Майн Рид
Пълзачи по скали (8)

Глава VIII
ОГЛЕЖДАНЕ НА СКАЛИТЕ

Два дни усърдно работене с ножовете беше достатъчно, за да направят пушките, брадвата и ловното копие напълно годни за употреба. Осару си приготви освен това нов лък и пълен кол чан със стрели.

На третата сутрин след закуска и тримата излязоха, твърдо решени да не оставят неизследвано нито едно кътче от скалите.

Карл бе огледал вече най-внимателно онази им част, която се намираше между колибата и пещерата; за това отидоха направо към мястото, докъдето бе стигнал по-рано и оттам започнаха новото оглеждане.

Вярно е, че те бяха огледали изобщо всичките скали; но това бе станало веднага след идването им в долината, и то със съвсем друга цел.

Тогава търсеха само място, откъдето биха могли да се покатерят, защото и през ум не им минаваше да правят стълби.

След като им хрумна този план, те започнаха второто оглеждане, за да се уверят дали е осъществим и възможен. Затова се заеха да търсят съвсем други данни — именно дали има по скалите тераски, намиращи се точно една над друга, и дали със стълбите, които биха могли да си построят, ще успеят да свържат тези тераски.

И тримата бяха уверени, че ако имат достатъчно време за тази цел — ще могат да си направят невероятно високи стълби. Те знаеха, че недалеко от колибата им растат много тибетски борове — от същия вид, който бяха използвали, за да си направят мост върху пукнатината на глетчера; като изберат някои от най-правите, ще могат да ги използват почти както са застранични подпори на стълби, високи четиридесет до петдесет фута.

Ако можеха да намерят тераски с не повече от четиридесет фута отвесно разстояние помежду им, имаше голяма вероятност да се покатерят по скалите и да избягат от тази толкова приятна наглед долина, която им бе станала омразна като подземна тъмница.

И наистина, за най-голяма тяхна радост, пред погледа им се показа скоро такава поредица от тераски, които имаха, поне наглед, всички търсени качества. Разстоянието между тях не изглеждаше по-голямо от тридесет фута, а някои бяха и много по-близко една до друга.

Скалите, където се намираха тераските, не бяха тук толкова ниски, както при мястото, където Карл бе пресметнал височината им. Но и не изглеждаха все пак по-високи от триста и петдесет фута — страхотна височина наистина, но нищожна, ако се сравни с други участъци от същите скали. За да стигне до върха, щяха да трябват повече от дванадесет стълби, всяка дълга от двадесет и пет до тридесет фута. Направата им щеше да изисква такъв непосилен труд поради несъвършените сечива, с които тримата другари разполагаха, щото бихте могли да допуснете, че те ще се откажат от задачата си. Но трябва да си представите положението, в което се намираха — без никаква друга надежда да се отърват от своя планински затвор, — и тогава ще разберете защо биха били готови да се заемат и с още по-непосилен труд. Те не се надяваха, разбира се, да свършат работата си в един ден, в една седмица или дори в един месец; защото много добре знаеха, че за направата на необходимите стълби ще са потребни няколко месеца. След това идеше втората задача — всяка стълба да бъде закрепена на мястото й; а това значеше да я изнасят по вече поставените стълби до съответната тераска. Да се изнасят по такъв начин стълби с тридесет фута дължина изглежда всъщност невъзможно — като се имат предвид силите и средствата на тримата другари.

Така би станало наистина, ако смятаха да направят стълби с обикновена тежест. Но, предвиждайки мъчнотията, те се надяваха да я преодолеят, като си направят съвсем леки стълби — колкото да удържат човек.

Почти напълно убедени, че по този начин ще могат да се покатерят на избраното място и да се измъкнат От пропастта, те останаха да го разгледат по-подробно. След това смятаха да обиколят цялата долина, за да се уверят дали няма някое още по-удобно място за изкачване.

Мястото, където се бяха спрели, се намираше зад участъка на гъстата гора, за която бе говорил Гаспар и в която никой от тях не бе влизал досега. Между гората и скалите, които разглеждаха сега, имаше празно пространство, покрито с чакъл от откъртени от планината канари. Малко по-настрана имаше няколко грамадни обли камъни; един от тях, напомнящ колона, беше двадесетина фута висок, а в диаметър нямаше повече от пет фута. Той приличаше донякъде на обелиск и можеше да се помисли, че е бил издигнат от човешка ръка. Но беше само една прищявка на природата и бе останал навярно от някой отдавнашен глетчер. От едната му страна имаше редица тераски, по които ловък катерач би могъл да стигне до върха му; и Осару се изкачи, отчасти за да се позабавлява, отчасти, както каза сам, за да види по-добре скалите. Той остана на върха само няколко минути и щом задоволи любопитството си, слезе пак долу.