Христо Пощаков
Не искам да ми се доверяват

Да, слушам ви, разбира се, вие сте приятен събеседник и външността ви е прилична, не сте като ексхибиционистката, с която случайно се свързах вчера. Както вече ви обясних, от съученика ми Рамзин излезе герой, а от мене нищо особено — така твърдяха онези познати, и досега не мога да разбера защо коментираха скромната ми личност. Прав сте, подслушвах ги без да искам, стана едно от поредните преплитания на видеофонните линии, получи се съвършено случайно. А се твърди, че средствата за масови комуникации непрекъснато се усъвършенствали! При затворения живот, който водя, видеофонът е единственото ми развлечение, смятам, че всеки ще ме оправдае. Бях набрал номера на единия от двамата, не съм виновен за индиректното ми включване. По същия начин набирам информационната служба за спортни новини и центъра за управление на времето. Моля да бъда разбран правилно: не се смятам за посредствена личност. Какво казахте? Наистина, Рамзин получаваше отлични оценки, а аз се борех със средните, но това не е съществено, резултатът се дължеше на собствения ми мързел, а не на възможностите. Когато той стана астронавт, а аз оператор на автоматични хидропонни линии, съвсем не му завиждах, беше ми все едно. Дори когато името му гърмеше навсякъде и никой не се сещаше за мене, окото ми не мигваше. Не вярвате? Не сте прав. Вярно, че го търсех по-често отколкото той мене, но в крайна сметка ролите ни се размениха. А сега нямам желание дори да си спомня за него — той ме доведе до това състояние. Какво? Питате защо? Впрочем и с вас се свързах съвсем случайно. Не ви познавам и именно затова ще споделя някои неща от живота си, а вие, ако щете ги разпространявайте. Не се обиждайте, виждам интерес по лицето ви. Нали всяка сутрин не се оглеждате, преди да излезете на улицата, нали не прибягвате до най-близкия разпределител за телепортиране? Все още успявам без проблеми да се добера до Големия оранжериен център, добре, че Рамзин не знае къде точно работя. Единствено там намирам временно спокойствие. Пред взора ми малките семенца покълват, наедряват и се превръщат в разкошни свежи марули, пращящи от витамини и полезни за всеки човек вещества. Каква поезия, а? Разбирам, сега се говори за подпространствени инвертори, за инвазии в неизвестни галактики и ако някой спомене „Посетих звездния куп М-13“, наоколо се разнася многозначително „Ааа“, като че ли кой знае какво се е случило, въпреки че експедициите в дълбокия космос са част от ежедневието, каквото е и поточното отглеждане на марули. Убеден съм: тези крехки творения на природата ще се употребяват пълноценно, докато съществува човечеството. В известен смисъл те са вечни. Какво? Не сте напълно съгласен? Това си е ваша работа. Отново ме питате за Рамзин. Зная, зная, че е известен. Не, не съм злословил по негов адрес. Нито притежавам образованието му, нито неговата героичност, за да понасям бремето му. Какво бреме ли? Голямо, много голямо, затова се озъртам по улицата. Съвсем естествена реакция. Всъщност сам се натиках „между шамарите“, но той има определена вина — можеше да откаже да ме приеме. Защо стана така? Добре, ще ви разкажа и сами ще се убедите, че имам право. Не съм нищожна личност, както твърдеше единият от онези двамата, напротив, притежавам ценни качества. Умея да отделям действително интересното от тривиалното, имам изключителен нюх към важни събития и оттам тръгна всичко. Какво казвате? Съмнявате се? Тогава да прекратим разговора и без това не се познаваме. Какво? Извинявате се? Добре, добре. Твърдите, че сте пенсионер и може да ме слушате до утре, а освен това имаме общи навици — обичаме да си стоим по къщите и да говорим по видеофона. Е, аз по-рано нямах такива, но напоследък се появиха. Но нека да се върна към темата. Спомняте ли си последната експедиция към елиптичната галактика М-87? Не? Как е възможно? Такъв шум се вдигна! И го считате за напълно нормално, а аз не съм на вашето мнение. Оттам тръгна всичко, от невероятните ми способности, за които споменах. Ще ви припомня фактите: тричленна екпедиция извършва омега-преход и се озовава в околностите на синя звезда гигант, притежаваща планетна система. Не се регистрират информационни полета, планетите изглеждат без признаци на разумен живот. Астронавтите се приземяват на четвъртата от тях, с намерение да направят обичайните си проучвания, но в този момент звездата-гигант колапсира, а земната твърд под краката им буквално се пръска в космоса. Сетихте се, отлично. Рамзин участвуваше в тази експедиция и единствен остана жив. След завръщането му на Земята следствената комисия оправда неестественото му държане с преживяния психичен шок. Разследването приключи със заключение за катастрофа, причинена от необясним феномен и протоколите се отправиха в съдебния архив. Какво? Приемате подобно заключение? Не, драги! Точно тогава в мене се загнезди съмнението. Имаше нещо гнило, не както трябва, собствената ми интуиция го подсказваше. Не вярвате ли? А ако изложа събитията такива, каквито бяха? Сами ще отсъдите дали имам право. Да, разбира се, че го посетих в собственият му дом. Ще предам всичко така, както беше.

— Здравей — посрещна ме Рамзин със слаба усмивка, която веднага усили съмненията ми.

Докато се разполагах в хола, той изчезна в кухнята и след малко се върна с чаша зеленикава течност — беше импровизирал един от отвратителните си коктейли. После седна срещу мене и дълго стоя като глътнал бастун, но и аз си мълчах. Имах достатъчно здрави нерви да го изчакам сам да изплюе камъчето. Най-сетне очакваният момент настъпи.

— Мислиш ли, че съм нормален? — попита ме предпазливо. — И ако мислиш добронамерено, умееш ли да пазиш тайна?

— Задаваш неуместни въпроси — възмутих се аз.

— Слушай тогава. Провалът на експедицията изцяло се дължи на действията на професор Краубе, но го премълчах пред следствената комисия. Истинските причини за катастрофата щяха да прозвучат абсурдно. Предполагах какво може да стане, бях нащрек и ето, стоя пред тебе. Жалко за Шолц, загина невинен като агне.

— Обясни по-подробно.

— Какво знаеш за термина „деструкция на система“? — неочаквано ме попита Рамзин.

— Нищо — признах честно.

— Така и предполагах. Деструкция на система означава пълното й разрушаване. Светът е изграден от безброй системи, а Краубе беше установил, че тяхното разпадане се подчинява на всеобщ закон, наречен от него „деструктивен“. Бе доказал също, че действието му е свързано с подаване на определен пусков сигнал.

— Какво общо има това с провала на експедицията?

— Много общо, но да не мислиш, че ми е лесно да ти го обясня? Признавам приоритета ти в областта на марулите, но става дума за извънредно сложен математичен апарат, неясен дори и за мене. Все пак някакси ще опитам.

Той се замисли и продължи с тон на лектор:

— След като изградил теоретичните основи на закона си, професорът потърсил валидността му в околната среда. Вниманието му било привлечено от океанските рибки бодливки, които след хвърляне на хайвера си загивали. Стадата им били типична биологична система — поведението на всеки отделен индивид строго се съгласувало с това на останалите. Причината за разпадане на системата била целесъобразна: с измирането си възрастните екземпляри освобождавали екологично пространство, а мъртвите им телца постепенно се разлагали и служели за храна на новоизлюпените. Едновременната смърт на стадото се дължала на масов инфаркт, причинен от деструктивен сигнал, излъчен под формата на химична субстанция от водачите. Уловена от обонятелните органи на рибките, тя предизвиквала рязко свиване на кръвоносните им съдове. Доволен от резултата, Краубе изследвал и други случаи на масова гибел — например петдесет процентовото измиране на гъсениците на вид копринена пеперуда. Изследванията потвърдили, че то се дължи на излъчен от по-здравите гъсеници сигнал, целящ да им осигури по-голямо жизнено пространство. Груповите самоубийства на китове и делфини също се дължели на действието на деструктивен сигнал, който в случая нямал целесъобразен характер, понеже бил инфразвук, създаван от вълните при буря в плитките зони на океаните. Постепенно Краубе изгубил интерес към биологичните системи и се насочил към гравитационните. В изследването им съзрял големи перспективи и не се излъгал — направил нови открития. Успял да изведе уравнение на сигнал, който не разрушавал системата, а само частично я преобразувал. Нарекал го трансформационен или „Т“ — сигнал. Накрая професорът стигнал до извода, че незавидимо от вида си сигналите подлежат на кодиране, а тяхната реализация може да се извърши с помощта на компютър. Тъй като всеки съвременен компютър реагира на устна заповед, деструктивният сигнал се свеждал само до произнасяне на кодова дума!

Лицето на Рамзин внезапно се изкриви от страх. Имаше вид на човек, прекрачил границата на допустимото. Аз все още не бях разбрал нищо.

— Защо ме мъчиш с лекции? Няма ли да ми съобщиш нещо съществено? — възнегодувах основателно.

— Не ти ли е ясно, нещастнико! — озъби се Рамзин и стъписването му изчезна. — Краубе провери действието на кодовата дума в космически мащаб и предизвика трансформация на звездна система. Гравитационният инвертор на капсулата предаде компътърния „Т“-сигнал.

— Защо, по дяволите!? — избухнах невъздържано. — Твоят Краубе е бил извратен тип, обхванат от мания да разрушава.

Рамзин отново смени настроението си. Седна до мен, сложи ръка върху рамото ми и заговори тихо:

— Съжалявам. Създал съм невярна представа за този гений. Неговото последно откритие остана несбъдната мечта. Малко преди полета Краубе беше стигнал до извода, че законът му притежава антипод, способен да формира анти-деструктивен сигнал, който също може да се сведе до кодова дума!

— Да пукна, ако разбрах нещо! — извиках с досада.

— Слушай съвсем внимателно: представи си, че си извършил омега-преход и си се озовал в зона на космоса, лишена от звезди. Около тебе цари непрогледен мрак, невъобразимо далече едва се забелязват бледи петънца на галактики. Ти заставаш пред компютъра и произнасяш не „деструктивна“, а „съзидателна“ кодова дума. Пространството пред тебе се озарява от неописуем блясък и от недрата му започва да извира материя, която пред очите ти започва да формира началото на нова вселена! Няма ли да бъде грандиозно?!

— Искаш да кажеш, че Краубе е мечтал да влезе в ролята на Бог!?

— Е, нещо такова. По-скоро в ролята на творец. Осъзна ли накрая неговия гений?

— Затова ли побесня преди малко?

Очите му застинаха. Когато се възвърнаха към живот, от тях се излъчваше ужас.

— Трябваше да се сетиш — промълви с вид на обречен. — След приземяването на четвъртата планета, професорът произнесе трансформационната кодова дума, а аз я чух и запомних! Но ти никога няма да я научиш. Откъде да зная дали тя няма да разруши Слънчевата система? Да ти призная, изпитвам постоянен страх — ужасната дума ме преследва! А ако се разболея и бълнувам, ако я произнеса насън?! Жилището е натъпкано с микропроцесори, вещите слухтят като кучета, дори сифонът на мивката е наострил уши. Повечето от тези изобретенийца, привикнали да изпълняват устни заповеди, са част от гигантската мрежа на земните комуникации! А думата се напъва да излезе на бял свят, иска да разбере дали всичко около нас ще изчезне! Ако си истински приятел, можеш да ми направиш голяма услуга. Вземи статуетката от масата и ме удари по главата! Убий ме, цялата човечество ще ти бъде благодарно!

Рамзин смирено падна на колене, а погледът му се замъгли от влага.

— Стани веднага! — извиках отвратен.

— Виж слънцето! Грее! — проплака той. — И птиченцата пеят, пърхат невинно, топлят се под лъчите му! Нима не желаеш да запазиш този ласкав уют?

Рамзин се втренчи в светлия правоъгълник на прозореца с някаква странна отреченост, но неочаквано скочи като ужилен и изрева хрипливо:

— Ако си ми приятел, изчезвай веднага! Защото проклетата дума е на върха на езика ми — едва я задържам! О, боже! Каква гадна безмислена дума!

Той рухна на близкото канапе и зарида безутешно — нервното напрежение беше изсмукало силите му. Заразен от неговия ужас, панически изхвръкнах навън.

Оттогава животът ми се превърна в кошмар. При повикване не отговарям нито на служебния, нито на домашния видеофон. Аз търся, не позволявам да ме търсят. Но въпреки взетите мерки, някой ден Рамзин ще ме намери. Ще изскочи отнякъде като зъл дух от бутилка, ще се домъкне, за да прошепне в ухото ми думата! И ако това се случи, единственото, което остава да направите, е да се приготвите с евентуалната си раздяла с този красив свят. Да, разбира се — ужасно е да познаваш себе си! Защо прекъснахте връзката, къде изчезнахте? И вие се уплашихте, не ви издържа душичката! Вървете по дяволите тогава!