Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (7) (Дилемата за заетостта)

1.2.2. Моралният аспект

Митологическият и Калвинисткият подход към работата съдържат определени морални аспекти, но сме длъжни да отбележим, че те са обвързани с някакво божествено начало и са наложени на хората отвън. Преди Кант връзката между божественото и моралното е била винаги доста близка. Именно Кант е първият, който разделя двата аспекта и чисто моралния аспект на труда вече може да се опише по следния начин.

Неизпълнението на морален дълг е вина, но човекът може да бъде виновен само на свобода. Така че необходимо условие за съществуването на морала е свободата. Основната формула тук е: можеш, следователно трябва. Кант детерминира моралния дълг като императив, наложен на човека от самия него и в резултат на свободата, а не на божественото присъствие. Ако бе иначе, човек не би се чувствал свободен. По този начин Кант разделя морала от бога и детерминира морала като израз на автономната човешка душевност.

Според тази доктрина, трудът губи сакралния си характер, по-рано влаган в неговата стойност. Той, трудът, е или естествен човешки стремеж към щастието, или задължение. Задължението да се грижи за себе си, за роднините си; да поема отговорността за изпълнението на определени договорености, базирани на труда. Стойността на труда се определя в зависимост от близостта му с моралните императиви. Императивите се формулират от обществото в условия на пълна свобода и могат — а и често го правят — да влязат в противоречие с онова, което е икономически изгодно. Днешните биотехнологии, експериментите с хора, търговията с наркотици може да носят икономическа изгода, но от морална гледна точка не са винаги (и при всички обстоятелства) приемливи за обществото.

Сблъсъкът между моралните и икономическите проблеми не трябва и не може да стане тема на настоящия доклад, но трябва да помним, че моралният аспект на труда и неговата стойност съществуват. Не е работа на икономистите да определят набора от морални ценности, които да детерминират какво представлява и как трябва да се практикува „моралният труд“. В състояние сме обаче да анализираме дадена система и да предложим база за упражняване на труда, която да е в съответствие с основните морални принципи на обществото.