Майн Рид
Пълзачи по скали (13)

Глава XIII
ЕДНА СТРАННА ПОЯВА

Тримата на дървото трябваше да чакат търпеливо още цял час. През това време скиталецът продължи да обикаля скалата, докато най-после утъпка пътека, напомняща циркова арена след вечерно представление.

Излишно е да кажем, че времето се стори много дълго на зрителите, особено на Фриц, който сигурно би се задоволил с по-кратка програма.

Що се отнася до хората, изминатият час можеше да бъде и по-неприятен, защото се случи така, че настъпи едно интермецо, толкова занимателно за всички, а особено за естественика Карл, че те забравиха за известно време близостта на свирепия обсадител и дори едва си припомняха, че са обсадени.

Положението, в което бяха попаднали случайно, им даде възможност да наблюдават една от ония гледки, които могат да се видят само сред дивите усамотени кътове на природата.

Недалеко от дървото, в което се бяха приютили, имаше друго, пак така голямо, но от съвсем друг вид. И Гаспар дори който нямаше особени познания по ботаника, можа да познае, че то е смоковница. Гладката кора, изпъстрена с бели и зелени петна, широките клони и листа не оставяха никакво съмнение в това. Беше смоковница, съвършено еднаква с европейския си събрат, наричан източен платан.

Това прекрасно дърво често образува хралупи. Те се срещат не само в най-долната част на стъблото, но дори немного по-високо — по главния ствол и по-големите клони. Дървото, за което става дума, се намираше на няколко ярда от това, върху което бяха кацнали Карл, Гаспар и Осару. То беше всякога пред тях, щом погледнеха в хоризонтално направление, а неведнъж, уморен да наблюдава еднообразните движения на слона, някой от тях поглеждаше право напред. Редките листа на смоковницата им даваха възможност да виждат безпрепятствено стъблото и повечето големи клони.

Щом погледна веднъж-дваж към това дърво, Гаспар видя, че то е някак особено. Защото младият Гаспар бързо забелязваше и схващаше всичко. Върху главния ствол на дървото, на около шест фута от първото разклонение, той забеляза някакъв предмет, който прикова веднага вниманието му. Този предмет наподобяваше рог на коза, а още повече извит рог на носорог или зъб на съвсем млад слон. Подаваше се от дървото и беше обърнат с върха надолу. В никакъв случай не приличаше на клон от смоковницата или на каквато и да е част от нея.

Докато го гледаше, на Гаспар се стори веднъж-дваж, че това нещо мърда; но не беше уверен и не каза нищо, за да не му се смеят. Не за пръв път Карл, който знаеше повече, би се посмял за сметка на брата си.

Но вниманието на Гаспар бе приковано от странната поява и той продължи да наблюдава; не след много откри; че около този закривен израстък има кръгъл щит, осем до десет инча в диаметър и доста по-тъмен от кората на смоковницата. Щитът изглеждаше направен от материя, която нямаше нищо общо с дървото; и той, както и закривеният предмет с цвят на слонова кост, който се подаваше от средата му, не приличаше на част от дървото. Ако биха го запитали на какво прилича това нещо, Гаспар би отговорил, че напомня струпаната кал, с която лястовиците строят гнездата си — и като че всъщност беше именно, това.

Гаспар продължи да наблюдава двата странни предмета — израстъка, приличен на слонов зъб, и тъмния щит, от който този зъб се подаваше; едва след като се увери, че израстъкът е нещо живо, съобщи откритието на другарите си. А той се увери, когато видя, че извитият рог внезапно изчезна — сякаш някой го дръпна в дъното, и на негово място остана да се чернее само един кръгъл отвор. Не след много жълтеникавият рог се показа отново от отвора, издаде се навън и го запълни пак изцяло.

Гаспар беше толкова смаян от тази гледка, че не можа да премълчи необяснимата тайна, и съобщи веднага откритието си на Карл, както и на Осару.

И двамата се обърнаха едновременно към дървото, търсейки с поглед посоченото място. Карл бе изненадан не по-малко от Гаспар от тази странна гледка.

Само Осару не бе. Щом видя закривения жълтеникав рог и тъмния щит, той изрече с безгрижно равнодушие:

— Птица калао в нейно гнездо.