Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Employment Dilemma (The Future of Work), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране
stanley (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000

Българска асоциация на Римския клуб

ISBN 954-9758-05-2

Превод: Олег Иванов

Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев

Технически редактор: Илко Великов

Редактор и коректор: колектив

 

Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.


[…] По традиция главна задача на икономистите е да мислят за проблема, наречен „пълна заетост“. Около 1966 г. те се отказаха от това мислене — мисля че това е лош подход. За мен това не е неразрешим въпрос. Проблемът може да е сложен, но не и неразрешим.

[…] Първата задача пред нас е мирът. Втората се състои в недопускането на гладуващи, а третата — да постигнем пълна заетост. Четвъртата задача, разбира се, e образованието.

[…] Наше задължение е да сме оптимисти. Само такава позиция ще ни прави активни и ще ни помага да постигнем възможното.

Карл Попър:

Извадки от интервюто, дадено на 29 юли 1994 г. — седмици преди смъртта му.

ВЪВЕДЕНИЕ

Вече е очевидно че един от най-сериозните проблеми, с които светът ще трябва да се сблъска в недалечното бъдеще, е свързан с труда и общата трудова заетост. Трудно бихме открили друг проблем, който да е толкова сериозен и да предлага толкова предизвикателства при търсенето на подходи за неговото решаване. Освен всичко друго, този въпрос засяга абсолютно всеки жител на нашата планета.

Настоящият доклад на Римския клуб не е нито изследване, нито обзор, нито пък коментар върху всичките писания, доклади и изследвания, правени от какви ли не частни и обществени организации върху темата по целия свят. Той има за цел по-скоро да покаже някои слабости и несъвършенства в известните концепции и предлага един различен алтернативен подход при разглеждането на днешните и утрешни икономически дейности, за да можем да посрещнем бъдещите предизвикателства с едно по-задълбочено и адекватно виждане на начините за тяхното решаване. Целта е не да се представят готови рецепти, които биха задоволили всички и навсякъде в един идеален свят. Ние бихме искали да провокираме едно ново икономическо мислене чрез приемането на една различна алтернативна отправна точка, която би ни разкрила скритите аспекти на един процес, даващ ни нови подходи и задоволителни решения.

Според нас, традиционните системи не ни поставят в изгодна позиция поради тяхната ограниченост и тесногръдие. Ние сме убедени, че нуждата от един по-широк поглед е назряла. Ядрото на нашата идея може да се опише с помощта на следните три позиции:

• Трудът и заетостта — или производствената дейност въобще — целят постигането на по-добър живот за всеки жител на земята. Те са в тясна връзка със създаването на богатство.

• Дефиницията за „богатство“ при днешната икономика има нужда от основно преразглеждане, ревизиране и осъвременяване — както и понятието за „икономическа стойност“.

• Производствените дейности и трудът са неразривно свързани с човешкия потенциал и достойнство: ние сме онова, което произвеждаме.

Човешката история познава моменти когато практиката и теорията трябва да се обвържат взаимно по нов начин, за да могат да посрещнат различните нужди на едно развиващо се и променящо се общество. Теориите, които са били адекватни за времето си и системите, с които тогава са отчитали резултатите, са отдавна остарели и трябва или да се адаптират, или да се променят из основи. За нас адаптирането на традиционните концепции към сегашната или бъдещите ситуации е недостатъчно — ние търсим една съвсем нова система от идеи и варианти.

Както знаем, икономическата теория, с която сега работим, е резултат и последица от раждането и развитието на Индустриалната революция, а тя пък е един твърде специфичен исторически феномен. Общите социални положения са били адекватни в периода на земеделската революция и традиционната икономическа теория, написана от Адам Смит, наистина е посрещала нуждите на една променена икономическа система, концентрирана главно върху манифактурните процеси. Днес нещата са коренно различни — при едно производство, даващо неизмерими богатства, понятието за стойност само по себе си се е откъснало от класическата индустриална революция дотолкова, че практиката и традиционните теории като че ли нямат абсолютно никаква връзка. Става необходимо — и в това се състои нашият опит тук — да си изградим представа за тези проблеми, адекватна на времето и на бъдещето, което ни очаква.

Настоящият доклад не цели да се упражним в абстрактно мислене и да демонстрираме интелектуална виртуозност. Напротив! Описаните и обсъждани тук идеи са резултат на натрупан опит и продължителни наблюдения, в чиято систематичност ние сме убедени, като имаме куража да погледнем на процесите от една нова гледна точка, вярвайки че така ще можем да спомогнем за подобряването на ефективността на днешната ни икономическа система. Ние не гледаме на реалността през призмата на традиционните теории, а се опитваме да разберем защо тези теории са били създадени, къде и защо те вече се провалят и как да потърсим една нова и по-ефективна алтернатива.

В процеса на работата ни стана ясно че вече установените или новосъздадени виждания се коренят в имплицитната и експлицитна страна на общочовешката философия на живота и че те са неразривно свързани с редица морални мотиви и аспирации. Пък и в края на краищата, нали Адам Смит създаде методите на класическата икономика, подтикван именно от личните си морални аспирации…

Наблюденията ни показват че ако с всеки изминат ден се приближаваме все повече към една икономическа политика, която вярва че отчитането на икономическия ръст става на база един или два процента национален продукт годишно, и че това вече не е достатъчно ефективно, то нуждата от създаването на алтернативни инструменти за действие, които ще ни изведат в утрешния ден става все по-осезаема. Иначе казано, ние вярваме, че бъдещето на труда и заетостта, и проблемите, свързани с тях, не е въпрос само на по-добро експлоатиране на възможностите, предоставени ни сега, а по-скоро в идентифицирането именно на днешния ден, но по един по-съвършен начин.

„Ако човек започне със сигурното, той ще завърши със съмнения. Ако се реши да започне със съмнения, постепенно ще постигне пълната увереност.“ За разлика от тази реплика на Франсис Бейкън, ние не си въобразяваме, че сме абсолютно прави. Опитът и наблюденията, които имаме, ни навеждат на мисълта, че сме на прав път. Основна част от всяко ново виждане, в която и да било обществена наука, е консенсусът. Нашата надежда е в провокирането на размисъл и критични анализи, които биха подготвили обществото за едно по-добро бъдеще и които биха решили тежките проблеми, свързани с труда и заетостта. Нашата смелост се гради на факта, че сме се опитали да постигнем максималното.

Орио Джиарини

Патрик М. Лидке