Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- The Employment Dilemma (The Future of Work), 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Олег Иванов, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- stanley (2008)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Издание:
Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000
Българска асоциация на Римския клуб
ISBN 954-9758-05-2
Превод: Олег Иванов
Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев
Технически редактор: Илко Великов
Редактор и коректор: колектив
Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
4.6.2. Стойността на немонетаризираните дейности в развиващите се страни
Отдавна подчертахме значението на немонетаризираните дейности за икономиката, за богатството и благосъстоянието на населението на една страна. Интегрирането на монетаризираните и немонетаризираните дейности дава насърчение на една икономика, която иначе би била по-слабо ефективна. В развиващите се страни виждаме една ситуация, в която все още има твърде много немонетаризирани дейности, които са неразделна част от икономиката, засилваща производителността на тази система. Изправени обаче срещу нуждата от увеличаване на растежа в монетарния сектор, много от тези немонетаризирани и, следователно, неоценени дейности отстъпват на новите монетизирани производствени процеси, които от гледна точка на монетарния БНП увеличават богатството, но в реални величини до унищожаването на богатството.
Понеже така наречените продуктивни или монетизирани дейности може да се окажат паразитиращи върху немонетизираните дейности, като домашната работа, гледането на деца и т.н., изключително важно е особено за развиващите се региони, където населението е значително и голяма част от дейностите са именно такива, да се приеме един интегриран възглед върху бъдещото им развитие. Хората в развиващите се страни биха били по-добре в реални измерения, ако развитието на монетизирания труд не унищожи по-ценни дейности, увеличаващи истинското, но не монетарно богатство на обществото.
Начина, по който много развиващи се страни се опитват да се справят с проблемите си е много ценен опит, който може да е от полза за така наречените „развити“ страни — в нашия случай монетаризираните икономики. Да вземем примера с африканското семейство, което доставя на члена на семейството, настанен в болница, храна и други предмети, които не са под задължително медицинско наблюдение. Болницата при системата на тази страна не може да си позволи допълнителен персонал и средства да се грижи за пациентите си. При един и същи бюджет грижи могат да се отдадат на повече хора, а и грижите са повече в сравнение със системата, която е монетизирана и която от гледна точка на БНП показва значително благосъстояние. Частните (домашни) грижи, вместо лечението в болница, са само един пример за това, че една „неразвита“ технология може да е на по-високо ниво от напълно монетизираните решения.
В повечето развиващи се страни неформалната част на икономиката играе важна роля. Наблюдението върху развитието на трудовите сили показва, че 75% от работниците са активни и във формалния и в неформалния сектор. Съществува двупосочно ресурсно „течение“ между тях, и доходите от формално заетите членове на семействата формират значителна част от първоначалния капитал за развиването на някакъв малък бизнес. Земеделските продукти на роднините от село подсигуряват провизии за градските сродници, а останалата провинциална рода може да послужи за гледане на деца, ритуални и други помощи, от които градските хора се нуждаят. Очевидно има голямо движение на стоки и услуги, които остават незабелязани за статистиката, но които съставляват значителна част от богатството и благосъстоянието на хората. Пълното унищожаване на този неформален икономически сектор в полза на въвеждането на контролни монетизирани процеси ще отнеме от много хора в изостаналите райони на света и малкото, с което разполагат.