Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (17) (Дилемата за заетостта)

2.4.4. Увод към „предлагането“ от неокласическите икономисти

Както видяхме в предишните глави, неокласическата икономическа школа е базирана и разработена на база „търсенето като приоритет“. Това, обаче е замъглило нашия поглед върху икономическите реалности и ни е твърде трудно да видим ключовите промени, които са настъпили на макроикономическо и световноикономическо ниво, както и на микроикономическо ниво, където се определя структурата на предлагането или производството. За да се разбере за какво говорим, когато става дума за „икономика на обслужването“, абсолютно необходимо е да започнем от страна на предлагането. Важно е обаче да направим разлика с американската школа, стояща на страната на същото това предлагане. Американците имат своя специфика, изначално свързана и до сега оставаща под влиянието на субективната теория за стойността и по-консервативните икономически школи.

Американската школа, стояща на позицията на предлагането, стана известна поради това, че възпита политици като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър (чиито икономически възгледи ще разгледаме малко по-късно). Пропагандаторите на „предлагането“ фактически нямат много общо с нашия анализ: като правило те не се интересуват много от начина, по който се произвежда богатството и как се появява благосъстоянието. Главната им цел е да пресъздадат икономически растеж, следвайки традиционните икономически парадигми, като че ли икономиката е все още базирана на чистата манифактурна логика.

Като цяло те считат, че ако не може да се постигне растеж, то е поради някакви специални отношения или дисбаланси (сковаността на пазара на труда, например) или пък поради голямата тежест на фискалната система като пречка за предприемачеството.

Никой не може да отрече подобни фактори, но сме задължени да отбележим следното:

• Ако „еластичността“ на предлагането е такова, каквото то бе преди 30 — 40 години, всяка „скованост“ — за каквато споменахме току-що — може лесно да се преодолее чрез прилагането на традиционните мерки за насърчаване на икономиката. Прилагането на подобни мерки през последно време доведе до растящи бюджетни дефицити и негативно влияние върху икономиката на страни, опитали се да решат проблемите си по този начин. В резултат — подобно сковаване на предлагането трябва да се погледне в една „относителна“ рамка.

• Основна икономическа цел е да се създава богатство и благосъстояние, а не да се насърчава растежа на някакво ограничено и не винаги свързано с благосъстоянието число, което наричаме БНП. Едно по-широко разбиране за богатството и благосъстоянието е нужно, а също и адаптирането на това разбиране към състоянието и задачите на модерната „обслужваща“ икономика. В огромната си част защитниците на „предлагането“ в американската икономическа теория имат консервативен подход към тези въпроси и отхвърлят всеки разговор за характера и целта на процеса на създаване на богатството.

• Нашата цел е да помогнем за развитието на човешкия капацитет да произвежда богатство за себе си и за обществото като основен приоритет, което разбира се, може да е в противоречие с някои други икономически ограничения.

В основата си американската школа на „предлагането“ е блокирана от липсата на различен и по-общ подход към икономическите реалности като модифициран анализ, който би им помогнал да превъзмогнат ограниченията и противоречията на собствената си система — освен ако го правят по политическа поръчка. Ще излезе, че последната школа на „предлагането“ с откровена защита на теоретиците, защитаващи именно предлагането, са били марксистите. Онова, което наричат неокласически модел или икономика на „предлагането“ — като превръщане на неокласическия модел в приложима фискална политика — фактически не е подход чрез „предлагане“. Подходът стана модерен по времето на Рейгън и Тачър през 80-те години, когато бе решено, че това е лечението на заболелите им икономики.

Този подход — наречен „нова политика“ — отново подчерта предлагането като доминиращ фактор при дългосрочния икономически растеж и стабилност. Или нещо такова!… Ролята на търсенето чрез данъците или увеличаването на разходите при повишаване на безработицата, както и свиването на монетарната или фискална политика при голяма инфлация намаля. Типичният модел на предлагането би бил за данъчна политика, възстановяваща икономиката и увеличаваща производителността, карайки хората да работят и пестят.

Съкращаването на данъците трябва да влияе върху общото търсене и производство чрез мултипликационния ефект до много по-малка степен, отколкото по-рано твърдяха кейсианските икономисти. От гледна точка на предлагането високите данъци водят до това, че хората не влагат толкова труд, а оттам приходът на капитал намалява. Върхът на процеса води до предположението на Артът Лафер, че високите данъци може би намаляват приходите от тях, понеже увеличения маргинален приход губи от загубите при средното заплащане. Имащо някакъв теоретичен смисъл, това твърдение показва изкривено виждане на действителността, защото големите намаления на данъците водят до силен спад на приходите, от тях и до растящ бюджетен дефицит. Важно място в неокласическата икономика на предлагането играят насърченията и последователите на този модел подчертават загубата на насърчения, когато данъците станат твърде високи. Те обвиняват системата на Кейнс, че не обръща внимание на данъчните ставки и насърчаването, и тяхното влияние върху цялостното предлагане, а фокусират вниманието си само върху търсенето. Идеята тук е да се повишат следданъчните придобивки и те да идат за дейности, насърчаващи развитието — например, в труда, пестенето и инвестирането, в почивното дело и потреблението. Намаляване на трудовите данъци, лихвения процент или дивидентите би увеличило спестяванията, би засилило инвестирането, а оттам икономическия растеж.

Като цяло насочената към предлагането икономика е отстъпление от икономическите виждания на Кейнс, където общото търсене детерминира производството и заетостта, и където монетарните и фискални решения биват ползвани за борба с безработицата и инфлацията. Промяната в посока на концепцията за централна роля на предлагането води до подчертаване значението на фактори, насърчаващи растежа и потенциалната производителност. Макроикономическата политика обръща повече внимание на дългосрочния икономически растеж, отколкото на кратковременната икономическа стабилизация.

Независимо от това, подчертаването на насърчаването като фактор се е ограничило само с данъчната система, като по този начин се увеличавал бюджетния дефицит. Не обръщали внимание на останалите фактори и в края на краищата се стигнало до насърчаване на търсенето, а не на предлагането. Съкращаването на данъците от страна на предлагането има основен ефект върху икономическия растеж — поне в краткосрочен план — чрез влияние върху търсенето, а не върху предлагането. Оттук някои икономисти спорят, че неокласическата икономика на предлагането от 80-те години е била по-близо до политиката, ориентирана към търсенето, а не толкова към предлагането.

В този контекст целта на доклада е да се отвори врата към преразглеждане на ролята на производството в дълбочина, което е единственият начин да се открият трайни решения на дилемата за заетостта.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

3. Сковаността на предлагането (тесните места на производствената система)

От началото на индустриалната революция до началото на двадесетия век са идентифицирали кризите не с нещо друго, а с дефлацията (освен по време на война). Истинска дефлация означавала, че в много европейски страни в началото на деветнадесети век цената на килограм хляб е била по-висока отколкото сто години по-късно.

Изправени срещу масова бедност и чувствайки нуждата да създадат национално богатство, класическите икономисти всячески са се стараели да разширяват производството. Бедата била в това, че да се нуждаеш от стоки и услуги не значи да погълнеш производството. Нуждите се изразяват в монетарен вид. Що се отнася до предлагането (производството) индустриалната революция е могла да се развие само чрез система на възпроизводство на капитала и труда, базирана на наличността на пари. Ако нямало достатъчно пари на страната на търсенето фабриките на се могли да продадат продукцията си и фалирали. Така се появяват истинските дефлационни цикли.

Тези основни недостатъци на класическата икономика са били преодолени от неокласическата икономическа школа, която от 20-те години насам започва да фокусира вниманието си върху ролята на търсенето и потреблението.

През двете световни войни и особено в периода непосредствено след Втората световна война стана ясно, че научният и технологически прогрес може да гарантира достатъчна гъвкавост на производството, така че да устрои всякакъв вид икономическа политика, базирана на търсенето. Управлението на търсенето за известно време стана основна тема и с това бе възможно по-правилното разпределение на всички човешки и материални ресурси, така че непрекъснато да се увеличава националното богатство, измерено като брутен национален продукт.

В началото на 70-те години икономистите и всички, имащи отношение към икономическото развитие, бяха изненадани като от засада: пълзящата инфлация започна да прави място на все по-засилващата се инфлация. След като се очакваше че икономиката ще се управлява от гледна точка на търсенето, нещо неочаквано и неясно е станало с производството — благодарение на развитието на технологиите, което създава нова производствена „скованост“.

Бяха се появили два нови феномена: от една страна, намаляването на приходите от технологиите и от друга, основната роля на обслужването не толкова като икономически сектор, а като поредица от функции, изцяло променящи производствената система.