Майн Рид
Пълзачи по скали (7)

Глава VII
НОВИ ПРИКЛАДИ НА ПУШКИТЕ

На другата сутрин и тримата станаха рано н излязоха от колибата още щом се съмна. Карл и Гаспар бързаха да узнаят нещо повече за слона, в чието съществуване Осару все още се съмняваше. Всъщност, като изключим това, че бе подсвирнало три-четири пъти, животното бе дошло и си бе отишло толкова тихо и тайнствено, че можеха наистина да сметнат цялата случка за сън.

Но такова огромно животно не може да се движи насам-нататък, без да остави следи от минаването си; а тъй като бе минало през рекичката или по-точно през едно малко заливче, в което рекичката се вливаше, несъмнено беше, че е оставило следи по песъчливия бряг.

Затова щом се развидели, и тримата тръгнаха към мястото, където слонът бе прекосил рекичката.

Когато стигнаха там, не остана никакво съмнение, че са били посетени от слон. Грамадни стъпки, големи почти колкото дъното на голямо буре, бяха отпечатани дълбоко в мекия пясък; а когато погледнаха отвъд „проливите“ (както бяха свикнали да наричат тясното устие на заливчето), те видяха също такива стъпки и по другия бряг, където животното бе излязло на сушата.

Осару не се съмняваше вече какво животно е оставило тези следи. Той беше ходил на лов за слонове из джунглите в Бенгал и познаваше всички особености на грамадното четириного. Стъпки като тия, които бяха пред очите му, можеха да бъдат оставени не от някакво призрачно същество, а само от жив слон.

— И то от най-едрите — твърдеше, вече напълно уверен, индусът, като заяви в същото време, че може да определи точно височината му.

— Как я измери? — запита малко учудено Гаспар.

— Много лесно, млади сахиби — отговори Осару — трябва само измерим ходило на скиталец. Ей, така, сахиби. При тези думи индусът извади от джоба си едно въже, избра най-ясния отпечатък от ходилото на слона и наложи внимателно въжето по външния му край. По този начин узнаха обиколката му.

— Сега, сахиби — каза Осару, уловил с ръце двата края на онази част от въжето, която отмерваше обиколката на ходилото, — от земята до рамото на слона е два пъти по толкова; така разбра Осару, че слон голям.

Тъй като така измерената обиколка на ходилото беше почти шест фута, според установеното от индуса правило слонът трябваше да е висок почти дванадесет фута, а доколкото се простираха познанията на Карл, това значеше, че е от най-едрите. Карл не се усъмни в точността на извода, защото бе чувал често от ловци, на чиито думи можеше да вярва, че височината на слона е равна на удвоената обиколка на ходилото му.

След като се бе отказал напълно от вярването, че слонът е някое преобразено индуско божество, Осару заяви уверено, че животното е скиталец. Нямаше нужда да обяснява на Карл какво значи това. Той знаеше, че слогът скиталец е стар самец, който по някакви причини — навярно за лошо държане, си е навлякъл ненавистта и е бил изгонен от стадото. Отритнат от своите по-раншни близки, той е принуден да вози самотен живот, поради което става крайно необщителен и зъл, като не само напада всяко животно, което се изпречи по пътя му, но дори търси и други животни, за да задоволи сякаш отмъстителността си. Такива слонове има твърде много и в индийските, и в африканските джунгли; а тъй като в това чувство на омраза към всички е включен и човекът, слонът скиталец се смята за крайно опасен съсед в местността, където се е заселил. Има много известни и напълно достоверни примери как хора са станали жертвана яростта на тези исполински чудовища; има случаи, когато някой слон скиталец застава нарочно в засада до някой често посещаван път само за да убие непредпазливия пътник. В долината Дейра Дун такъв слон — някога опитомен, но след това избягал от робуването, отнел живота на двадесетина нещастници, преди да успеят да го унищожат.

Познавайки добре тези склонности на скиталеца; Осару препоръча още отсега и тримата да бъдат предпазливи при бъдещите си движения — съвет, който разумният Карл не отхвърли, а пък и смелият Гаспар не сметна за уместно да пренебрегне.

Затова решиха, преди да продължат намисленото разглеждане на скалата, да прегледат и да турят в ред оръжието си, за да е готово за възможна среща със слона.

Трябваше да поставят нови приклади на пушките, нова дръжка на брадвата и на ловното копие на Осару, защото дървената част на всичките оръжия бяха изпочупени и изгорена при направата на свещи от мечата мас, с които намериха изход от пещерата.

Търсенето на тераси по скалите трябваше да се отложи, докато бъдат в състояние да го започнат съответно въоръжени и подготвени срещу всеки противник, който би попречил на движението им!

Като взеха това благоразумно решение, те се върнаха в колибата, накладоха огън, закусиха и се заеха веднага да избират дървета за различните набелязани цели.

Не беше мъчно да си доставят тъкмо това, което им трябва, защото в гората имаше много ценни видове дървета; някои от тях, отсечени от по-рано за други цели, бяха изсъхнали и готови край колибата.

Те се заловиха здраво за работа, работеха усърдно от сутрин до вечер — а дори и през нощта и видяха, че ще успеят да свършат бързо тази всъщност дребна задача — да турят нов приклад на пушка или нова дръжка на ловно копие.