Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Employment Dilemma (The Future of Work), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране
stanley (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000

Българска асоциация на Римския клуб

ISBN 954-9758-05-2

Превод: Олег Иванов

Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев

Технически редактор: Илко Великов

Редактор и коректор: колектив

 

Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

4.4.4. Прехвърлянето на служители от индустрията към обслужването и ефектът върху производителността

По-новата икономика на индустриалната революция показва прехвърляне на сили от индустриалното производство към обслужващия сектор. През 1970 г. 34% от трудово заетото население на Северна Америка е работело в индустриалния сектор, а сега то е по-малко от една четвърт. Същото е положението и в Европейския съюз — от 41% на 30% сега. През последните две десетилетия в земеделието са били заети по-малко от 5% от работното население. Големият наплив през това време бе в посока към услугите. В САЩ и Канада цифрите показват скок от 60% през 1969 г. на 72.5% през 1992 г., а в Европа увеличението е от 42% на над 60% за същия период. От доста време върви спор дали това прехвърляне от високопроизводителния индустриален труд към предполагаемо ниско продуктивните работни места в обслужващия сектор има някакво влияние върху цялостната продуктивност на икономиката. Безмилостното свиване на индустрията увеличи налягането върху някогашната група професионалисти, които започнаха да се чувстват несигурно. Спадането на значението на труда, практикуван от „сините якички“, и увеличаването на значението на „белите якички“ създаде впечатлението че икономиката, по-рано синоним на индустриална производителност, губи именно това — производителността.

За някои икономисти загубата на „хубави“ работни места е хронология на технологическите шокове, при която работниците се подменят с машини. Производителността не би трябвало да страда от това, а напротив — ще се забележи видимо подобрение. Други застават на позицията, че търговията води до изчезване на високоплатените индустриални работни места, което предизвиква сериозен спад на производителността. Трети виждат увеличение на уменията, но спад в компенсацията, което води до висока производителност, но и до спад на средните заплати.

Независимо от всичко това, прави впечатление един проблем, с който всички изследвания неминуемо се сблъскват: как да се измери производителността на услугите спрямо производството? На този въпрос отговор няма, защото услугите не са в опозиция, а в помощ на индустриалното производство. Всяко увеличение на ефективността на услугите ще има сигурен ефект върху традиционните оценки за производителността в индустриалния сектор. Повечето индустриализирани страни стават все повече доставчици на услуги вместо производители на стоки. Услугите не се броят така лесно, както произведените автомобили, и затова цифрите, илюстриращи производителността стават все „по-замазани“ и сигурно подценяват истинското положение. Един очевиден пример за това е невъзможността на персоналния компютър да повлияе по някакъв начин върху производствените статистики.

Независимо от това че големият бум в производителността в резултат на новите информационни технологии тепърва предстои, досега трябваше да се види поне малко промяна от това, че почти всеки има персонален компютър. И понеже влиянието на компютрите върху производителността е ясно за всеки, който лично ги ползва, очевидно статистиката някъде греши…

Според OECD Америка води пред Европа по отношение прехвърлянето на работните места от индустрията към обслужването. Но Америка не създаде онези така наречени McJobs, т.е. работни места за нискоквалифицирани работници, често свързвани с обслужващата икономика. Напротив! Докато през 80-те там бяха открити 51 работни места на всеки 1000 души в работна възраст (много повече от Европа), те бяха най-вече в професионалните технически, административни или управленски категории и по-малко в клерикалните или „продажби и услуги“. Като че ли увеличаването на обема на обслужващия сектор не води имплицитно до разстройване на производителността.