Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (26) (Дилемата за заетостта)

3.1.2. Приоритетът на монетарните дейности в системата на индустриалната революция

Краят на индустриалната общество настъпи в резултат на нарастващото значение на манифактурното производство. През 18-ти век тази промяна започна първо в Англия, а по-късно в целия свят. Доминиращ фактор в икономиката стана манифактурно произведената стока. С изобретяването на парната машина от Джеймс Уат през 1793 г. и нейното въвеждане в производството става очевидно че човешките усилия могат да се заменят до непредвидима степен. С това обществото се преориентира от земеделието към индустриалното производство.

В това ново общество фермерите постепенно били заменени от фабрични работници, а занаятчиите — от машинните техници. Историята на индустриалната революция е същевременно и история на промяната на икономическите сфери: в рамките на двеста години хората, работещи в земеделския сектор, се преориентират и заетостта отива в полза на фабричното производство — съотношението показва спад с около 40% на заетите в селското стопанство. Към края на процеса, занимаващите се с земеделие в напредналите индустриални държави не са повече от 10%^[1] от цялото население. Високоспециализираните фабрични работници вече не могли да се издържат сами чрез самозадоволяване. За да живеят, те имали нужда от заплащане срещу труда, който предлагали, така че взаимното натурално компенсиране от миналото вече останало в историята.

Основните икономически ценности започнали да е свеждат до материалните предмети и тяхната обменна стойност. Системата се обръща с главата надолу — платеният труд става правило, а неплатения — изключение. Платеният труд при индустриалната революция става стандарт за всички дейности, свързани с производството на предмети и стоки. Променя се и отношението към неплатения труд — по-рано са го считали за еднакво продуктивен, но сега, сравнен със стандартния платен труд, започнали да го оценяват като непродуктивен. Обслужващата сфера се оценявала като вторична, дори и когато била платена, понеже тя не допринасяла пряко с нищо за производствения процес. Икономическите постижения на една нация се измервали чрез БНП, откъдето се правел извод за благосъстоянието на народа в монетарни единици според заплатеното производствено постижение.

Днес, на границата с обслужващата икономика, ние сме още под влияние на тази анахронична концепция за благосъстояние. Икономистите започнаха да гледат на БНП като на мерна единица за националното благосъстояние едва наскоро.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

7. Производствени дейности и заетост

Ключов момент в индустриалната революция е дифузията на идеята, че заетостта е преди всичко производствена дейност, непосредствено свързана с манифактурните процеси и оценявана чрез заплащането.

Това, което сега считаме за очевидно, е било трудно за вярване преди индустриалната революция: до XVIII век голяма част от производствената дейност на обществото, целяща добиването на храна и подслон, се е извършвала в системи на самозадоволяване. Платеният труд, независимо от неговото значение е представлявал малка част от общия труд, нужен за материалното развитие на обществото.

С течение на времето засилващият се обмен е довел до използването на парите да степен, когато малка част от тях вече е могла да бъде отделяна като спестяване. Тези спестявания от своя страна съставили инвестиционния капитал, с който се закупували средства за производство за бъдещо развитие.

Нужна е била моралната ангажираност и усърдието на Адам Смит да покаже на обществото, че тези спестявания имат смисъл и са важни — преди него хората са считали за по-важно развитието на търговията и обмена. Капиталистическият процес става централен по време на индустриалната революция. Дори комунизмът не е нищо друго, а опит да се замени частният капитал с някакъв капитализъм, контролиран от държавата. Както се видя по-късно, вторият се оказа далеч по-неефикасен. Успоредно с индустриалната революция социално-икономически приоритет получава платеният труд, в резултат на който обществата отхвърлят самозадоволяването и поглеждат на неплатените трудови дейности като на израз на добра воля. Като такива тези дейности се считат за вторични, дори и когато имат голямо значение.

Резултат на това развитие и основно наследство от индустриалната революция е, че сега производствените дейности и понятието заетост автоматично се свързват с платени трудови места.

Как обаче точно се вписват тези три вида производствена дейност (платен труд, самозадоволяване и неплатен труд) в една ситуация, където условията за производство на блага са модифицирани до неузнаваемост?

Тук му е мястото да си припомним „райският парадокс“: става въпрос за място, където технологиите са напреднали дотам, че е възможно производството на материални блага почти на нулева цена. При това положение никой няма да получи заплата и производственият рай ще започне да изглежда като социален ад. Ние сме точно по средата на този парадокс. За да излезем от него, трябва да изследваме внимателно характера на промените, настъпили в производствената система.