Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (65) (Дилемата за заетостта)

4.12.1. Основни предложения за политика на пълна заетост

Още веднъж ще обърнем внимание на основните параметри и съдържание на една нова политика, насочена към създаването на колкото се може повече работни места. За правилното разбиране на новата концепция е изключително важно да се вникне в реалностите на едно трансформирано общество и неговата икономика. Ние трябва да приемем факта, че живеем в условията на обслужваща икономика, при която щом веднъж е определена целта на икономическото и социалното развитие, трябва да се комбинират трите начини на работа и производствена дейност, за да бъде тя постигната: заетост (платен труд), самостоятелно производство и немонетаризирани дейности, доброволно производителни монетаризирани, но немонетизирани дейности. Тази комбинация от трите вида дейности не се базира на добри намерения, а е реалността — такава, каквато е.

Поради позитивистичното отношение и резултати от това икономическият подход — по чисто морални причини — връща в центъра на нещата отново предлагането: трудът, иначе казано, производителната дейност, е най-очевидният израз на нашата личност и свобода. Ние сме най-вече онова, което правим. Политиката трябва да е насочена към това, хората да имат възможност „да се възпроизвеждат“. Това не означава, че търсенето ще се пренебрегва. Системите на търсенето обаче трябва да се използват като селекционни механизми за избиране на онова, което предлагането трябва да даде. Предлагането, дори и в икономическите системи, е винаги повече, а търсенето избира между предлаганото. Изобретателността, инициативата и предприемачеството се откриват винаги на страната на предлагането. Но без търсене предлагането може да расте в погрешна посока — като раково образование.

Ключов момент, на който също трябва да се обърне внимание, е повторното дефиниране на частните и обществените инициативи и дейности. През цялата индустриална революция ролята на икономическата теория е била да дефинира така наречените „обществени ресурси“, върху които ръка е имало само правителството. Според културата и политическия режим на всяка страна разпределението на обществени дейности е ставало на вертикален принцип, сектор по сектор, между държавата и частните институции.

При обслужващата икономика този вертикален „сектор по сектор“ начин на разпределение може да се замени с хоризонталния принцип на разпределение. Държавата може да се меси на различни нива в международен, национален и локален план и по различен начин за да създаде основната трудова заетост, състояща се от около 20 часа труд седмично или 1000 часа годишно, като организацията може да е най-различна. Този труд трябва да се заплаща с гарантиран минимум, съответстващ на идеята за отрицателен ДОД. Приемането на този първи „трудов слой“ е необходимо условие за получаването на държавни помощи, които ще бъдат разделени като заплати според индивидуалните нужди, съобразени с регионални, локални и прочее разлики и особености. Ако даден индивид, по каквито и да било причини, не желае да вложи труд срещу заплащане, той няма да има право на социална помощ. Над това първо ниво на платен труд всякаква правителствена или държавна интервенция се забранява така, че на практика първото ниво от една страна ще предостави минимума, а от друга ще гарантира максималното развитие на частната инициатива. Ролята на държавата над това ниво ще се състои в създаване на най-удачната законова рамка за развитие на една ефективна и динамична икономка според социалния консенсус и подпомагане — до колкото е възможно — на предприемачеството.

Важен психологически аспект, когато разглеждаме първия „трудов слой“, е свързан с дефинирането на самото личностно присъствие на хората в трудовия процес. В края на краищата, в обществото винаги има много хора, които извършват изключително престижни обществени видими дейности. Индивидите в една такава система биха имали свободата и стимула да се самоопределят от гледна точка на собствения си имидж и от страна на обществото, като нещо друго, когато извършват дейности над първото, основно ниво.

ПРОТИВОРЕЧИЯ

16. НОВАТА ПОЛИТИКА НА „ПЪЛНАТА ЗАЕТОСТ“

1. Основни моменти:

• предлагането на основа на икономиката

— търсенето е селекционен процес

• нова дефиниция за богатство (противно на традиционното отчитане на БНП)

• трудът е начин човек да изрази себе си и своето достойнство

• комбиниране на трите вида труд

— платен труд (монетизирана заетост)

— доброволни производствени дейности (монетаризирани, но                        немонетизирани)

— самозадоволяване (немонетаризирани)

2. Приложението на тази политика

• държавна намеса за осигуряване на първия слой трудова заетост

— платен труд на минимално ниво

— равен на около 20 часа седмично

— в замяна срещу държавни помощи

— първият слой е приложим при хора от 18 до 78 години

• над този слой няма държавна намеса

==> държавата подпомага минимална социална мрежа

==> подпомага максималното развитие на частната инициатива

• свободни предприемачески дейности над/вместо първия слой

• дефиниране на „професията“ според втория трудов слой

• възможности за младите да трупат опит учейки се

==> по-близка връзка между теория и практика

==> по-близки връзки между институциите ( особено образователните) и останалата част от икономиката

• възможности за възрастните да се пенсионират постепенно

• намаляване на демографския стрес и натиска върху пенсионните системи в стареещите общества

• осигуряване на повече гъвкавост на трудовите пазари

— повече признание на частичната заетост

— по-голям избор на дейности