка тяхна фраза и я превръщаше в басово бръмчене, но те естествено не го забелязваха.

— Все пак се измъкнахме читави — отбеляза Бени и облекчено въздъхна. — Донякъде поизлъгах главоногите за възможните последствия от действията им, но беше от полза. — Този път не зададох координати за навигационната система, видях, че сам ги вкара в главния компютър. Това показва, че все пак си останал донякъде нормален. Впрочем, накъде сме се запътили?

— Ще изплуваме в пространството около Лира 34. После автоматичната система за управление ще поеме приземяването. И тази планета отскоро е член на Галактическата Общност.

— Ако всички новоприети планети са като тази, която напуснахме… — не се доизказа Бени. — Защо се насочи натам?

— Защото имам усет, а ние сме най-добрите в професията и досега късметът не ни е изневерявал. Опипай тялото си, жив си и нищо ти няма. Дори и разсъжденията ти изглеждат почти наред, което е обикновеното ти състояние. И аз мога да се похваля със същото.

— А ако предишната история се повтори?

— Тогава ще му мислим.