Александър Мирер
Главното пладне (30)

Полковник Ганин

Фьодор претича до кораба, махна с ръка и на около метър от земята в матовата зелена повърхност се отвори кръгъл люк. Безшумно, като голямо кръгло око с кръгла кафява зеница, само че отначало тая зеница я нямаше, а после изплува от тъмнината и като се поклащаше, спря в средата на „окото“. Отстъпих, спънах се в буцата, а Десантниците, обратно, се приближиха до кораба и се наведоха да гледат.

В зеницата нещо се въртеше, мигаше… Винтът на хеликоптера, ето какво! В люка на кораба се поклащаше телевизионен екран със странен червеникавокафяв цвят. Върху него много добре се различаваше малко хеликоптерче — червената звезда изглеждаше черна — и между главите на Десантниците видях на екрана как се отвори вратата на кабината и някакъв човек скочи на земята. Телевизорът примига и показа човека в едър план. Беше с военна фуражка.

— Полковник Ганин от окръга. Няма начин, сигурно е парламентьор — определи белокосият. — Дай звук.

От кораба се чу съскане. В този миг полковникът се хвана за сърцето и промърмори:

— Тук е красива местност.

Парламентьор ли? Прилича на военен посланик… Само че вече не беше парламентьор — бяха прехвърлили в него Мислещ. Усмихна се и попита:

— Ти ли си Линия шеста?

Друг глас рече:

— Аз съм Линия шеста. Докладвай защо си изпратен. Два разряда ни слушат.

Като гледаше към някого, невидим зад рамката на екрана, полковникът каза:

— Изпратен съм с ултиматум. От момента на приземяването на хеликоптера ни се дават шестдесет минути за евакуация. Гарантира ни се безопасност на летателните средства в пределите на заявения от нас коридор за излитане.

— А след срока на ултиматума?

— Ядрена атака.

— Да не е блъф?

— Не мога да зная. Вероятно не. Настроението е потиснато. Около района се разполага авиодесантна дивизия. Придадена е и част за радиационна защита.

— Откъде имат информацията?

— Получи се радиограма от телескопа.

Белокосият каза на Кисельов:

— Ето ти го твоя Портнов…

Гласът зад екрана попита:

— Имат ли информация за часа на сигнала?

— Не мога да зная. Не съм запознат със съдържанието на радиограмата.

— Твоето лично мнение за плана на действие?

— Да се поискат деветдесет минути за евакуация. Да се насочат корабите към Москва, Вашингтон, Ню Йорк, Лондон, Париж, към всички ядрени щабове. Демонстративно да се изтегли десантният кораб, като им се съобщят координатите на коридора за излитане. Разбира се, да се оставят резиденти. Край.

— Ще успеем ли за петдесет и пет минути да предадем насочването?

— Те ще се съгласят на деветдесет минути. На съвет?

Скърцащ, нежив глас извика:

— Трите разряда на съвет! При Изчислителя!

Видях как раменете на белокосия и Кисельов се отпуснаха, екранът потъмня, сърцето ми биеше силно, болезнено и лицето ми бе изтръпнало. После белокосият рече:

— Точно така, правилно решение! — И екранът пак светна.