Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (39) (Дилемата за заетостта)

4.2. Съвместяване на монетаризираните и немонетаризирани дейности

До началото на индустриалната революция повечето ресурси, произведени и консумирани най-вече в земеделския сектор, са били отнасяни към системата на самозадоволяването. Както видяхме, индустриалната революция ускори процеса на специализация и следователно на обмен. Както вече доказахме, процесът на обмен влияе върху монетаризираната част на икономиката и там стойността на разменните продукти е или имплицитна (немонетизирана) или експлицитна (монетизирана), като тук се има пред вид онова, което наричаме „пари“. Като имаме предвид тези разлики между монетизирани, немонетизирани и немонетаризирани, едно земеделско общество може да бъде определено като немонетаризирано, докато при появата на търговски обмен само част е монетизирана — поне в началото.

Основното значение на парите в икономиката е ново — историята на парите е твърде стара. От праисторически времена до сега парите съществуват в много форми. По онова време обаче парите не са доминирали над икономическите процеси. Чак по време на индустриалната революция парите започват да „организират“ новата производствена система. Трябвало е да се появи една такава търговска система, както това става в Англия в края на 18 век, която да позволи отделянето на част от паричния поток за трансформиране в капитал, послужил по-късно за инвестиране. Нуждата е била голяма, защото новите инструменти за производство са били важни, но и много скъпи, и нуждите от инвестиции били големи. По онова време считали за незначителен най-важният момент — производствена система, базирана на инвестициите и, следователно, свързана с монетаризацията и дори с монетизацията на икономиката. Именно тук лежат корените на едно икономическо изследване, което до началото на нашия век фокусираше вниманието си върху производствената заетост, като онзи фактор, който е свързан със заплатения труд в рамките на индустриалната производствена система. Всички други дейности, особено услугите, и всички форми на самостоятелно производство и потребление били считани за социално значими и благородни, но „подчинени“.

Тази нова производствена реалност отпреди два века е помогнала да се постави основата на един модерен свят, в който покрай кризите и трагедиите на историческото развитие, е допринесла за значителния напредък на човечеството и за увеличаване на неговото богатство и благосъстояние. Можем обаче да зададем и един закономерен въпрос: до каква степен всичко това е валидно в една ситуация, където услугите са станали ключ към най-сериозната част от самата производствена функция? Не трябва ли да преодолеем традиционното схващане, че производствената заетост, а дори и самото понятие заетост, е свързано и сега с процеса на монетаризация?

Успехите в развитието на производството създадоха една парадоксална ситуация. Още в началото на века пионерът на икономическата мисъл, стояща зад социално насочената икономика, Артър Пигу бегло засяга основните недостатъци на тази система, без да ги анализира в дълбочина. Пигу казва, че ако един ерген наеме камериерка да му гледа къщата и се ожени за нея, националното богатство ще намалее, защото заплатения труд, който жената е давала преди, сега ще стане незаплатен. Неплатеният труд както и концепциите за немонетаризираната и немонетарната част на икономиката, обаче отива много далеч зад поддържането на домакинството и това, че при неотчитането му остава празнота и в държавния бюджет. Съвсем ясно виждаме че когато фокусна точка станат обслужващите дейности, системата на монетаризацията и/или монетизацията не дава обезателно нето-положителни резултати, очевидни в периода на Индустриалната революция.

Да разгледаме разходите за здравеопазване. И тук развитието на медицината, фармакологията и целия инструментариум на медиците се дължи на индустриалната революция и резултатите са очевидни. От друга страна, когато сега цената на болничните услуги е такава, че човек предпочита да си седи у дома, става ясно, че от немонетизираната и немонетарна система се иска да ни спаси от едно имплицитно съществуващо високо ниво на неефективност на монетаризираната система. Ясно е, че женският труд е обществено постижение, но е ясно също, че грижата за децата сега може да се прилага само чрез система от детски градини и/или чрез мобилизацията на баби и дядовци, които ще свършат работата безплатно — стига, разбира се, да ги имаме.

Защо работата на специалистите в детските градини е част от производителния труд, който прибавя цифри към БНП, а труда на баба и дядо не е?! Като че ли в много области немонетаризираният труд иде на помощ там, където е достигната максимално възможната ефективност на някакъв монетаризирано организиран труд. Ще продължаваме ли тогава да делим производителния труд на труд, който принадлежи на официалната монетизирана икономика, и труд (или дейности), които могат да бъдат дефинирани като производителни от социална и дори индиректно финансова гледна точка, но не е признат за такъв?

При обслужващата икономика изглежда, че връзката между монетаризирания и немонетаризирания труд е връзка на взаимна зависимост. Изглежда също, че все по-голяма част от немонетаризираните действия са фактически форма на производителен труд в смисъл, че допринася за увеличаване на националното богатство, а понякога и като задължително условие за функционирането на монетаризираната икономика въобще.

Може би основен тук е въпросът за някакво равновесие между монетаризираните и немонетаризирани дейности и трябва да се признае, че взаимната им интеграция и резултатът от това добиват все по-голямо значение.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

9. Производствените дейности при обслужващата икономика

В прединдустриалния свят производствените дейности, осигуряващи живота на хората, са се извършвали в рамките на системи за самозадоволяване. Специализирането на търговията в продължение на векове отваря пътя към Индустриалната революция. С нейната поява цел става разработването на една нова производствена система в едно монетаризирано общество, където основните производствени дейности са платени. Поради стратегическото значение на този приоритет, оттогава насам заетостта и производствената дейност са били свързвани почти изцяло със заетост в смисъл на платена трудова дейност. Разбира се, други видове дейности (самозадоволяване и неплатени, обменни действия) са продължавали да съществуват, но никой никога не ги е включвал към сметките на индустриалната революция. При обслужващата икономика, където основен момент става ефективността, става съвсем ясно, че създаването на богатство по време на полезния живот на продуктите и услугите ще трябва неминуемо да включва и някакви форми на самозадоволяване и неплатен труд като принос към функционирането на цялата система.

Горното е особено валидно за някои зрели индустриални страни, където много дейности, базирани изцяло на платения труд стават все по-неефикасни и където все по-голяма част от производствения процес се прехвърля върху потребителя, от когото се очаква да даде своя принос за повишаване на ефективността безплатно. Очевиден пример в това отношение е обслужването сега: от ресторанти и ремонтни дейности, през банкоматите, образователните и здравни системи. Поради това, че цените при тези системи се определят от качеството при тяхната експлоатация става ясно защо „качество“ значи толкова за обслужващата система, колкото „производителност“ за индустриалната. При обслужващата икономика качеството престана да е някакво абстрактно понятие. И наистина, огромните средства които ще вложим допълнително в нещо, което не работи както трябва, са видима реалност. Когато говорим за производствени дейности при обслужващата икономика, които водят до положителни резултати, нямаме предвид само приноса на платения труд, вложен в тях, но и приноса на собственото производство и доброволните дейности. Ако получаваме богатството по този начин, тогава ще стане ясно, че стратегията за развиване на заетостта и производствените дейности трябва да включва трите начини за производство в паралел.