Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (43) (Дилемата за заетостта)

4.4.1. Обслужващият сектор като нова реалност

Когато четем днешните статистики за трудовата заетост, виждаме че в индустриализираните страни вече 70–80% от активното население работи в обслужващия сектор. Растежът на броя на работните места през последните 25 години е без прецедент — особено в САЩ и то най-вече в обслужването. Официалните цифри обикновено се представят в графично изражение и там най-често се вижда спад в броя на работните места в производството.

Според OECD от 1960 до 1995 г. броят на работните места в САЩ се е удвоил: само в обществения сектор са се появили нови 30 милиона работни места. В Япония заетостта е нараснала с 12 милиона работни места между 1973 и 1992 г., а в Океания за този период са се появили нови 2 милиона работни места в обществения и частния сектор. Докато в обслужването се наблюдаваха годишни увеличения с 2.7% в САЩ, 2.3% в Япония, 2.1% в ЕО и 1.4% в ЕФТА, повечето страни бяха свидетели на спад на работните места в индустриалния сектор. Казано накратко, обслужването бе двигателят на икономиката и заетостта през последните две десетилетия. Освен това обслужването е доказало своята гъвкавост, способност да се адаптира към промяна на условията за производство, към различни социални и културни условия.

Води се сериозен спор относно схващането за производителност на услугите. Понятието се размива поради факта, че ефективността на една услуга не е същата като при употребата на индустриален продукт. Увеличаването на броя произведени автомобили от една поточна линия не води до същите резултати като увеличаването на броя на пациентите, посещаващи един лекар или броя на студентите, които едновременно ще слушат лекция в една аудитория. При първия случай говорим за общия брой автомобили, произведени за единица време, а при останалите случаи положителния резултат може да се измери със здравословното състояние на пациента или с образователното ниво, постигнато от даден студент. В теоретичен план това означава, че трябва да се преместим от измерването на потоци (произведени продукти) към измерването на стоки (нива или крайни резултати). В този дебат става очевидно че трябва да приемем понятието „качество на резултата“ като ключ към измерване на истинското ниво на производителност в обслужващата икономика. Оптимизирането на качеството при реализацията е правилната мярка за оценка на производителността на услугите.

Другият основен въпрос е за влиянието на технологичното развитие върху услугите, качеството на услугите и развитието на заетостта. Би изглеждало логично да се каже, че технологическите достижения — поне досега — са довели до увеличаване на броя на работните места по решаващ начин и във всички области. Големият въпрос сега е да се разбере дали технологиите и увеличаването на тяхната ефективност създават една рационализация в много обслужващи дейности до степен, при която броят на наличните работни места ще спадне до точката, където новите работни места, създадени от новите обслужващи дейности, ще бъдат отхвърлени. Най-новите изследвания намекват, че традиционните обслужващи дейности като банковото, застрахователното дело, независимо от отбелязания ръст, може би се намират в началния етап на драстично съкращаване на възможностите за създаване на нови работни места.

От историческа гледна точка през последните двеста години редовно се правят предвиждания, че всяка следваща технологична вълна ще довежда до висока безработица и намаляване на реалните доходи. Досега тези предвиждания не се сбъдват: увеличеното производство се придружава от търсене на повече работна сила и увеличаване на доходите. В допълнение, разпространението на нови технологии — като ползването на компютри — има твърде дълъг предварителен период преди масово да се научат да ги ползват както трябва. Исторически погледнато трябваше да минат повече от двадесет години след въвеждането на електричеството, за да може то да се окаже видимо влияние върху увеличаване на производителността на труда. Следователно можем да очакваме, че много време ще мине — може би две десетилетия — преди да станем свидетели на масово увеличаване на производството, което дразни толкова онези, които търсят положителни индикатори в тази област в общо икономически план.

Каквото и да е положението, би трябвало да е ясно за всяка развиваща се страна, а това се отнася най-вече „драконите“ от Източна Азия, Източна Европа и Латинска Америка, че е необходимо насърчаването и развитието на адекватни услуги за тяхната модерна „индустриализация“ като главен приоритет.

Независимо от всичко услугите ще са ключът към проблемите на заетостта, защото съществува основна разлика между работника на поточната лента или в мината и работника в обслужването. Политиката на заетостта може да експлоатира тази ситуация по един много позитивен начин.

Ясно е също, че повечето услуги изискват по-високо образователно ниво и даже постоянно или периодично опресняване и преквалификация — нещо характерно за всички браншове и дейности, което пък ще доведе до адаптирането и усъвършенстването на образователните системи.

Във всеки случай ние сме изправени пред невероятно увеличаване на способностите ни да произвеждаме богатство, което трябва да се организира и насърчава, но въпросът дали наистина ще е възможно да се предпазим от безработицата, си остава. Дали ще успеем да дадем възможност на всяко човешко същество да развие способностите си до техния максимум и дали всяко от тях ще стане „просуматор“ е въпрос на бъдещето.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

12. Икономическият и законодателен аспект на рисковете като нов елемент на търсенето

През последните две десетилетия сме свидетели на ново явление, стоящо на границата между закона и икономиката — рисковият фактор: продукти и услуги, които не функционират, както се очаква, и попадат под процедури, занимаващи се с тях като рискови фактори.

Този феномен е измежду най-важните индикатори за промените, настъпващи в понятието „търсене“ в икономическата система. Нещо повече. Стойността на даден продукт не се оценява от неговото материално съществувание, а най-вече от това, как се държи този продукт в процеса на неговата експлоатация. Това означава че купувачът или консуматорът — дали ще е индивид или обществеността е все едно — правят оценка на продукта преди да го закупят. В допълнение, понятието „качество на експлоатацията“ и развиването на рискове са свързани с риска в план на развиване на управлението в тази посока във всички сектори.

Независимо че има страни, където броят на споровете и конфликтите в това отношение зависят от конкретни национални обстоятелства, феноменът не е преходна мода или явление. Рисковете, носени от един продукт, са свързани с очакванията от дадена производствена система като стойност и с това, как консуматорът реагира на нея. Ние все повече купуваме и консумираме качество, а не просто и само материални продукти.