Дийн Кунц
Древният враг (9)

9
ЗОВ ЗА ПОМОЩ

— Пералня ли? — попита Кейл. — Каква пералня?

Брайс забеляза, че Кейл е неприятно изненадан от въпроса и само се преструва, че не разбира.

— Шерифе, накъде биеш? — попита Боб Робин.

Притворените очи на Брайс си останаха такива, а гласът му продължаваше да е бавен и спокоен.

— Господи, Боб, само се опитвам да стигна до дъното на нещата, така че да свършим с тази работа и да си ходим. Кълна се, мразя да работя в неделя и вече съм капнал. Трябва да му задам тези въпроси, а г-н Кейл може да не отговаря на нито един от тях, но аз ще ги задам, така че да мога да си отида у дома, да вдигна краката си нависоко и да изпия една бира.

Робин въздъхна. Погледна към Кейл.

— Не отговаряй докато не ти кажа, че може.

Разтревожен, Кейл кимна.

Намръщен, Робин се обърна към Брайс:

— Продължавай.

— Когато пристигнахме в къщата на г-н Кейл миналия четвъртък — каза Брайс, — след като той ни се обади и съобщи за двата смъртни случая, забелязах, че единият крачол на панталоните му и долният край на пуловера му са леко влажни, едва забележимо. Добих впечатление, че е изпрал всичко, което е носил на себе си и просто не е оставил достатъчно дълго дрехите си в сушилнята. Така че надникнах в мокрото помещение и открих нещо интересно. В шкафа точно до машината, където г-жа Кейл е държала сапуните, препаратите за пране и омекотителите, имаше два кървави отпечатъка върху голямата кутия „Чиър“. Единият бе размазан, но другият беше ясен. От лабораторията казаха, че отпечатъкът е на г-н Кейл.

— Чия бе кръвта по кутията! — остро попита Робин.

— И г-жа Кейл, и Дани са нулева група. Както и г-н Кейл. Това прави нещата малко по-трудни за нас…

— Кръвта върху кутията с прах за пране? — прекъсна го Робин.

— Нулева група.

— Тогава може да е била собствената кръв на клиента ми! Може да е останала върху кутията от по-рано, може би след като е работил в градината миналата седмица.

Брайс поклати глава.

— Както знаеш, Боб, цялата тази работа с кръвния тест е много усъвършенствана напоследък. Пробата може да се разгради на толкова ензими и протеини. Човешката кръв е почти така уникална, както и отпечатъците от пръсти. Така че съвсем определено кръвта по кутията с „Чиър“ — кръвта върху ръката на г-н Кейл, когато е оставил тези два отпечатъка — е кръв на малкия Дани Кейл.

Сивите очи на Флетчър Кейл останаха безизразни и непроменени, но лицето му силно пребледня.

— Мога да обясня — отвърна той.

— Почакай! — каза Робин. — Първо обясни на мен, насаме. — Адвокатът заведе клиента си в далечния ъгъл на стаята.

Брайс се отпусна на стола. Чувстваше се много остарял. Съсипан. Беше в това състояние от четвъртък, откак видя покъртителното, сгърчено телце на Дани Кейл.

Очакваше да изпита значително удовлетворение като притисне Кейл. Но не изпита нищо подобно.

Робин и Кейл се върнаха.

— Шерифе, страхувам се, че моят клиент е извършил глупост.

Кейл се опита да си придаде засрамен вид.

— Сторил е нещо, което може да се изтълкува погрешно — точно както вие сте го разбрали. Г-н Кейл е бил уплашен, объркан и изпълнен с мъка. Не е разсъждавал нормално. Сигурен съм, че всеки съдебен заседател би го съжалил. Виждате ли, когато намерил малкото си момче, той го вдигнал…

— Той ни каза, че не го е докосвал.

Кейл издържа погледа на Брайс и каза:

— Когато видях Дани да лежи на пода… не можех да повярвам, че е… мъртъв. Вдигнах го… мислех да го заведа в болницата… По-късно, след като застрелях Джоана, погледнах надолу и видях, че целият съм в… кръвта на Дани. Бях застрелял жена си, но изведнъж осъзнах, че може да изглежда като че съм убил също така и собствения си син.

— В ръката на съпругата ви имаше касапски нож — каза Брайс. — И върху нея навсякъде имаше от кръвта на Дани. И вие трябва да сте мислили, че съдебният следовател ще открие РСР във вените й.

— Сега разбирам това — каза Кейл, вадейки носна кърпа от джоба си и бършейки очите си. — Но тогава бях уплашен да не ме обвинят в нещо, което не съм направил.

Думата „психопат“ не бе най-подходящата за Флетчър Кейл, реши Брайс. Не беше луд. Нито бе социопат, съвсем не. Нямаше точна дума, която да го характеризира точно. Обаче едно добро ченге можеше да разпознае този тип и да види потенциала за криминална дейност и може би склонността към брутално насилие. Има определен вид мъже, които са много жизнени и обичат действието, мъже с прекалено много кух чар, чиито дрехи са по-скъпи отколкото могат да си позволят, които нямат ни една книга у дома (както Кейл), които нямат определено мнение за политика, изкуство, икономика или по какъвто и да е съществен въпрос, които не са вярващи, освен когато ги връхлети нещастие и искат да впечатлят някого със своето благочестие (както Кейл, който не принадлежи към никоя религия, а сега чете Библията в килията си най-малко четири часа дневно), които имат атлетично телосложение, но изглежда се отвращават от всяко занимание, което е здравословно като физическо упражнение, които прекарват свободното си време в барове и коктейлни заведения, които мамят жените си по навик (както Кейл, според всички сведения), които са импулсивни, непостоянни и винаги закъсняват за уречени срещи (като Кейл), чиито цели са или смътни, или нереални („Флетчър Кейл? Той е един мечтател.“), които често превишават банковия си кредит или лъжат за пари, които лесно взимат пари назаем и бавно ги връщат, които преувеличават, които знаят, че някой ден ще станат богати, но нямат определен план за спечелването на това богатство, които никога не се съмняват и не мислят за следващата година, които се тревожат само за себе си и само когато е твърде късно. Имаше такива хора, такъв тип мъже и Флетчър Кейл бе първокласен екземпляр от въпросния животински вид.

Брайс бе виждал и други като него. Очите им бяха винаги безизразни; в тях не можеше да се види нищо. Лицата им изразяваха чувства според случая, макар и всеки израз да бе пресилен. Когато изразяваха загриженост към всеки друг освен себе си, лицемерието им бе очевидно. Не бяха обременени с разкаяние, морал, любов или съпричастие. Често водеха живот на приемлива разруха, съсипвайки и огорчавайки онези, които ги обичаха, разтърсвайки живота на приятелите си, които им вярваха и се уповаваха на тях, мамейки доверието, но никога не прекрачваха чертата на откритото престъпно поведение. От време на време обаче някой такъв мъж отиваше по-далече. И понеже бе от хората, които никога не правят нещата наполовина, винаги отиваше много, прекалено далече.

Малкото, разкъсано, кърваво тяло на Дани Кейл, лежащо на купчинка.

Сивотата, обгърнала ума на Брайс, все повече се сгъстяваше, докато накрая заприлича на студен мазен смог. Той рече на Кейл:

— Ти ни разказа, че жена ти пуши много марихуана от две години и половина.

— Точно така.

— По мое указание, следователят потърси някои признаци, които иначе не биха го заинтересували. Например състоянието на дробовете на Джоана. Тя изобщо не е била пушач, да не говорим за марихуана. Дробовете бяха чисти.

— Аз казах, че тя пушеше опиати, а не тютюн — изтъкна Кейл.

— Пушенето на марихуаната и пушенето на обикновен тютюн еднакво увреждат дробовете — каза Брайс. — В случая на Джоана няма никакви поражения.

— Но аз…

— Тихо — посъветва клиента си Боб Робин. Той насочи дългия си тънък пръст към Брайс, поклати го и каза: — Важно е дали в кръвта й има РСР или няма?

— Имаше — каза Брайс. — Имаше, но не го е пушила. Джоана го е взела през устата. Все още има голямо количество в стомаха й.

Робин премигна учудено, но бързо се съвзе:

— Ето — каза той. — Взимала е. Кой го е грижа как?

— Всъщност — каза Брайс, — в стомаха й имаше повече, отколкото в кръвта.

Кейл се опита да си придаде едновременно невинен и изненадан вид; дори неговите гъвкави черти се бяха напрегнали от усилие.

Мръщейки се, Боб Робин каза:

— Значи имала повече в стомаха, отколкото във вените. И какво от това?

— „Ангелският прах“ се усвоява бързо от организма. Взет през устата, не остава в стомаха за дълго. Значи, ако Джоана е погълнала достатъчно наркотик, за да полудее, не е имало време да й подейства. Разбираш ли, взела е РСР със сладолед. Който е покрил нейния стомах отвътре и забавил разтварянето на опиата. По време на аутопсията, съдебният лекар намери частично усвоен от храносмилателната система шоколадов сладолед. Така че не е имало време РСР да предизвика халюцинации или да я докара до дива ярост. — Брайс замълча и пое дълбоко въздух. — В стомаха на Дани също имаше шоколадов сладолед, но без РСР. Когато г-н Кейл ни каза, че се е върнал у дома по-рано в четвъртък, той не спомена, че е донесъл нещо за следобедно черпене на семейството. Едно кило шоколадов сладолед.

Лицето на Флетчър Кейл остана безизразно. Изглежда бе изразходвал колекцията си от човешки изражения. Брайс каза:

— Намерихме полупразна кутия със сладолед във фризера на семейството. Шоколадов. Това, което мисля, че е станало, г-н Кейл, е, че ти си сипал сладолед на всички. Смятам, че тайно си поръсил порцията на жена си с РСР, за да можеш по-късно да обявиш, че е била в наркоманско безумие. Не си предполагал, че съдебният лекар може да те хване.

— Почакай една проклета минута! — изкрещя Робин.

— После, когато си изпрал кървавите си дрехи — каза Брайс на Кейл, — ти си измил и изцапаните със сладолед чинии и си ги прибрал, защото твоята версия е, че когато си се прибрал от работа, малкият Дани вече е бил мъртъв, а майка му — вече полудяла от РСР.

— Това е само предположение — каза Робин. — Забрави ли за мотива? Защо за Бога моят клиент ще извърши такова ужасно нещо?

Наблюдавайки очите на Кейл, Брайс каза:

— Хай кънтри инвестмънтс.

Лицето на Кейл остана безизразно, но очите му проблеснаха.

— Хай кънтри инвестмънтс? — попита Робин. — Какво е това?

Брайс погледна Кейл.

— Купувал ли си сладолед миналия четвъртък преди да се върнеш вкъщи?

— Не — глухо отвърна Кейл.

— Управителят на денонощния магазин на улица Калдър каза, че си купувал.

Мускулите на челюстите на Кейл изпъкнаха, когато стисна зъби от яд.

— Какво значи Хай кънтри инвестмънтс? — попита Робин.

Брайс изстреля още един въпрос към Кейл:

— Познаваш ли мъж на име Джийн Тър?

Кейл само зяпаше.

— Понякога хората го наричат просто Джитър.

— Кой е той? — попита Робин.

— Шефът на Хромовия Демон — каза Брайс, наблюдавайки Кейл. — Рокерска банда. Джитър търгува с наркотици. Всъщност никога не сме успявали да го хванем; успяхме да вкараме в затвора само някои от неговите хора. Притиснахме Джитър и той ни насочи към един, който призна, че е снабдявал редовно г-н Кейл с „трева“. Не г-жа Кейл. Тя никога не е купувала.

— Кой казва? — попита Робин. — Това моторизирано плашило? Тази отхвърлена от обществото отрепка? Този пласьор на наркотици? Той не е надежден свидетел!

— Според нашия източник, г-н Кейл не е купил само „трева“ миналия вторник, а и „ангелски прах“. Човекът, който му е продал наркотика, ще свидетелства в замяна на собственото си освобождение.

С животинско умение и бързина, Кейл скочи, сграбчи празния стол до себе си, хвърли го през масата срещу Брайс Хамънд и побягна към вратата на стаята за разпит.

В момента, в който столът се отдели от ръцете на Кейл и полетя във въздуха, Брайс вече бе прав и в движение и той прелетя покрай главата му, без да го засегне. Когато столът падна зад него на пода, Брайс вече бе заобиколил масата.

Кейл отвори вратата и се втурна в коридора.

Брайс бе на четири крачки зад него.

Тал Уитмън скочи от перваза на прозореца като куршум и вече бе на една крачка зад Брайс, викайки.

Като стигна коридора, Брайс видя Флетчър Кейл да се насочва към една жълта врата за навън, отдалечена на около двадесет крачки. Той се затича след кучия син.

Кейл блъсна резето и желязната врата се отвори широко.

Брайс го настигна частица от секундата по-късно, когато Кейл точно стъпваше на макадамовия паркинг.

Усещайки Брайс близо до себе си, Кейл се извърна като диво животно и замахна с огромния си юмрук.

Брайс се наведе и избегна удара, замахна и удари Кейл по стегнатия плосък корем. После замахна отново и го удари по врата.

Кейл залитна назад и хвана врата си с две ръце, давейки се и сумтейки.

Брайс пристъпи напред.

Но Кейл не бе толкова зле ударен, на колкото се правеше. Когато Брайс се доближи, той скочи напред и го стегна в мечешка прегръдка.

— Копеле — каза Брайс, пръскайки слюнки.

Сивите му очи бяха широко отворени. Устните му се бяха отдръпнали назад от зъбите в жестока гримаса. Приличаше на див звяр.

Ръцете на Брайс бяха притиснати и въпреки че самият той бе силен мъж, не можеше да се освободи от желязната хватка. Бориха се няколко стъпки назад, препънаха се и паднаха, като Кейл остана отгоре. Главата на Брайс се удари силно о тротоара и той си помисли, че ще изгуби съзнание.

Кейл го удари веднъж, безрезултатно, после се претърколи от него и бързо изпълзя встрани.

Отблъсквайки тъмнината, която се надигна пред очите му, учуден, че Кейл се отказа от предимството си, Брайс се надигна на ръце и колене. Разтърси глава и тогава видя към какво се бе отправил другият мъж.

Един револвер.

Лежеше на чакълената настилка, на няколко метра, проблясвайки смътно на мержелеещата се жълтеникава светлина.

Брайс напипа кобура си. Беше празен. Револверът на земята беше неговият. Очевидно бе изскочил от кобура и се бе плъзнал през тротоара при падането.

Ръката на убиеца се доближи до оръжието.

Тал Уитмън пристъпи, замахна с полицейската си палка и удари Кейл по тила. Едрият мъж падна в несвяст върху револвера.

Тал приклекна, преобърна Кейл и провери пулса му.

Брайс изкуцука до него, хванал се за главата, която сякаш пулсираше.

— Как е той, Тал?

— Добре е. Ще се свести след няколко минути. — Тал вдигна оръжието на Брайс и се изправи.

Поемайки револвера, Брайс каза:

— Задължен съм ти.

— Няма защо. Как е главата ти?

— Трябва да съм късметлия, ако мина само с аспирин.

— Не очаквах той да побегне.

— Нито пък аз — каза Брайс. — Когато за такива хора нещата стават все по-лоши и по-лоши, те обикновено стават по-кротки, по-хладнокръвни, по-предпазливи.

— Е, предполагам, че този е видял как стените около него се събират.

Боб Робин стоеше на отворената врата, гледаше ги и клатеше смаяно глава.

Няколко минути по-късно, когато Брайс седеше зад бюрото си и попълваше формулярите за обвинение на Флетчър Кейл в двойно убийство, Боб Робин почука на отворената вратата.

Брайс вдигна поглед.

— Е, съветнико, как е клиентът ти?

— Добре е. Но вече не е мой клиент.

— О? Твое ли беше решението или негово?

— Мое. Не мога да се занимавам с клиент, който ме лъже за всичко. Не обичам да ме правят на глупак.

— Дали ще пожелае да повикаме друг адвокат тази вечер?

— Не. Когато го призоват в съда, ще помоли съдията да му определи служебен защитник.

— Това ще е първата ми работа утре сутринта.

— Не си губите времето, а?

— Не и с този — каза Брайс.

Робин кимна.

— Добре. Той е гнила ябълка, Брайс. Знаеш ли, аз съм грешен католик от петнадесет години — тихо рече Робин. — Много отдавна реших, че няма такива неща като ангели, демони и чудеса. Смятах се за твърде образован да вярвам в дявола — с главно Д, — който крачи наперено по света с копитата си. Но сега в килията Кейл се завъртя към мен и каза: „Няма да ме хванат. Няма да ме унищожат. Никой няма да успее. Ще се измъкна.“ Когато го предупредих за прекаления му оптимизъм, той каза: „Не ме е страх от такива като теб. Още повече, не съм убивал никого; само изхвърлих боклука, който овоняваше живота ми.“

— Господи — каза Брайс.

Двамата замълчаха. После Робин въздъхна.

— Каква е тази работа с Хай кънтри инвестмънтс? Какъв е мотивът?

Преди Брайс да може да обясни, Тал Уитмън нахлу в стаята.

— Брайс, може ли да поговорим? — Той хвърли поглед към Робин. — Хм, по-добре насаме.

— Разбира се — каза Робин.

Тал затвори вратата зад адвоката.

— Брайс, познаваш ли д-р Дженифър Пейдж?

— Тя започна частна практика в Сноуфилд преди известно време.

— Да. Но що за човек мислиш, че е тя?

— Никога не съм се срещал с нея. Чувал съм, че е добър лекар. Хората горе в малките планински градчета са доволни, че не трябва да минават с кола целия път до Санта Майра за доктор.

— И аз не съм я виждал. Просто се чудех дали не си чувал нещо за… дали не пие. Искам да кажа… да прекалява с алкохола.

— Не, не съм чувал нищо такова. Защо? Какво става?

— Тя се обади преди няколко минути. Казва, че Сноуфилд е в бедствено положение.

— Бедствие? Какво иска да каже?

— Значи, тя казва, че не знае.

Брайс премигна.

— Истерично ли звучеше?

— Уплашено, да. Но не истерично. Не иска да каже повече на никого освен на теб. Тя е на линия три в момента.

Брайс посегна към телефона.

— Още нещо — каза Тал, по челото му се появиха бръчки.

Брайс спря, с ръка на слушалката.

— Каза ми нещо, но няма смисъл. Тя каза…

— Да?

— Каза, че всички са мъртви там горе. Всички в Сноуфилд. Каза, че тя и сестра й са единствените живи.