Майн Рид
Пълзачи по скали (30)

Глава XXX
ВЗАИМНО ПОДЛЪГВАНЕ

Доста време мина, преди да чуе насърчаващ отговор или да разбере, че наблизо има някакво животно.

Той повтори няколко пъти лая, като замълчаваше за кратко време, и най-после беше готов да повярва, че не само на полянката, но и в храстите няма нищо.

След като излая още веднъж най-примамливо, той се готвеше вече да тръгне в друга посока, когато истински лай на какур му отговори откъм другия край на полянката.

Гласът беше много слаб като че животното се намираше много далече; но Гаспар знаеше, че ако този лай е отговор на неговия, скоро ще се приближи. Затова залая отново още по-примамливо и наостри слух, за да чуе отговора.

Вятърът донесе нов лай на какур, повторен многократно и така напомнящ неговия собствен, че ако не бе познал наистина гласа на елен, Гаспар би могъл да го вземе за ехо на собствения си лай. Без да губи ни минута, той залая отново многократно, с все същата примамливост.

Този път за изненада на ловеца не последва никакъв отговор. Той се ослуша, но не чу никакъв звук или отзвук.

Той излая отново и пак се ослуша. Както и по-рано, дълбока, пълна тишина.

Не, не беше пълна. Ако не от глас на какур, тишината бе нарушена от друг шум, еднакво приятен за слуха на младия ловец. Шумоляха храстите от отсрещната странична полянката, а това може би значеше, че там се промъква някакво животно.

Когато погледна към мястото, откъдето мислеше, че идва звукът, Гаспар видя или му се стори, че видя как някои вейки се раздвижват. Не, не бе му се сторило; защото в следния миг не само видя, че вейките се движат, но забеляза и нещо възкафяво зад тях. Не можеше да е друго освен тялото на какур. При все че беше много близо, защото полянката нямаше повече от двадесет ярда широчина, а еленът се намираше зад първия ред храсти, които я ограждаха, Гаспар не можа да забележи добре животното. Закриваха го листата, а още повече може би утринният здрач. Достатъчно светло беше все пак, за да може да се прицели, и тъй като вейките пред животното бяха съвсем тънки, Гаспар не смяташе, че ще попречат за точността на попадението. Нямаше защо следователно да се бави. Кой знае дали щеше да му се представи по-добър случай; а ако чака още или излае отново, какурът може да разбере измамата и да се скрие в храсталака.

— Хайде! — промълви Гаспар, застана на едно коляно, вдигна пушката и дръпна ударника.

Затворът върху дясната цев на Гаспаровата пушка имаше едно превъзходно качество — при дръпване на ударника се чуваше щракване, което показваше, че пружината е в изправност.

Това щракване прозвуча толкова ясно в дълбоката тишина на утринния въздух, че можеше да се чуе не само отвъд полянката, но и много по-далеко; Гаспар дори се страхуваше, че то може да изплаши елена, и не отделяше поглед от него, докато, връщаше, спусъка. Животното не мръдна; но почти едновременно с щракването на пушката ухото на ловеца долови друго щракване — като ек на първото, което идваше откъм мястото, където беше какурът.

Щастие бе за Гаспар, че пружината му щракна толкова ясно, щастие бе и това, че чу този предполагаем ек; иначе или той би убил брата си, или брат му него, или и двамата биха се застреляли един друг!

Второто щракване накара Гаспар да скочи и да се изправи; в същия миг от отсрещната страна на полянката се бе изправил и Карл и двамата братя, стигнали здраво в ръце пушките си, се гледаха, като хора, готови за смъртоносен двубой! Ако някой ги бе видял в този миг и в това положение, би зърнал във възбудените им погледи потвърждение за предположението си; доста време трябваше да мине, преди някой от тях да опровергае с държанието си това ужасно предположение, защото няколко мига ни един от братята не можа да заговори и да изрази общата им изненада.

Не беше всъщност само изненада, а ужас — дълбоко и трагично чувство на неописуем ужас, отстъпил постепенно място на сърдечна благодарност към щастливата случайност, която бе открила всекиму от тях присъствието на другия и ги бе спасила от взаимно братоубийство.

Като вече казахме, няколко мига никой не продума; след това треперещите им устни издадоха едно и също кратко възклицание. Под влияние на един и същ подтик и двамата захвърлиха пушките си на земята втурнаха се през полянката, прегърнаха се и останаха няколко мига в тази братска прегръдка.

Обяснения не бяха нужни. След като бе заобиколил езерото от другата му страна, Карл бе тръгнал случайно към полянката. Когато я наближил, чул лай на какур, но не му минало през ум, че това може да е примамка от страна на Гаспар. Той отвърнал нагласа и като разбрал, че какурът стои все на същото място, тръгнал към просеката с намерение да го издебне. Щом наближил, престанал да лае, защото се надявал, че ще намери елена на просеката. Тъкмо когато стигнал до границата на просеката, Гаспар така чудесно и настойчиво лаел като какур, щото Карл не можел вече да се усъмни нито в гласа, нито в местонахождението, на животното. Възтъмното петно между вечнозелените листа можело да бъде само тяло на елен; но тъкмо когато се готвел да дръпне ударника на пушката си, щракването на Гаспаровата двуцевка прозвучало зловещо в ухото му и довело за щастие една развръзка, съвсем различна от непоправимия завършек, който без малко би могъл да настъпи.