Дийн Кунц
Древният враг (37)

37
МОЕТО АЗ

Вратата на втората лаборатория стоеше широко разтворена. Светлините бяха включени. Мониторите светеха. Всичко беше подготвено за тях.

Джени бе се опитвала да си вдъхне надежда, че все още могат да се съпротивляват по някакъв начин, че все още има някакъв шанс, макар и малък, да променят хода на събитията. Сега тази крехка надежда се бе стопила. Бяха безсилни. Можеха да правят само онова, което то пожелае, да ходят само там, където то им позволи.

Шестимата се струпаха вътре в лабораторията.

— Сега какво? — попита Лайза.

— Ще чакаме — каза Джени.

Флайт, Сара и Лайза седнаха пред трите терминала. Джени, Брайс и Тал останаха до вратата, гледайки навън.

Покрай вратата се носеше мъгла.

„Ще чакаме“ — бе казала Джени на Лайза. Но да се чака не беше лесно. Всяка секунда бе напрегнато и болезнено изпитание.

Откъде ще дойде смъртта този път? И в каква невероятна форма? И за кого ще дойде този път? Накрая Брайс каза:

— Доктор Флайт, ако тези праисторически същества са преживели милиони години в подземни езера и реки, в морските дълбини… или където и да е… и ако излизат на повърхността за храна… тогава защо масовите изчезвания не са нещо обичайно?

Флайт докосна брадичката си с дългите си пръсти и отвърна:

— Защото то рядко се сблъсква с човешки същества.

— Но защо рядко?

— Съмнявам се, че са оцелели много такива чудовища. Може би е имало климатична промяна, която е убила повечето от тях и е прогонила няколкото останали под земята и на дъното на океана.

— Все пак, дори и няколко…

— Единици — наблегна Флайт, — и то разпръснати из света. И вероятно се хранят рядко. Да вземем боата, например. Тази змия поема храна веднъж на няколко седмици. Така че това нещо се храни нередовно, рядко, веднъж на няколко месеца или дори веднъж на няколко години. Неговата обмяна на вещества е толкова различна от нашата, че всичко е възможно.

— Не биха ли могли неговите жизнени цикли да включват периоди на летаргия — попита Сара, — продължаващи не един-два сезона, а понякога години?

— Да, да — отвърна Флайт, кимайки. — Много добре. Много добре, наистина. Това също би помогнало да обясни защо рядко напада хора. И нека ви напомня, че хората населяват по-малко от един процент от повърхността на планетата. Дори и да са се хранели по-често, древните врагове рядко са се сблъсквали с нас.

— А когато са го правили — каза Брайс, — най-вероятно са ни нападали в морето, защото по-голямата част от Земята е покрита с вода.

— Точно така — потвърди Флайт. — И ако хванат някого на борда на кораб, няма свидетели и ние никога няма да разберем за тези контакти. Историята на морето е изпълнена с разкази за изчезнали кораби и призрачни кораби, от които екипажът липсва.

— „Мария Селеста“ — каза Лайза, поглеждайки Джени.

Джени си спомни кога Лайза за пръв път й спомена за „Мария Селеста“. Беше в ранния неделен следобед, когато отидоха до къщата на Сантини и намериха масата сервирана за вечеря.

— „Мария Селеста“ е известен случай — съгласи се Флайт. — Но не и единствен. Буквално стотици и стотици кораби са изчезнали при загадъчни обстоятелства, откакто се води надежден морски регистър. При добро време, в мирно време, без логично обяснение. Като цяло изчезналите моряци сигурно наброяват над десет хиляди души.

От поста си до отворената врата на лабораторията, Тал каза:

— Онази област от Карибско море, където са изчезнали толкова много кораби…

— Бермудския триъгълник — намеси се бързо Лайза.

— Да — продължи Тал. — Възможно ли е това да е…?

— Работа на променящото формата си? — каза Флайт. — Да. Възможно е. През последните години е имало мистериозно изчерпване на рибните запаси в този район, така че теорията за древния враг е приложима.

На екраните на мониторите просветнаха думи: ИЗПРАЩАМ ВИ ПАЯК.

— Какво означава това? — попита Флайт.

Сара натисна клавишите: ПОЯСНИ.

Повтори се същото съобщение: ИЗПРАЩАМ ВИ ПАЯК.

ПОЯСНИ.

ОГЛЕДАЙТЕ СЕ НАОКОЛО.

Джени го видя първа. Беше се настанил на работното място отляво на видеотерминала, който използваше Сара. Черен паяк. По-малък от тарантул, но значително по-голям от обикновен паяк.

Беше се свил и прибирал дългите си крака. Започна да се променя. Първо леко заблещука. Черната окраска се замени от познатия сиво-кестеняво-червен цвят. Паякът се стопи. Парчето безформена плът прие друга, по-продълговата форма: превърна се в хлебарка, отвратително грозна, невероятно голяма хлебарка. И после — в малка мишка, с помръдващи мустачета.

На екрана се появиха нови думи:

ЕТО ОБРАЗЕЦЪТ ОТ ТЪКАН, КОЙТО ПОИСКАХТЕ, ДОКТОР ФЛАЙТ.

— То изведнъж стана много сговорчиво — каза Тал.

— Защото е сигурно, че каквото и да открием, няма да ни помогне да го унищожим — мрачно отвърна Брайс.

— Трябва да има някакъв начин — настоя Лайза. — Не трябва да губим надежда. Просто не трябва.

Джени изумена наблюдаваше как мишката се разтопи в късче безформена тъкан.

ТОВА Е СВЕЩЕНОТО МИ ТЯЛО, КОЕТО ВИ ДАВАМ — им каза то, продължавайки да се подиграва с тях посредством религиозни цитати.

Купчинката се набръчка и разпени, образувайки миниатюрни изпъкналости и вдлъбнатини, възелчета и дупчици. Не можеше да стои неподвижно, точно както по-голямата маса, убила Франк Отри, не можеше или не желаеше да остане в покой дори за секунда.

ВИЖ ЧУДОТО НА ПЛЪТТА МИ, ЗАЩОТО САМО В МЕН МОЖЕШ ДА ПОСТИГНЕШ БЕЗСМЪРТИЕТО. НЕ В ГОСПОД. НЕ В ИСУС. САМО В МЕН.

— Разбирам какво имате предвид, когато казвате, че то се забавлява с подигравки — рече Флайт.

Екранът премигна. Светна ново съобщение:

МОЖЕТЕ ДА ГО ПИПНЕТЕ.

Премигване.

НЯМА ДА ПОСТРАДАТЕ, АКО ГО ПИПНЕТЕ.

Никой не помръдна към потрепващото късче от странна плът.

ВЗЕМЕТЕ ПРОБИ ЗА ВАШИТЕ ТЕСТОВЕ. ПРАВЕТЕ С ТОВА, КАКВОТО ЖЕЛАЕТЕ.

Премигване.

ИСКАМ ДА МЕ РАЗБЕРЕТЕ.

Премигване.

ИСКАМ ДА НАУЧИТЕ КОЛКО СЪМ СЪВЪРШЕН.

— То е не само самоуверено; изглежда притежава добре развито собствено аз — каза Флайт.

Най-накрая Сара Ямагучи протегна колебливо ръка и докосна с крайчеца на пръста си малката топчица протоплазма.

— Не е топла като нашата плът. Студена е. Студена и малко… хлъзгава.

Малкото парче от древния враг трепна. Сара бързо отдръпна ръката си.

— Трябва да го разрежа на части.

— Да — каза Джени. — Ще ни трябват един-два тънки напречни профила за изследване под оптичен микроскоп.

— И още един за електронния микроскоп — каза Сара. — И едно по-голямо парче за анализ на химичния състав.

По компютъра, древният враг ги насърчаваше:

ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ.