Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (51) (Дилемата за заетостта)

4.6.1. Икономическото положение на развиващите се страни

Опасно е да се правят обобщени анализи за икономическото състояние на всичките 144 страни, членове на ООН, които съставляват третия свят. Докато всичките са бедни в монетарния смисъл на думата, между тях има значителни разлики в културата, икономическите условия, социалните и политическите структури. Класификационната система на ООН разграничава три основни групи в третия свят: най-бедните 43 страни са определени като „най-неразвити“. Следват 88 износителки на петрол и 13-те богати петролни държави, които формират организацията ОПЕК, чиито доходи драматично нараснаха след 1970 г.

Всички тези държави си имат свои проблеми, обусловени от историческото им (понякога и колониално) минало, човешките ресурси, икономическата структура и политическата ситуация, географското положение и т.н. Развиващите се страни имат някои общи характерни черти, по които се различават от останалите страни в света. Тези черти са: ниско жизнено равнище, ниска производителност на труда, бърз растеж на населението и тежестите на зависимостта между поколенията, високи и често растящи нива на безработица, значителна зависимост от земеделското производство, зависимост и слабости в международните отношения.

Ниските жизнени стандарти се изявяват количествено и качествено във формата на ниски и неравномерно разпределени доходи, широко разпространена бедност, неадекватни жилищни условия, недохранване и лошо здравеопазване, ограничено или никакво образование, висока детска смъртност, кратка продължителност на живота и в повечето случаи масово настроение на безнадеждност.

В развиващите се страни производителността на труда е значително по-ниска от новоиндустриализираните или вече индустриализираните страни. Това се дължи на липсата на комплиментарни фактори като капитал и/или опитно управление. За ефективна борба с това положение е необходимо да се мобилизира инвестирането в капитални продукти и да се ускори формирането на човешки капитал чрез инвестиране в обучение и образование. Нужни са и институционални промени, за да се използва напълно тази нова физическа и човешка инвестиция. Тези промени може да включват реформа в земеделието и отдаването на земите, корпоративните данъци, кредитирането и банковите структури, създаването и заздравяването на една нова, честна и ефективна администрация и реструктуриране на образователните и професионалните програми за подготовка на хората с цел да посрещнат изискванията на новото време.

Трябва да се реши и демографският проблем, типичен за тези страни. Изглежда нереалистично да се очакват значителни подобрения на човек от населението, когато всеки напредък се обезсмисля от непрекъснатия демографски растеж. В тази категория проблеми влиза и взаимозависимостта по линия на възрастовите групи. При развиващите се страни процентът се изчислява на 50% спрямо 30% за развитите държави. Възприемането на някои мерки по ограничаване на раждаемостта изглежда неминуемо, а зависимостта между поколенията може да се подобри само индиректно.

Поради непрекъснатия растеж на населението проблемът с безработицата и малкото работни места се усложнява с времето. За подобряване на положението е необходимо създаването на повече работни места от появяващите се на пазара на труда кандидати. Дори този демографски бум да спре, недостиг на работни места ще има в продължение на още 15 — 20 години. Облекчение може да има само при основно преструктуриране на икономиката, която все още е силно зависима от земеделието (в Африка 75% от работното население е заето в земеделието, докато в индустриализираните страни то не е повече от 5%). В третия свят индустрията почти навсякъде е недоразвита.

Ясно е, че панацея за всички болести няма; ясно е, че помощ трябва да се даде и най-наболелите проблеми да се решават. Важно е да се знае, че не всички промени в развиващите се страни трябва да се извършват така, както това би се извършило в индустриалните страни. Докато повечето индустриални стани имат огромни количества луксозни стоки, играчки и автомобили, то екологическите, социалните и човешките разходи, вложени в тяхното производство и потребление не винаги са желателни, понеже могат да замърсят околната среда, да замърсят и разрушат градове и села, да предизвикат висока престъпност и насилие, да разложат социалните структури.^[1]

Специалното положение на развиващите се страни, изправени все повече пред действията на монетаризираните икономики, е описано вече от Алберт Теведире преди двадесет години^[2]. Днес това положение става още по-изявено и видимо поради увеличената глобализация и откритието, че развиващите се страни са потенциални пазари с нарастващи възможности за развитите стани в бъдеще. Теведире развива тезата за слабостта на едно общество, концентрирано главно върху парите и тяхното печелене в сравнение с една система на бедност с някакви други степени на свобода и независимост. В този смисъл той цитира Ниерере по въпросите на официалната танзанийска политика: развитието на една страна се определя от нейните хора, а не от парите. Четирите условия за развитието са различни и те са: хора, земя, добра политика и добро ръководство^[3]. Тук се направи важна крачка в правилна посока: да се разкъса здравата връзка между парите и благосъстоянието на хората, която бе исторически наложна от индустриалната революция.

Следваща стъпка ще трябва да е интегрирането на немонетаризираните и немонетизираните контрибуции в една по-обща рамка. Това е особено важно за развиващите се страни, които са в уникално положение да наблюдават политиката на индустриализираните страни, да оценяват техните недостатъци и грешки, и да се учат от техния опит. Те нямат тази необходимост, усещана от развитите страни по времето, когато са били зависими изцяло от монетаризираните компоненти на икономиката.

Докато в монетарен план много страни са наистина бедни и техните икономики са неразвити, традиционният фокус върху БНП, който обхваща само част от икономическите резултати (а при развиващите се страни с тяхната малка индустриална база това наистина е най-малката част) може да доведе до сериозно недоразумение относно положението на тези региони. Важно място трябва да заемат немонетизираните и немонетаризирани части на икономиката, които тук, повече от където и да било другаде, допринасят за богатството и благосъстоянието на хората.