Александър Мирер
Главното пладне (31)

Засечка

Приближих се. Фьодор и белокосият стояха на разстояние един от друг, наведени, за да виждат по-добре екрана. Не ми обръщаха никакво внимание. Сякаш изобщо не съществувах. Осмелих се и застанах помежду им — малко наведен, като тях. Разбира се, не можех да проумея истинския смисъл на тяхната небрежност. Защо водеха пред мене секретни разговори? Честно казано, мислех си — ще ме убият, за да не раздрънкам тайните им. И не се страхувах. Прекалено бях уморен. Мътната зелена повърхност на кораба, кафявите фигурки върху екрана трепереха и се размазваха, но аз гледах. Екранът показваше част от поляната, на която бе кацнал хеликоптерът. Винтовете му лениво се въртяха, някой надничаше от отворената врата, а край полковник Ганин се бе събрала цяла тълпа.

— Е, е! По-внимателно! — рече белокосият. Правеха нещо с полковника. Помислих, че окончателно го хипнотизират, но веднага видях, че съвсем не го хипнотизират, ами му дават същите правоъгълни кутийки, каквато видях тук у бившия Сурен Давидович. Всичко останало в изображението беше кафяво, а кутийките светеха зелено. Полковникът ги сложи в горните джобове на куртката си. Майорът, който посрещна Ганин, попита:

— Ще ти стигнат ли два посредника? Вземи и трети.

— В ръце ли да го нося! — възрази Ганин.

— Наблюдават ни внимателно — рече вторият. — Дали не са заподозрели нещо? — Говореше за хората от хеликоптера. От отворената врата надничаха вече двама.

— Нямам представа — каза Ганин.

— Действувай с „посредника“ направо от джоба. Извади конците!…

Ганин рече:

— Слушам, Линия шеста! — Козирува и със строева крачка тръгна към хеликоптера, към спуснатата от борда стълбичка.

А в хеликоптера се раздвижиха по свой начин. Единият от наблюдателите започна да гледа нагоре, а другият се скри и вместо него се появи нов — без униформа и с пистолет в ръка.

Фьодор изруга. Белокосият също. Човекът с пистолета се подаде от вратата и извика:

— Полковник Ганин! Останете на мястото си.

Полковникът спря.

— Другарю полковник, моля да доложите отговора им.

— Искат деветдесет минути за евакуация — нетърпеливо каза Ганин. — Какво има, капитане?

— Наредено е да останете тук. Да наблюдавате евакуирането — бързо изрече капитанът и затвори вратата.

Винтът изфуча. Издуха фуражката на полковник Ганин, хеликоптерът подскочи нагоре и екранът веднага изгасна. Фьодор злобно се изплю. Линията и той се втренчиха един в друг. После с еднакъв жест изплюха „микрофоните“ в дланите си. Отдалечих се — за всеки случай.

— Какво ще кажете? — изпъшка белокосият.

— Един на нула за тях — рече Китариста. — Слушай, Линия, това не може да бъде! Не може! Да предположим, че Портнов е съобщил за прехвърлянето на Мислещите. И за какво още…

— И за изпращането на резидент с „посредници“, а?

— И аз така казвам! Но откъде са могли да разберат? Виж, всичко е като по ноти: обкръжават градчето, готвят бомбардировка и тоя — Китариста заби пръст в екрана, — тоя го пращат на кино.

— Мислиш, че отнякъде изтича ли? — попита белокосият.

— Да.

— Мислиш… Ъ-ъ… Затворените?

— Да! Длъжен си да докладваш на Изчислителя, Линия осемнадесета…

— Глупа-ак! — лениво проточи белокосият. — В Изчислителя сега има шест Линии; да не мислиш, че са по-прости от тебе? Като излезем на маршрута, ще тръснем една обща проверка на всички Десантници. Сега, все едно, не можеш да ги провериш, операцията върви… Сега задачата е да предадем насочването.

Жадно ги слушах. Ето какво било! Искали са да изпратят Ганин като постоянен шпионин, резидент… И при това с „посредници“. Да превърне в пришълци и други хора. „Засечка, засечка!“ — злорадо си мислех аз. И вече не се чувствувах самотен, изоставен, не! Сигурно тези мисли са изменили нещо в израза ми. Белокосият ме показа:

— Я го виж, направо ще ни изяде с очи… Не търси сложни причини. Ъгъл. Всички причини са прости. При Портнов е ходило някакво момиченце, още не са го открили… А, ето го и Квадрата!

Отгоре слизаше Квадрат сто и трети.

— Кучето е отнесло оръжието — докладва той. — Песът на Ема Бистрова, Ъгъла я познава. (Кисельов кимна.) Преди около час е подгонил Деветоъгълника, пред входа на „зоната“ е взел калъфа с оръжието и го отнесъл.

— Изпрати ли чиния?

— Направено е, Линия осемнадесета. Жената и кучето са открити при совхоза, оръжието не е с тях. Сега ще ги поеме Шестоъгълник петдесет и девети с „посредник“. След десетина минути ще разберем всичко за оръжието. Дадох нареждане Десантника да остане в кучето, да достави оръжието при насочващия и да се включи там в охраната.

— Одобрявам — каза белокосият. — Ъгъл, тръгваме! Пали вършачката си. (Кисельов се обърна и затича по склона.) Квадрат, въпросът с малкия е решен положително. Изпълнявай. Данните са добри, преди старта всичко да е наред, внимавай! — С тези думи изчезна и веднага се чу глухото ръмжене на мотоциклет. Заминаха.