Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (57) (Дилемата за заетостта)

4.9. Трудът като елемент на личността

При днешните преобладаващи условия работата на пълен работен ден около 35 часа седмично се счита за единствения принос на индивида към производствената дейност. Именно тук, на работното си място, ние осъществяваме по-голямата част от социалните си контакти и именно тук хората намират своето място в обществото. В официалните формуляри винаги има въпрос за професионалната ни заетост, така както винаги искат да знаят от кой пол сме: личността ни е твърде дълбоко свързана с него. Цялата мрежа от социални взаимоотношения зависи силно от нашето място в (платения) трудов процес и съвсем беглото признаване на другите дейности е довело до перверзната ситуация, където някой зает с много ценна, неплатена работа, получава твърде малка част от дължимото му се социално признание. Тук имаме предвид само примра с подържане на домакинството и гледането на децата. Очевидно това има негативно влияние върху мотивационните процеси и човешкото достойнство.

Но и в монетизираната сфера на икономиката хората се сблъскват с много проблеми. Има твърде много хора, които се идентифицират с работата си, те често са се учили в продължение на години и е трябвало да преодолеят жесток селекционен тест, за да получат текущата си работа. В допълнени към всичко това те са изправени пред постоянния риск да станат излишни. Производствената активност на всеки човек лежи в основата на нашата икономическа система и няма нищо чудно, че целият социален фокус върху същността на човешката личност е насочен именно тук.

Независимо от това, все повече дейности добиват по-голямо значение в едно общество, което бива характеризирано като общество на почиващите, а не на работещите — нещо, което не е много вярно, защото доста голяма част от свободното време отива в доброволен труд. В Германия между една четвърт и една трета от мъжкото работещо население са занимава с такава работа. В този случай, вторични или доброволни дейности като спорт, благотворителност, обществена работа и т.н. са свързани с личността на индивида по-често в един твърде положителен план. Тези дейности не допринасят много на монетизираната част на икономиката, но те са ценни елементи на обществения живот и заслужават признание, защото увеличават богатството и благосъстоянието на хората.

Тази диференциация на различните възможности за прилагане на производителен труд, като част от развитието на личността, е ново явление. То обаче е принос в стремежа да се оцени точния принос на хората към общественото развитие и/или икономическата система.

Ние поддържаме философския си предразсъдък: ние сме много повече онова, което произвеждаме, от онова, което консумираме. В известен смисъл потреблението е само начин да си повдигнем имиджа. Ние вярваме, че повечето хора си дават сметка че са значими с онова, което правят за обществото. Ние безрезервно подкрепяме идеята, че консумираме и трябва да консумираме, за да можем да произвеждаме за нас и за обществото, отколкото обратното. В този смисъл концепцията за труда, като елемент на личността получава съвсем ново измерение.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

13. Заетостта и личността: от еднопосочното измерение към многопластовия подход

Според логиката на индустриалната революция може да се каже, че пълната заетост сега означава между 40 и 42 часа седмичен труд, което представлява 50% от времето, отдадено на платен труд преди сто години.

Ние смятаме обаче че ще е погрешно да се експлоатира тази тенденция и да се предположи, че проблемите на днешната безработица могат да се решат само чрез намаляване на работната седмица с още 1/2.

На първо място, това би означавало пълното игнориране на факта, че не всички човешки същества практикуват производствени дейности, които напълно задоволяват техните морални и материални изисквания. На второ място е очевидно, че броят на неплатените дейности се е увеличил невероятно. Ако всеки от нас си даде сметка, какво е правил през последните 24 часа и каква част от всичко е отишла за платени действия и каква за лични нужди, както и за редица други действия по организацията на собствения ни живот, ще разбере, че тези, неплатените, фактически служат да ни подготвят за платената дейност. В близките десетилетия все по-голямо значение ще добие работата на предприемачите и на икономистите по усвояване на това, как и до каква степен важни за обществото дейности, изпаднали от пазара поради „високата си цена“, се „хващат“ от самозадоволяването и доброволните дейности. Иначе казано, платеният труд може да намалее в относителен план, но това може да не е валидно за всички производителни дейности.

От друга страна, всичко това подсказва, че монетаризацията и по-точно монетизацията на икономическата система не винаги е индикатор за увеличена ефективност. По-голямата ефективност може да дойде с прилагането на различни комбинации между трите форми на производствена дейност. Това вече става. Друг важен момент е, че като резултат от индустриалната революция качеството и видът трудова дейност, която ние практикуваме, са станали неразривна част от личната ни идентификация. В повечето паспорти и лични карти от нас се иска да посочим професията и пола си. Утре хората ще са по-свободни да изберат собствената си дефиниция за „професия“ измежду различните видове дейности, които те практикуват.

Ще подчертаем още, че при обслужващата икономика платената производствена дейност не е само намаляване на работното време като екстраполация на опита на индустриалната революция, а по-скоро част от една съвсем друга организация на труда. Защото проблемът си остава: на първо и единствено място стои задачата да се организира обществото така, че да се увеличава колкото се може повече богатството на народите, благосъстоянието и жизнения стандарт на индивидите.

Една от основните характерни черти на идеята да се ползват социалните политики за създаване на работни места е създаването на „първо ниво“ заетост, еквивалентно на около 20 часа седмично: стратегията не включва непременно по-нататъшно намаляване на работното време. Става въпрос по-скоро за това, че производствените дейности в рамките на един живот — по време на който и да било период — са и все още ще бъдат „сбор“ от различни дейности: някои платени, някои не. Нещо повече. Фактът, че първото трудово ниво няма да представлява дейност, „определяща личностната идентификация“, потвърждава нашата позиция. С това нейната гъвкавост ще се увеличи и обществеността ще я възприема далеч по-лесно.