Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (18) (Дилемата за заетостта)

2.5.1. Детерминизмът, ценовата система и несигурността

Вижданията на икономическите гении за истинските лица на производството и потреблението са помогнали изключително много за благосъстоянието на човечеството, независимо от ужасните кризи и провали, на които историята е била свидетел. Моралните амбиции на Адам Смит и учените след него са хвърлили светлина върху начина, по който да се разпределят основните материални продукти като храна, подслон, дрехи, които с времето революционизираха човешката история по най-основен начин и доведоха до увеличаване на продължителността на живота и до подобряване на общото човешко здраве. Сега обаче сме изправени пред една ситуация, при която икономическите реалности искат появата на нови концепции, а не подобряване на добрите стари идеи. Голямото удоволствие на икономистите — позитивната прогностика — да обявяват някаква тенденция и да предписват възможните мерки — вече няма да посрещне нуждите на утрешния ден и не ще оправдае надеждите на традиционните икономисти, които считат, че това е някаква панацея. Ние ще трябва да свикнем с един свят, в който единственото сигурно нещо е несигурността на утрешния ден. Трябва да се освободим от иначе красивата концепция за детерминизма и да освободим мозъците си от сковаващото й въздействие. Ще разширим нашите хоризонти не само като приемем несигурността, изразена в „игровата теория“, с която някои обясняват бихейвиористичните форми при специални икономически модели, а като естествен елемент от нашия живот, от нашите действия. Ние не ще се стараем да превъзмогнем несигурността така, като че ли тя е явление с едно лице, че ние ще търсим някаква формула, с която да постигнем равновесие, което ще ни създава най-малко проблеми. Само отказът от този „велик“ еквилибриум като отправна точка за нашите икономически теории ще отвори пътя към нови концепции, които по-точно ще обрисуват реалността и ще дадат нови, по-точни отговори на основните въпроси на икономиката. В този смисъл не говорим само за несигурност от първи порядък, където възможните алтернативи са известни и само шансът за тяхната проява е неизвестен, но и за несигурност от втора степен, където дори и възможните събития не могат да бъдат предвидени.

Историческата стойност на теорията за равновесието е в това, че основна характеристика на индустриалната революция е монетаризирането на икономиката като начин да се решат някои логистични проблеми и да се постигнат още по-високи технологични нива. Да се твърди обаче че ценовото равновесие има универсално значение и някаква дефинитивна научна стойност, е повече въпрос на вяра и идеология, отколкото на истински научен подход. Понятието за равновесие не е даже концепция или обяснение, а по-скоро тавтология — нещо е вярно, защото е вярно. Придадена му е стойността или статута на аксиома или основните очевидни истини, използвани от математиците за развиване на по-нататъшните им логически изводи. Разбирането на това понятие за еквилибриум, при което предлагането е равно на търсенето, е важно, понеже то обяснява защо икономиката още след зараждането си е гледала на нещата едностранчиво. Понятието „икономическо равновесие“ като основен интерес за класическите икономисти и неокласическите им последователи, които се стараели да обяснят поведението на потребителите, е родило изказвания като: „… ако предлагането и търсенето са по необходимост равни, след като сме установили едната страна на уравнението ние, по дефиниция, сме изчислили и другата“. Тук говорим за противоречие в самата терминология. Свръхопростяването на проблема е пречило на класическите икономисти да разберат, че търсенето трябва да се разширява с цел да се справят с дефлационните икономически кризи в продължение на 150 години. В по-ново време подходът не е дал възможност на неокласиците да разберат проблемите на текущото сковаване на предлагането.

Концепцията за всеобщия еквилибриум е свързана също с характерното за 19-ти век търсене на сигурността. В едно позитивистично и научно ориентирано общество сигурността е равна на научно доказателство. Тази идеология твърди, че щом нашето разбиране на дадена ситуация не е стопроцентово сигурно, то тогава ние още не сме постигнали пълното разбиране на проблема. Това обаче е временна грижа, защото с течение на времето пълната сигурност ще е у нас и заедно с нея — крайният еквилибриум. Теорията за перфектния и вечен еквилибриум е „сигурна“ само заради предварително установената тавтология. Така тази тавтология става основата на система, която разглежда света като мястото на „временната“ незавършеност. Независимостта и дисбалансът обаче не са временни, а постоянни спътници на развитието и динамичната реалност.

През последните няколко десетилетия редица икономисти задълбочено изучават несъвършенството на общия еквилибриум. В жаргона на икономистите и останалите учени, занимаващи се с проблема, навлязоха изрази като „непълна“ и „асиметрична“ информация, с която се обяснява невъзможността да се достигне пълното равновесие. Тези понятия обаче се използват така, като че ли истинското равновесие е все пак достижимо. Утопичните мисли на учени и позитивисти предполагат, че ние бихме могли така да увеличим информацията за действията на пазара, че един ден да постигнем перфектно равновесие. Този начин на мислене подсказва, че представите за времето отпреди Айнщайн, както и идеята да се изолират модеми от времето извън реалността, все още съществуват. Но щом влезем в реално време, несигурността и дисбаланса стават основните критерии за реалност. Въвеждането на понятието „реално време“ в икономическата система на търсене и предлагане (производство и потребление, ориентирани и базирани на обслужването) е една радикална алтернатива на виждането, че икономическият процес се основава на вечния (и моментен) еквилибриум.

Приемането на времето, т.е. „реалното“ време предполага, че всяко решение да се произвежда се вкарва в ситуация на по-голяма несигурност по отношение на момента, в който продуктът ще се яви на пазара. Това динамично виждане на икономическите процеси признава че решението да се произвежда е взето „ex ante“ от традиционния момент на икономически еквилибриум, както и това, че определянето на каквато и да било цена е винаги „ex post“.

Точката във времето, когато цената на продукта се фиксира на пазара, е само част, подсистема от една по-широка икономическа система. В поредицата решения, взимани с времето, от производството до дистрибуцията през магазина, и по-късно до реалната употреба на продукта и превръщането му в отпадък — пазарната функция на ценообразуване е важен момент, но само един момент в процесите на голямата икономическа система. Несигурността в тази икономическа система не е пример на „несъвършенство“, а очевиден факт, съдържащ редица рискови компоненти, които не могат да се изхвърлят. Всяка икономическа дейност или намерение са основани на някои неизвестни и несигурни фактори или възможности не поради друга причина, а защото целта стои някъде в бъдещето.

Веднъж приели реалната полза, ние можем да се опитаме да осъществим начинанието, но не можем да го контролираме с абсолютна сигурност, защото не можем да контролираме бъдещото време — освен ако елиминираме живота. И в природата, както и в икономическите системи, много излишни производствени системи се появяват и действат, създавайки продукция, от която само малка част ще стигне до потребителя. Успешните съвременни технологии са малка част от създадените технологии въобще, защото повечето са се провалили, независимо от инвестираните в тях средства. Успешният продукт, стигнал до пазара, става източник на компенсации за твърде многото инициативи, които са обречени на провал. Именно тук е ролята на търсенето, което отстои от производството по време, което расте и чието значение го прави задължителна част от икономическата система и, обективно погледнато, на която и да било жива система.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

4. Икономическа и социална стойност, ценова система, несигурност и риск

Класическата и неокласическата икономически теории са базирани върху понятието „равновесна система“. Цените трябва да представят този баланс между предлагане и търсене в даден момент. Именно в тази точка във времето всички цени, взети заедно, представляват общата равновесна система.

Докато класическите икономисти са подчертавали значението на предлагането в това уравнение, неокласическата школа гледа най-вече на търсенето като водещ елемент. И в двата случая обаче икономистите търсят системата на равновесие — едната страна на уравнението е равна на другата.

Именно тук понятието ефективност на икономиката и увеличеното значение на обслужващата сфера налагат фундаментални промени в подхода. Наистина ефективността не може да се види в някаква времева точка, а в рамките на времеви период. Периодът, през който работи системата, е по необходимост несигурен и може да се изрази единствено като вероятност. На второ място, функционирането на подобна система става в контекста на поредица от събития, някои от които несъмнено ще бъдат несигурни. Всички бъдещи разходи, свързани с ефективността, могат да бъдат разбрани — дори и когато са стриктно монетаризирани — само на „вероятностна“ основа.

Следователно, икономическата система, наречена „Обслужваща икономика“ е система, която по дефиниция е несигурна. Класическите икономисти сравняват несигурността с неадекватността, недостатъчната или асиметрична информация, като че ли такава може да бъде получена изцяло. При обслужващата икономика ключов фактор е несигурността или по-общо казано „дисбалансът“ — именно чрез него се постига развитие и се строят динамични системи.

При огромния брой икономически дейности в днешния свят става ясно защо всяка определена цена в даден момент представлява просто една вероятност, срещу която ще се изправят разходите в бъдеще време — разходи, които не могат да бъдат детерминирани.

Това винаги е била причината за съществуването на застрахователната индустрия и именно то обяснява защо на тази дисциплина не са обръщали внимание нито класиците, нито неокласиците.

И наистина е парадокс, че определянето на цените започва да наподобява вероятностните проблеми, с които се сблъсква един застраховател. Положението е същото като при маркетингов мениджър, който трябва да избира между инвестирането в различни проекти с различна вероятност за успех. Другият исторически парадокс е в това, че застрахователното дело е било напълно пренебрегвано от икономистите-теоретици през последните два века и че сега то застава в центъра на сцената по същия начин, както текстилната индустрия е символизирала практическото приложение на новите методи на индустриално производство през 18-ти век.

Всичко това ясно показва, че системата на равновесие на класическата и неокласическата политическа икономия е базирана на една детерминистка философия, която точните науки зарязаха в началото на двадесети век. Понятието ценова несигурност и дисбаланс е в корена на философията, свързана с недетерминистките системи. Това означава, че понятието „риск“, в границите на недетерминираните структури не е еквивалент на заплаха, а на възможност.