Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (25) (Дилемата за заетостта)

3.1.1. Цената на труда преди индустриалната революция (самозадоволяване, неплатени работни системи, платен труд)

Икономиката на земеделското общество до индустриалната революция е било доминирана от земеделското производство. Отношението към земята е определяло истинското социално положение на всеки член от обществото. Притежателите на земята и онези, които са позволявали на останалите да я работят, са били господари. Работещите на полето и реализаторите на земеделския продукт са били фермерите и техните семейства. На този етап в човешкото развитие богатството е зависело от контрола върху земята и способността тя да бъде обработвана — така се правела и оценката на вложения труд. Търговията и добиването на ценни материали — злато, скъпоценни камъни и др. имали второстепенно значение. Пряк резултат от това е, че икономическите приоритети са се свеждали до придобиването на повече земя с политически или военни средства. Социална политика практически не е имало с изключение на някои индивидуални или колективни действия, основани на благотворителността, разни помощи и други добронамерени акции, но те не включвали паричния обмен.

Икономиката от тези епохи е зависела предимно от работата на доминиращата група работници — фермерите, които били около 90% от цялото население. Основната им грижа била да се произведе достатъчно храна за да се подсигури съществуването. Те били и консуматорите на огромна част от продукцията, а възможностите за продажба на някакви свръхколичества били твърде ограничени. Поне две трети от работата се прилагала в системи за самозадоволяване. Почти не е имало платен труд, а където това е било възможно, заплащането било в натура. Правото да обработват земята фермерите заплащали с част от продукцията си. Срещу това собственикът на земята предоставял къщи за фермерите, организирал обществената и законодателна система и осигурявал отбраната. Ясно е, че при такава икономическа система на взаимно компенсиране в натура или чрез някакви действия, парите като средство за решаване на спорове или уреждане на договорни отношения стават излишни.

Една съвсем незначителна част от това общество, заето с търговия (далечна при това), би имало полза от въвеждането на една монетарна система — сложна и трудна за управление в големи мащаби. Не е имало монетарна система, която да подкрепя търговията, понеже нуждата от такава обменна система чрез третата единица за оценка, т.е. парите, още не е била усетена от огромната част от населението. Ако някой се бе опитал да оцени икономическата ефективност чрез монетарен БНП, както това става сега по целия свят, резултатът само би бил подценяване на земеделската икономика в големи мащаби, но и би взел за основа част от икономиката, която въобще не представлява цялото, нито пък има връзка с него.

Само радикалните икономически промени, свързани с индустриалната революция, които насърчаваха развитието на по-рано незабелязваната монетарна система, са в състояние да разглеждат БНП монетарно и като мерна единица за икономическото развитие. Оттук и появата на съвсем нова за времето си концепция за икономически напредък, лежаща изцяло (или почти) върху постиженията в монетарната част на икономиката.