Майн Рид
Пълзачи по скали (48)

Глава XLIX
ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ

Едва ли е възможно да се говори за хартиено хвърчило, без да се помисли за друго, по-велико въздухоплавателно изобретение — балона.

Карл бе помислил отдавна за него; помислил бе и Гаспар, защото хвърчилото им го бе припомнило почти едновременно.

Ще запитате може би защо не са се спрели на тази мисъл и не са направили опит да я оползотворят, тъй като балонът представляваше много по-голяма вероятност от хвърчилото да ги отърве от планинския им затвор.

Те се бяха спирали на тази мисъл — поне Карл се бе спирал на нея и я бе разглеждал от всички страни. Гаспар я бе изоставил, защото смяташе, че не могат да си направят балон; до същото заключение бе стигнал и Карл поради убеждението, че нямат материал за направата му. Ако имаха материали, Карл смяташе, че може да построи балон — макар и първобитен, но все пак пригоден за целта, която трябваше да се постигне.

Докато бяха заети с направата на хартиената птица, той бе мислил много по този въпрос, защото, трябва да признаем, че никога не бе се надявал особено много на успех при опита с хвърчилото. Той бе обмислял дълго и търпеливо въпроса за балоните, като се стараеше да си припомни малкото познания, които имаше по въздухоплаване, и бе преценил наум всички достъпни материали, с надежда да открие нещо, от което биха могли да построят балон.

За жалост не можа да измисли нищо подходящо. Хартията от дафиново дърво, дори да беше в изобилие, нямаше да вържи работа — колкото и да е плътна, хартията не е достатъчно здрава да издържи налягането на външния въздух върху балон, който ще трябва да издигне значителна тежест. Но нямаше смисъл да се говори за хартия, щом я нямаха; и Карл се отказа да мисли за балон, защото наоколо нямаше нищо, от което биха могли да го направят.

Той знаеше, че това огромно кълбо трябва да не пропуска въздух. Мислил бе за кожи от дивеч, но тия, които можеха да се намерят в достатъчно количество, бяха много дебели и тежки за направа на балон. Можеха да изтъкат платно от конопа, който беше в изобилие, а след това да го насмолят; в долината имаше няколко вида дървета, отделящи смола. Но дали можеха да изработят конопено платно, което да е достатъчно леко и след насмоляването? Това беше твърде съмнително; във всеки случай би трябвало дълго време да предат, за да постигнат умението, необходимо за такъв подвиг. Но планът беше толкова ненадежден, че нямаше защо да се спират на него, и Карл го изостави заедно с мисълта за балона. Всичко това беше отпреди опита с хвърчилото и злополучния му край. Но сега, когато тази надежда рухна, балонът започна да се мярка отново и в неговия ум, и в ума на Гаспар; и те заговориха за пръв път помежду си по този въпрос.

— Въжета можем да си направим, колкото искаме — забеляза Гаспар, — но те няма да ни ползват, ако нямаме плат за кълбото. А платът трябва да е копринен, нали?

— Да — отговори Карл, — коприната е най-добрият материал за целта.

— Защо? — запита Гаспар.

— Защото съчетава повече от всяка друга тъкан трите необходими качества: лекота, издръжливост и плътност.

— Нищо друго ли не би свършило работа?

— О, не; и други материали могат да се използват за балон, който ще трябва да носи тежест. Ако трябва да издигне няколко фунта, да речем котка или куче, балонът може да се направи и от хартия; в някои страни е имало жестоки хора, които са пращали такива животинчета във въздуха, без да искат да знаят какво ще стане с тях.

— Наистина жестоки! — съгласи се Гаспар, който, макар и ловец, имаше чувствително сърце. — Такива хора трябва да бъдат изпратени също във въздуха в балони от хартия.

— Да, ако балоните от хартия биха могли да ги издигнат. А за наше нещастие, това е невъзможно. Дори ако имахме неограничено количество хартия, тя не би ни помогнала. Потребно е нещо много по-здраво и по-издръжливо.

— Дали ще можем да намерим нещо? Да помислим, Карл!

— Ех, братко, отдавна вече мисля, но напразно. Нищо подходящо за целта не се намира в тази долина.

— Дали конопеното платно не ще свърши работа? Сетил ли си се за него?

— Сетил съм се. Но то е много грубо и тежко.

— Ами ако се помъчим да го направим по-леко? Можем да изберем най-тънки конопени влакна, най-старателно да ги изпредем и изтъчем. Нашият Осару е същинска Омфала в това отношение. Обзалагам се, че по предене може да надмине и Херкулес.

— О, братко — извика малко изненадано Карл. — Много класически приказваш тази сутрин. Откъде си научил историята на Херкулес, когато никога не си влизал в университет?

— Ти забравяш, братко Карл, че сам си ме просвещавал по тия класически теми, както ги нарече. Но като изключим това, че са ми служели да украсявам понякога речта си, трябва да ти кажа, че не съм имал никаква полза от тях. И надали ще имам.

— Както можеш да предположиш, Гаспар — отвърна ботаникът, — нямам намерение да поддържам класическото образование. При все че ти предадох нещо от познанията си за класиците, сторих го, когато и ти, и аз нямахме никаква друга работа; иначе щях да сметна, че и двамата си губим времето. Ти знаеш вече мнението ми по този въпрос, а то е: познаването на така наречените „класици“ е за разумен човек толкова полезно, колкото знаенето на китайския метод за лесно запомняне. Времето, което пропилях в изучаване на мъртвите езици, е чиста загуба; всичко, което научих, няма да ни издигне на нито един фут оттук. Познанията ми за Юпитер и Юнона надали ще ни дадат средство да се измъкнем от затрудненията си, както познанството с Меркурий няма да ни даде крила. Затова да изоставим знанията за класиците и да видим дали научните знания няма да ни бъдат по-полезни. Ти си много изобретателен, братко Гаспар; можеш ли да измислиш нещо — имам предвид нещо достъпно, — от което бихме могли да направим балон?

— А можеш ли да направиш балон, ако имаш материал? — запита Гаспар, който смяташе, че само опитен въздухоплавател може да построи такава чудна машина.

— Уф! — отговори философът. — Та направата на балона е лесно като правене на сапунен мехур. Всяка непромокаема торба, напълнена със сгорещен въздух, става балон. Въпросът е каква тежест ще може да издигне заедно с материалите, от които е бил направен.

— Но как ще вкараш сгорещения въздух?

— Като запаля огън под оставения отвор в долния край на балона.

— А няма ли този въздух да изстине бързо?

— Ако изстине, балонът ще падне на земята поради това, че изстиналият въздух в него е толкова тежък, колкото и онзи, който е вън от него. Ти знаеш, разбира се — продължи философът, — че топлият въздух е много по-лек от обикновения; затова балон, напълнен с топъл въздух, се издига и ще продължава да се издига, докато стигне височина, при която разреденият въздух е лек, колкото топлия. По-високо той не ще се издигне, а тежестта му ще го върне на земята. Един мехур с обикновен въздух, потопен във вода, или една запушена бутилка ще ти обясни напълно това.

— Много добре разбирам — възрази Гаспар, малко засегнат, че ученият му брат се отнася с него като с дете. — Но мислех, че в балона ще трябва да се поддържа постоянно огън на някаква окачена под него скара или мангал. А дори да имахме копринен плат за самия балон, как бихме могли да направим скара, като нямаме желязо?

— Няма да ни трябва такава скара. Тя би била потребна, ако възнамеряваш да задържиш повече време балона във въздуха. Ако искаш да го издигнеш за кратко, както мислим ние, едно напълване с топъл въздух е достатъчно. Но дори да се нуждаем от окачена под балона скара, ти, братко, си сигурно достатъчно изобретателен, за да се справиш с такава незначителна мъчнотия?

— Не съм сигурен, че ще мога. Как би я преодолял ти?

— Като направя обикновена кошница и я измажа с глина. Тя ще издържи на огъня като какъв да е съд от чугун или ковано желязо — поне за замислената от нас кратка екскурзия. Напоследък не употребяват огън при пълнене на балоните. Намериха, че много по-подходящи за тази цел са запалителните газове; но тъй като ние не разполагаме с такова нещо, ще трябва да приложим първоначалния си план, използван и от братята Монголфие — изобретателите на балона.

— Според тебе значи ще можем да минем и без огън, ако намерим материал, от който да направим торба за топлия въздух?

— Да — отвърна Карл, — измисли такова нещо и аз ти обещавам да направя балон.

Предизвикан по този начин, Гаспар напрегна ума си и дълго мълча, потънал в дълбок размисъл. Ни една материя сигурно не бе пропусната от ретината на духовния му поглед и всички бяха последователно разгледани.

— Трябва да е нещо леко, здраво и да не пропуска въздух, така ли? — запита най-после той, сякаш бе открил материя, притежаваща и трите изисквани качества.

— Леко, здраво и да не пропуска въздух — повтори думите му Карл.

— За двете последни качества съм сигурен — каза Гаспар. — Само за първото се съмнявам.

— Какво измисли? — запита Карл, явно заинтригуван от думите на брата си.

— Кожи от змиорка! — беше краткият отговор.