Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Employment Dilemma (The Future of Work), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране
stanley (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000

Българска асоциация на Римския клуб

ISBN 954-9758-05-2

Превод: Олег Иванов

Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев

Технически редактор: Илко Великов

Редактор и коректор: колектив

 

Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

5.2. Увеличаване на стойността на немонетаризирания труд

Важно е да се разработят методи за оценка на натрупаното богатство. Световната банка направи важна стъпка, като започна публикуване на статистически данни за реалната покупателна способност, генерирана от приходите в редица страни. Трябва да се подчертае, че въпросната покупателна способност е представена в средни стойности и че във всяка отделна страна се наблюдава значителна разлика между отделните райони, градове и села, север-юг и т.н. Адекватната местна политика винаги трябва да отчита тези разлики.

Основният момент е в това, че понякога цената на дадени продукти, системи или услуги показва растяща бедност по сравнение с времената, когато те са били свободно достъпни (плащат за пречистване на питейната вода, докато в други региони с по-запазена екология водата си е същата както преди и много по-евтина). По отношение на икономическото значение на немонетаризираните и немонетизирани дейности — там където няма паричен обмен — трябва да се разработят индикатори, които точно да отчитат реалното натрупване на богатство в смисъл на стоки и услуги (и човешки отношения), независимо дали за тях се плаща или не.

Въпросният индикатор (индикатори) трябва също да покаже до каква степен при дадени ситуации или в дадена среда самостоятелното производство е получило развитие или пък е било унищожено. Наистина, нужен е индикатор, който да покаже реалното натрупване на богатство от гледна точка на този източник.

Що се отнася до общата екологическа обстановка, индикаторите и статистиката трябва да бъдат развивани колкото се може повече в посока към разработване на дългосрочни перспективи (промени на климатичните условия, постиндустриалните структури и тяхното влияние, комуникационните системи и т.н.). Нуждаем се и от индикатор на несигурността на подобни индикатори и хипотези. Трябва да се направи опит да се идентифицират несигурностите, които подлежат на управление (там, където честотата и обема на явленията са предвидими и могат да се вземат рационални решения), както и онези, които не могат да бъдат управлявани поради високото ниво на несигурност.

Необходимо е да се проведат специални изследвания и да се разработят индикатори за наблюдение на двупосочното движение на стоки и услуги между немонетаризирания и монетаризирания пазар. И в двата случая трябва да се установи, в каква степен това движение увеличава или намалява общото богатство. Това означава, че вместо да ограничаваме икономическия анализ до наблюдение на монетаризираната система и нейната ефективност, ние ще искаме да се детерминира цялостното ниво и границите на ефективността на монетаризираните системи до степента, която вече ще има смисъл да стимулира или реорганизира немонетаризираната система, която се явява необходимо допълнение към обслужващата икономика.

Тези проблеми не могат да се разглеждат като изключителна задача само на развитите постиндустриални страни. Бързо индустриализиращите се страни навсякъде по света използват технологии и методи за производство на богатството, които ускоряват предоставянето на услуги и свързаните с тях ограничения. От друга страна, характерът на икономиката на обслужването може да доведе до ситуация, при която много от т.нар. слаборазвити страни да се окажат с по-високо реално равнище на обществено богатство, отколкото количествено се е определяло досега. Голямо внимание трябва да се отдели на факта, че разглеждайки икономическото развитие през призмата на монетаризираната система, богатството, произвеждано в немонетаризираната система често се отклонява в друга посока — често се намалява, а понякога и унищожава. Работата е в това, че в Обслужващата икономика монетизираната система, ако трябва да се оптимизира производството, се нуждае от силна поддръжка от немонетизирани и немонетаризирани действия.

Много изследвания в Германия показаха, че границите между труд, обучение и развлечение все повече се размиват. Действията, осъществими във всяка от тези области често се осъществяват върху релсите на другите два. Продължаващото цял живот образование все повече и повече става нужно на всички, но особено на тези от 60-те години. Достъпността на работа с непълен работен ден може да нараства при смяна на дейностите, с адаптиране и съответното обучение, като изгодно се комбинират минал опит в един сектор с крачка към друг. Освен това, в някои сектори пожизненото образование трябва да се поддържа на високо ниво. В някои случаи може да се предвидят дипломи, автоматично губещи своята законност, ако те повторно не се потвърдят с нови експертизи или свидетелства, че навиците се поддържат на високо ниво до момента.

 

ПРОТИВОРЕЧИЯТА
20. Предизвикателството за изграждане на по-реалистични и полезни методи за измерване богатството на народите

Нужно е да се помни, че измерването на националното богатство, прилагано в хода на Индустриалната революция, се явява все повече и повече неадекватно. Фактически: съвкупните добавени стойности в счетоводството на БНП измерват потока, т.е. парично-кредитната стойност на човешките и материални ресурси, използвани в монетизирания сектор.

Основното предположение тук е, че тази съвкупност на добавена стойност е нетна стойност, която също се добавя към икономическото и социалното богатство. Това вече не е така поради следните причини:

Всички разходи по възстановяването, следващи каквото и да било природно бедствие или пък война, вече се считат за увеличение на националното богатство. Това означава че колкото повече унищожени стоки се реконструират (възобновяват) толкова по-богати ставаме. Това е една от абсурдните последици от схващането, е елементарното движение на производствените дейности е равнозначно на увеличение на богатството.

Напротив! Противоречията, заложени от класиците-икономисти между понятията „имущество“ и „богатство“ се увеличават. Технологиите и другите подобрения продължават да депресират цените, а е ясно, че глобалното богатство се увеличава. Същевременно този процес може да намали монетаризираните приходи. Това е особено вярно в областите, където технологията е хем изключително продуктивна, хем иновационна — да кажем в областта на телекомуникациите. Представете си, че един ден започнат да продават компютрите по пет долара парчето: с това личното богатство на индивида ще се увеличи невероятно, а за заетостта и растежа на БНП това ще е равносилно на катастрофа. По тази причина да имаш 1000 долара месечно в Швейцария или САЩ е опасно, докато с тези пари в една развиваща се страна човек е направо богат. По тази причина Световната банка започна издаването на годишна статистика на богатството на нациите от гледна точка на покупателната им способност.

Бе направена и втора стъпка. Програмата за развитие на ООН започна публикуването на годишен доклад за човешкото развитие. Интересно е да се отбележи, че поради реалността около нас в ООН не са могли да не включат данни за приходите от немонетизирани дейности в оценката на националните богатства.

Друг важен момент, към който трябва да се обърнем по нов начин, засяга въпросите на инфлацията и дефлацията. През първите 150 години от индустриалната революция всеки спад в икономическото развитие е бил обясняван с изчислимата дефлация и бе наложена идеята, че нула инфлация — или, не дай, Боже, истинска дефлация (както стана в една или две страни през последните години) в никакъв случай не трябва да се допуска.

При определени обстоятелства дефлацията действително може да дръпне икономическото развитие назад и да стопи производството на богатство. Въпросът обаче трябва да се разгледа внимателно, защото закупуването на стоки и услуги при по-ниски цени означава увеличаване на богатството на хората, дори и за самите производители, когато те са купувачи. Някои икономисти считат, че приемането на ниско инфлационно число (като стимулант) е нещо добро — като да пием две чаши вино дневно при положение обаче че знаем кога да спрем. Веднъж стигнали до 2% — и при положение, че са валидни за всички — имаме допълнително предимство, ако леко завишим цифрата, защото от това ще се породи верижна реакция.

Ние нямаме намерение да се произнасяме категорично по този въпрос, но считаме, че той трябва внимателно да се огледа и да се види като база за разнообразяване на системите за социални осигуровки, както и за начина да се стабилизира икономиката, в която са концентрирани жизнените рискове на много хора и в която се реализира техният предприемачески дух.

Накрая трябва да е ясно, че темата е тясно свързана със създаване на благосъстояние чрез организирането и насърчаването на самостоятелно производство и останалите немонетаризирани дейности.