Майн Рид
Пълзачи по скали (51)

Глава LII
НАПЪЛВАНЕ НА БАЛОНА И НОВА НЕСПОЛУКА

Настъпи най-после часът за съдбоносния опит — да видят дали въздушният им кораб ще може да се издигне във въздуха.

И тримата бяха наобиколили мястото, където щяха да запалят нарязаната трева и вълна. Горивото беше струпано в рохкава купчина и чакаше само допира на праханта.

Карл държеше в ръка запалена факла; Гаспар стискаше едно от въжетата, за да не позволи на балона да се издигне много бързо; а Осару, приготвен за път, се бе изправил до коша, готов да се настани в него, щом дойде време.

Уви! Колко е несъвършена човешката предвидливост! И най-старателните пресмятания се оказват често погрешни — при все че в настоящия случай грешката не беше непредвидена; Карл не вярваше още отначало в изчисленията си и се чувстваше сега не толкова измамен, колкото разочарован.

Не бе писано на Осару да стъпи в плетения кош и да се издигне с балона.

Факлата докосна нарязаната трева и вълна. И двете пламнаха, след това почната да димят и да тлеят; едва когато хвърлиха още гориво, огънят се разгоря и почна да гори непрекъснато. Сгорещеният въздух навлизаше през отвора и голямото кожено кълбо започна да се надува до пълния си размер.

То потръпваше и се люшкаше като огромно ранено чудовище. Издигна се няколко инча над земята, спусна се, издигна се отново, спусна се пак и продължи така да се издига, да се спуска и да подскача насам-нататък, но уви! Ни веднъж не можа да издигне коша до над главите им!

Карл продължаваше да поддържа огъня с нарязана трева и козина, но всичко бе напразно. Въздухът беше достатъчно топъл, за да може да издигне балона на няколко мили, ако той беше от по-лек материал и се намираха на морското равнище.

Но сега всичките им усилия бяха напразни. Огромното кълбо не можеше да се вдигне на повече от шест фута над земята. Не можеше да издигне котка, та камо ли човек. С една дума, нов неуспех, прибавен към дългия списък на горчиви разочарования!

Карл поддържаше огъня повече от час. Опита дори съчки от смолист бор, като се надяваше, че при по-голяма калоричност ще успее да издигне балона; но никаква разлика не се забеляза. Балонът подскачаше, както и досега, отказвайки упорито да се издигне.

Най-после, когато търпението му се изчерпа, а надеждите окончателно рухнаха, инженерът се отдалечи от машината, която бе построил с толкова мъка. Той постоя за миг, без да знае какво да стори. След това въздъхна при спомена за напразния труд и се отдалечи тъжно и бавно от мястото. Гаспар го последва, споделяйки напълно тежкото разочарование. Осару се раздели по-другояче от издутото чудовище. Той се приближи до него, погледа го няколко мига мълчаливо, сякаш мислеше колко много шевове бе ушил без полза, после изруга на родния си език, измърмори: „Не става нито за земята, нито за водата, нито за въздуха“, ритна балона с такъв устрем, че върхът на сандала му проби опънатата кожа, отвърна с презрение глава и изостави безполезното произведение да се оправя само.

Но то се оказа неподготвено за тази задача: само няколко минути след като разочарованите въздухоплаватели напуснаха мястото, изстиващият топъл въздух смъкна огромното кълбо върху неугасналите въглени от борови съчки. Лесно пламващите кожи, въжета и дървен обръч се подпалиха като прахан, щом докоснаха огъня. Пламъците се извисиха, ближейки като отровни змийски езици мазните кожи от змиорка; и когато доскорошните въздухоплаватели погледнаха назад, от входа на колибата си, видяха, че целият балон гори!

Ако тази злополука се бе случила преди два часа, биха я преживели като тежка беда. Но сега наблюдаваха пламналия изоставен балон така равнодушно, както Нерон е съзерцавал пожара на Рим!