Александър Мирер
Главното пладне (4)

Няма нищо

Не се ударих, ама ми стана криво. Около две минути останах да се въргалям там, където паднах, и точно под носа си видях писалката на Стьопка, взех я и станах. Прахта по пътя почти се беше слегнала, само в далечината все още се кълбеше над дърветата. Постоях, погледах. Закука кукувица — беше наблизо и старателно редеше: „Ку-ку, Ку-ку“…

Изкука силно двадесет и два или двадесет и три пъти, млъкна и чак тогава затичах към елховата поляна. Трябваше да търча към града и да вдигна тревога, да спасявам Степан от онези хора — всичко знаех и разбирах. Като куче на каишка ме теглеше поляната, трябваше да погледна — същият пън ли беше, или не беше същият? Дотичах до мястото и едва не закрещях — пънът беше изчезнал.

То само да беше изчезнал!

Не беше оставил никаква следа, земята наоколо не беше разровена, нямаше никаква яма, само няколко плитки вдлъбнатинки в тревата.

Значи Федя не беше излъгал, че вчера този пън не е бил тук. Довлекли са го отнякъде. Ако се съди по тревата, наскоро — през нощта или сутринта. Тревата отдолу още не беше увяхнала. Ето и следите на шофьора и на Федя. Бяха се отпечатали дори на поляната, където земята беше добре изсъхнала, а по мокрите алейки бяха много дълбоки.

Пънът тежеше около центнер — не по-малко.

Това вече наистина е дяволска работа, помислих си аз. Ту го довличат този нещастен пън, ту го откарват… Пък и май е прекалено тежък за елхов пън.

Федя каза така: „Да качим в колата «големия посредник» и да го откараме в града.“

„Големия посредник“… Посредници има във военните игри, нещо като футболни или хокейни съдии — тичат заедно с играчите. Да, ама са хора, не са пънове, нали?… Слагат ги, откарват ги…

Съвсем се обърках и започнах да търся следите на тези, които са донесли „посредника“. Не е могъл да долети по въздуха и не е могъл да натежи, докато е стоял тук, нали така? Ама не открих никакви следи, макар че пребродих всички алейки, до една. Около петнадесет минути търсих, вече започнах да вземам собствените си следи за чужди и ми стана толкова страшно, не мога да ви опиша. А когато наблизо излетя птица, съвсем се изплаших и без да се обръщам, хукнах към големия път.