Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Phantoms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
nqgolova (2008)
Сканиране
Георги (2003)
Корекция
vens

Източник: http://dhv.hit.bg

 

Издание:

Плеяда, София, 1994

Печат: Полипринт, Враца

464 с.; 20 см

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bruja)

29
БЕГЛЕЦ

Преминавайки през Санта Майра с откраднатия Датсън, Флетчър Кейл чу по радиото за Сноуфилд.

Въпреки че новината бе привлякла вниманието на цялата страна, Кейл не се заинтересува особено. Никога не се интересуваше от трагедиите на останалите.

Посегна да изключи радиото, отегчен да слуша за Сноуфилд, когато имаше толкова собствени проблеми — и тогава чу едно име, което означаваше нещо за него. Джейк Джонсън. Джонсън бе един от полицаите, отишли горе в Сноуфилд миналата нощ. Беше изчезнал и може би дори мъртъв.

Джейк Джонсън…

Преди година Кейл бе продал на Джонсън солидна хижа и пет акра земя в планината.

Джонсън бе заявил, че е запален ловец и че хижата му трябва за тази цел. Обаче от казаните от полицая неща Кейл бе стигнал до заключението, че Джонсън всъщност е от онези мрачни песимисти, които вярват, че светът се движи стремително към последното сражение между силите на доброто и злото и че обществото ще рухне или поради неудържимата инфлация, или поради атомна война или друга катастрофа. Кейл все повече се убеждаваше, че Джонсън е искал тази хижа за скривалище, където да складира храна и боеприпаси — и после лесно да се отбранява във времена на социални катаклизми.

Хижата бе наистина достатъчно отдалечена за тази цел. Намираше се в планината Сноутоп, от другата страна на Сноуфилд. За да се стигне дотам, трябваше да се мине по една противопожарна просека, тесен черен път, проходим само за превозни средства със самостоятелно задвижване на четирите колела, после да се завие по друг, дори още по-лош път. Последният половин километър трябваше да се извърви пеша.

Два месеца след като Джонсън купи планинския имот, Кейл се промъкна там в една топла юнска сутрин, когато бе сигурен, че полицаят е дежурен в Санта Майра. Искаше да види дали Джонсън е превърнал къщата в крепост, както подозираше.

Намери хижата недокосната, но откри, че Джонсън извършва усилена работа в някои от варовиковите пещери, чиито входове бяха на негова земя. Пред пещерите имаше чували цимент и пясък, ръчна количка и купчина камъни.

В гърловината на първата пещера имаше два газови фенера, които лежаха на каменния под до стената. Кейл взе единия и отиде навътре в подземната кухина.

Първата пещера бе дълга и тясна, малко по-широка от тунел. В края й, след поредица от остри чупки, извиващи се през несиметрични варовикови преддверия, най-после стигна до първата приличаща на стая пещера.

До едната стена бяха натрупани кашони с двукилограмови херметически затворени метални кутии със сухо мляко, изсушени плодове и зеленчуци, сухи супи, яйца на прах, кутии с мед, контейнери с пшеница. Един надуваем дюшек. И много други неща. Джейк беше свършил много работа.

Първото подземно помещение водеше към друго. В него имаше естествена дупка на пода, около тридесет сантиметра в диаметър и оттам се носеха странни шумове. Шепнещи гласове. Злобен смях. Кейл за малко не побягна, но после осъзна, че не чува нищо зловещо, а само шума от течаща вода. Подводна река. Джейк Джонсън бе спуснал едноцолова каучукова тръба в естествения кладенец и бе монтирал ръчна помпа.

Имаше всички домашни удобства.

Кейл реши, че Джонсън не е просто предпазлив. Този човек беше маниак.

В един друг ден по-късно същото лято, към края на август, Кейл отново отиде до хижата. За негово учудване гърлото на пещерата — което бе високо повече от метър и широко към метър и половина — вече не се виждаше. Джонсън бе създал сполучлива преграда от растителност, която скриваше входа на скривалището му.

Кейл си проправи път през храсталака, внимавайки да не го стъпче.

Този път бе донесъл фенерче. Пролази през входа, изправи се вътре, тръгна по тесния коридор, който завиваше на три места — и внезапно стигна до задънена улица. Знаеше, че трябва да има още един тесен проход, след което идваше първата голяма пещера. Вместо това пред него се намираше само стена от варовик, преграждаща пътя към останалите пещери.

За момент Кейл се взираше объркано в преградата. После я разгледа отблизо и след няколко минути намери скрития вход. Камъкът всъщност представляваше тънка облицовка, залепена върху вратата, която Джонсън изкусно бе монтирал в естествената рамка между последния тесен проход и първата по-голяма пещера.

В този августовски ден, възхищавайки се на скритата врата, Кейл реши да използва скривалището, ако се наложи. Все пак тези грижещи се за оцеляването си хора може би са прави. Може би глупаците ще взривят света някой ден. Ако това се случеше, Кейл щеше да стигне до скривалището пръв и когато Джонсън дойдеше до хитро прикритата си врата, Кейл просто щеше да го застреля.

Тази мисъл му хареса.

Накара го да се почувства хитър. Над всички.

Тринадесет месеца по-късно за своя голяма изненада и ужас той видя приближаването на края на света. Края на неговия свят. Затворен в градския затвор по обвинение в убийство, той знаеше къде да отиде, само да успееше да избяга: в планините, в пещерите. Щеше да остане там няколко седмици, докато ченгетата престанат да го търсят около Санта Майра.

Благодаря ти, Джейк Джонсън.

Джейк Джонсън…

Сега, в откраднатия жълт Датсън, когато градският затвор бе само на няколко минути път зад него, Кейл чу за Джонсън по радиото. Докато слушаше, започна да се усмихва. Съдбата бе на негова страна.

След бягството най-големият му проблем беше да се отърве от затворническите дрехи и да се екипира по подходящ начин за планината. Не му беше съвсем ясно как да го направи.

В момента, в който чу по радиото да казват, че Джейк Джонсън е мъртъв — или поне изчезнал там горе в Сноуфилд, — Кейл разбра, че може да отиде направо в къщата му, тук в Санта Майра. Джонсън нямаше семейство. Къщата му представляваше безопасно временно убежище. Размерите на Джонсън не бяха точно като тези на Кейл, но бяха доста близки, така че Кейл можеше да смени затворническата си униформа с по-подходящи дрехи от гардероба на полицая.

И оръжия. Като грижещ се за оцеляването си човек Джейк Джонсън сигурно имаше оръжейна колекция някъде в дома си.

Полицаят живееше в същата едноетажна къща с три спални, която бе наследил от баща си, Големия Ралф Джонсън. Не можеше да се нарече луксозна. Големия Ралф не беше харчил безгрижно парите от подкупите; знаеше как да не се изтъква, за да не привлече вниманието на някой агент на данъчната служба. Не че жилището на Джонсън беше колиба. Намираше се в центъра на улица „Пайн Шедоу Лейн“, солиден квартал с големи къщи с обширни дворове и добре развити дървета. Къщата на Джонсън бе от по-малките, но имаше басейн на задната слънчева веранда, огромна стая със старинна билярдна маса и още много други удобства, невидими отвън.

Кейл бе идвал два пъти при продажбата на планинския имот и лесно намери къщата.

Паркира Датсъна на алеята пред къщата, изключи двигателя и излезе от колата. Надяваше се съседите да не го забележат.

Заобиколи къщата отзад, счупи кухненския прозорец и се прехвърли вътре.

Отиде право в гаража. Той бе достатъчно голям да побере две коли, но имаше само един джип със самостоятелно задвижване на четирите колела. Кейл знаеше, че Джонсън притежава джип и се надяваше да го намери тук. Отвори вратата на гаража и вкара вътре откраднатия Датсън. Когато затвори вратата и Датсънът вече не се виждаше от улицата, почувства се в по-голяма безопасност.

В главната спалня прегледа гардероба на Джонсън и намери здрави туристически ботуши само с половин номер по-големи от нужните. Джонсън бе с няколко сантиметра по-нисък от Кейл, така че панталоните му бяха малко късички, но напъхани в ботушите изглеждаха добре. На кръста бяха широчки, но Кейл пристегна колана. Избра си спортна риза и я изпробва. Стоеше добре.

Щом се облече, разгледа се в голямото огледало.

— Изглеждаш добре — каза той на отражението си.

После затърси из къщата за оръжия. Не откри никакви.

Добре, значи трябва да са скрити някъде. Ако се наложи, ще обърне всичко наопаки, но ще ги намери.

Започна от голямата спалня. Изпразни бюрото, чекмеджетата на скрина и двете нощни шкафчета. Никакви оръжия. Извади всичко от вградения в стената гардероб: дрехи, обувки, куфари, кутии, един корабен сандък. Никакви оръжия. Вдигна краищата на килима, затърси скривалище под него. Не откри нищо.

След половин час целият бе изпотен, но не и уморен. Всъщност беше възбуден. Огледа бъркотията, която бе създал и почувства странно задоволство. Стаята изглеждаше като бомбардирана.

Отиде в следващата стая — изследвайки, блъскайки, преобръщайки и трошейки всичко по пътя си.

Лудо желаеше да намери тези оръжия.

Но също така се забавляваше добре.