Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- The Employment Dilemma (The Future of Work), 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Олег Иванов, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- stanley (2008)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Издание:
Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000
Българска асоциация на Римския клуб
ISBN 954-9758-05-2
Превод: Олег Иванов
Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев
Технически редактор: Илко Великов
Редактор и коректор: колектив
Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
2.7. Наука и технологии: постижения, митове, мечти и предразсъдъци
2.7.1. Науката и технологиите в икономическата история
С цел правилно да разберем характера на прехода от индустриалната революция към икономиката на обслужването ще е от голямо значение да вникнем в ролята на науката и технологиите в икономическата история и теория. Дебатите на тази тема са често неадекватни, объркани и понякога са лишени от нужната професионална задълбоченост.
Техниката, произвеждането на инструменти и технологиите съпровождат човечеството от самото му създаване. Каменният век, железният век, индустриалната революция, са крайъгълни камъни по пътя на човешкото развитие и дефиницията е валидна и за съвсем модерните нови технологии, с които живеем сега. Трябва да е ясно, че до края на миналия век никой не е свързвал технологиите с научното развитие. Те са били резултат на човешката изобретателност, интуиция и способност да произвежда по-добри инструменти за лов, отглеждане на животни, строеж на сгради и т.н. Дори и през първата фаза на индустриалната революция водещи са били практиците „инженери“, които са успели да укротят парата и да я накарат да им служи без и да се досещат, че водата се състои от водород и кислород.
Производството на желязо е резултат на прагматични наблюдения, извършвани в продължение на хиляди години, без някой да е знаел какво представлява желязната руда.
Модерната наука е дъщеря на философското дирене, целящо да разбере структурата на вселената, нейния състав, както и поведението на материята и материалите. Важно е да си дадем сметка, че чак в края на ХIХ век научните изследвания са започнали да влияят върху производството на нови инструменти. Процесът е описан много удачно от Дейвид Лендс. Неговият анализ е един добър пример за висш академичен стандарт, тъй като той принадлежи на един рядък вид наблюдатели и изследователи, които умеят да съберат и разширят опита и практическите познания на много експерти, които са работили в областта на производството и индустриалните професии.
Трябва по-подробно да се занимаем с този въпрос, защото през миналия век и в повечето случаи (включително Маркс) когато са споменавали науката, хората не са имали предвид реалната и практическа наука. Нещо повече. Дефинирането на всяка научна дейност е водело до идеята, че става въпрос за нещо догматично и идеологическо и че научната дейност има качеството на перфектност, сигурност и е „последната инстанция“. В по-практически смисъл научните методи имат предвид и все още описват някаква работа, която е свършена като трябва, т.е. с максимална точност да даде очаквания резултат. Подобни процеси обаче не са обезателно научни. Анализирайки повечето трудове, написани на тази тема, оставаме с впечатлението, че е възможно да се сложи табелка „научна“ върху всякаква „добре свършена работа“, а като крайност дори и при рязането на камъни в каменните кариери.
Ако от една страна научният напредък се движи от човешките мечти и често се насърчава от разни митове и легенди, той трябва да предполага същевременно един непрекъснат критичен анализ и оценка на границите на всяка прецизна дефиниция или убеждение. Именно в това е голямата разлика между философските убеждения на нашето време и на хората от миналия век. Тогава поради характерния си детерминизъм науката е била считана за метод да се постигне сигурността и като такава е била в конкуренция с религията.
Докато религията приема някои истини по дефиниция, дори и те да не могат да бъдат доказани, науката взема за основа приетото познание или съществуваща научна теория с цел да види кога и къде тя става неадекватна, непълна и, следователно, не може да се приеме за дефинитивна във времето и пространството. Религията не си губи времето да доказва съществуването на Господ или неговите недостатъци, докато науката започва именно оттам — взима теорията на Айнщайн и започва да установява нейните недостатъци или ограничения. Научното познание е свързано с непрекъснатото признаване на границите на сигурността. Именно съществуването на тези граници прави напредъка възможен, докато философията на миналия век, с нейния стремеж към сигурност унищожаваше възможността за такъв напредък именно поради приемането на детерминисткото начало. Религиозната вяра търси универсалната истина, а научната вяра — ако можем така да се изразим, — търси несигурността.