Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (8)

8

Лекс Кевърн продължаваше да държи дистанционното. След като екранът на телевизора потъмня, в стаята се възцари предишният хладен синкав здрач.

Но сега Ричард Гордън искаше да види по-ясно лицето на Кевърн, който седеше до настолната лампа. Гордън се пресегна и я включи. Крушката хвърли слаба жълтеникава светлина. Слънчевият загар на Кевърн потъмня.

„Проливен дъжд“, както много секретни операции, бе с ясен замисъл, но трудна за осъществяване. Целта бе да се постави някой много близо до вътрешния кръг на Гази Байда — терорист от Хизбула, от когото всички се бояха, локализиран от американското разузнаване в района на тройната граница. Тази територия, обрасла в джунгла ничия земя, където река Игуасу и река Парана се сливат при пресичането на границите на Бразилия, Аржентина и Парагвай, се бе превърнала в незаконно убежище на международни престъпници и терористи. Съществуваха опасения, че Байда се е прицелил в САЩ и подготвя операции, които ще започнат от бази в Панама, Венецуела и Мексико.

Като оперативен агент на ЦРУ Джуд Лърнър бе включен в играта в ролята на художник от Тексас под фалшивата самоличност на Джуд Телър. Джуд стана неделима част от голямото артистично общество на Мексико Сити. Започна да се навърта в танцовия клуб в Зона Роса, често посещаван от Ахмад Рахал, един от шефовете на група, свързана с Байда.

С времето двамата се сприятелиха и постепенно Джуд посвети Рахал в страничните си занимания — контрабанда на предмети на изкуството от предколумбова Америка.

Хората на Гордън във Вашингтон бяха оказали съдействие в контрабандната операция, осъществявана от хората на Кевърн в продължение на шест месеца. Бяха осигурили маршрути, контакти, прикрития, информатори, купувачи — всичко необходимо за поддръжката на контрабандната мрежа, простираща се от джунглите на Гватемала, където Джуд купуваше от маите предметите, ограбени от археологическите обекти, до Хюстън — краен пункт и разпределителен център на стоката.

Когато Ахмад прояви интерес към операцията на Джуд, той го взе със себе си на няколко от пътуванията, за да може Ахмад да получи непосредствени впечатления от функционирането на цялата система. Малко след второто пътуване Ахмад запозна Джуд с водача на групата — Халил Салех. След месец на предпазливо опознаване Халил също бе запознат с контрабандния маршрут и не след дълго на Джуд бе казано, че търсят сигурен канал до Тексас за определена стока. Дали това интересуваше Джуд? Тексасецът никога не отказваше да спечели някой и друг свободен от данъци долар.

Тогава Халил заведе Джуд в Сиудад дел Есте в Парагвай, в зоната на тройната граница, и го запозна с Байда. Цялата система на Джуд бе незабавно подробно проверена. Байда го бе приел сериозно. Когато проверката не показа нищо обезпокоително, Байда повика Джуд обратно в Парагвай. На третата им среща Байда се съгласи да прати пробно малко стока по каналите на Джуд.

Но когато Джуд се върна в Мексико Сити от последното си пътуване до Сиудад дел Есте, той просто изчезна. Сега разполагаха с потвърждение на това, което се бе случило с него, но по някаква причина Кевърн не бе подал информацията във Вашингтон в продължение на четири седмици. Гордън чакаше обяснение.

След последните си загадъчни думи Кевърн мълчеше. Бе се навел напред, подпрял единия си лакът на страничната облегалка на фотьойла. Гордън чуваше тихото му сумтене — голямо животно, затворено в среда, която го ограничава и дразни. Но Кевърн изглеждаше спокоен. Когато се доближаваше до нещо, което е преследвал, го обземаше невероятно спокойствие. В близост до жертвата се чувстваше направо вледенен.

Най-накрая Кевърн кимна.

— Изгаси тая лампа — каза той. — Трябва да видиш още нещо.

Екранът отново оживя в искрящата мъгла от статичното електричество. Образите отначало бяха неясни. Датата показваше, че записът е направен двайсет и четири часа след първия.

Отначало изображението е неясно, после се отваря вратата на осветена стая — същата като в първия запис, но този път камерата е в ръцете на някой, който влиза. Халил, плешивият мъж и двамата корейци се обръщат изненадано. Камерата е зад неканените гости с черни качулки на главите. Започват да стрелят с автоматите си; хората на Халил, които нахлуват от друга врата, отвръщат с няколко изстрела. Мъжете с качулките обсипват стаята с огън и всички падат за по-малко от петнайсет секунди. Те методично довършват всяка от жертвите с кратки откоси от упор.

Плешивият, все още жив, е заснет отблизо; ръце в черни ръкавици повдигат главата му от пода и я държат срещу камерата, за да бъде разпознат впоследствие. Мъртвият Халил също е заснет отблизо, за да бъде идентифициран, както и всеки от тримата корейци и другите двама мъже. На три пъти се вдигат ризи и смъкват панталони, за да се заснемат татуировките и белезите, които ще помогнат при установяване на самоличността.

Някой събира купчината пари на масата, около която са седели мъжете, както и десетина пакета с дрога от по един килограм, наредени до парите. След това се записва свалянето на наблюдателната камера, тайно монтирана на тавана от Мексиканската федерална агенция за разследвания, с помощта, на която е направен предишният запис. Последен кадър на притихналата стая и записът свършва.

Кевърн изключи плейъра и телевизора.

Гордън седеше зашеметен и безмълвен. Цялата група, в която се бяха опитвали да проникнат в продължение на почти година, бе унищожена за по-малко от пет минути.

Подозираше какво точно е видял, но си замълча. Трябваше да го чуе от Кевърн. Трябваше да изчака и да го приеме като факт. И внимателно да чете между редовете. Искаше Кевърн да обясни всяка стъпка от видяното — всичко, особено онова, което му се струваше, че вече е проумял.

Пресегна се и отново запали лампата. Този път искаше да види всичко, което издава лицето на Кевърн, макар че то почти винаги оставаше непроницаемо.

Кевърн изсумтя, изправи се на фотьойла и леко се приведе напред.

— За разлика от приятелчетата си мюсюлмани, Байда никога не се е притеснявал за липсата на морал в контрабандата с наркотици, от която финансира операциите си. — Той кимна към телевизора. — Тъкмо това е правил там Халил. Хизбула активизират дейността си в Южна Америка. Съсипаната икономика на държавите там е като тор за организираната престъпност и Хизбула се възползват от това. Предполагам, че Байда превръща хората от тези престъпни организации в свои войници. Те разполагат с необходимата инфраструктура за трансгранични операции. Не са лоялни на нито една държава или религия. Алчни са, така че предлагат услугите си на този, който плаща най-добре, а с парите от дрогата Байда може спокойно да си го позволи. Те са идеалните наемни терористи.

Кевърн млъкна. Гордън чуваше мъчителното му дишане — сякаш тежестта на тайната го задушаваше.

— Ето как стоят нещата: преди Джуд не сме успявали да проникнем в никоя от мръсните банди на Байда, защото той е маниак по отношение на три неща: изолираност, децентрализирана организация и ограничени комуникации. — Той замълча, за да постигне по-силен ефект. — Точно това ще използваме, за да му видим сметката.

Гордън не беше сигурен накъде бие Кевърн, но предчувстваше, че той се готви да задвижи поредната си творческа идея. Кевърн беше известен с умението си да разработва и осъществява невероятни схеми, чиито резултати надминаваха и най-смелите очаквания. Бе осъществил някои легендарни операции. В същото време, когато някой негов замисъл се провалеше, винаги се намираше някой шеф, който да поиска главата му на тепсия. Но Кевърн винаги някак си успяваше да отърве кожата.

Истината беше, че началниците и чиновниците се сменяха. Идваха и си отиваха с неизменна последователност като смяната на сезоните. Но един изобретателен оперативен служител, който освен това бе и педантично точен, бе истинска рядкост. Всяка разузнавателна агенция би трябвало да има няколко души като Кевърн, които нямаха нищо против да играят ролята на сатаната в сложната морална драма на секретните операции.

— Вече бяхме събрали информация за всички от групата — каза Кевърн. — Дори за корейските охранители, които бяха наети да им осигурят защита и свободно придвижване в Тепито.

Кевърн хвърли поглед към телевизора, сякаш за да напомни на Гордън за току-що видяното.

— Мъжете, които ги нападнаха и направиха записа, бяха хора на Мондрагон. Унищожихме цялата група, до крак.

На Гордън не му достигаше въздух. Мили боже. Възмутително бе — дори в новата обстановка на нарастващ тероризъм, позволяваща използването на по-брутални средства — американски офицер да е инициаторът на ликвидирането на членове на група, толкова маловажна за Оперативен отдел, че дори не бе включена в оперативните списъци, заедно с ония в стаята, които са били просто наети местни бандити. И всичко това бе извършено без заповед от Оперативен отдел. Беше си чисто своеволие.

Кевърн забеляза изражението на лицето на Гордън.

— Спокойно, Горди. Изслушай ме.

Кевърн бе единственият човек на света, който го наричаше Горди. В това имаше както нещо искрено приятелско, така и тънка насмешка, нюанси, които Кевърн владееше до съвършенство.

— Сега ме изслушай — повтори Кевърн. Избихме ония тъпаци и прибрахме парите и дрогата, за да изглежда, че някоя от наркосделките на Байда се е прецакала. Тъкмо това е чул Байда от своя човек, когото изпрати в Мексико Сити да провери защо групата на Халил мълчи. Посмъртно: Байда причислява групата към неизбежните разходи, свързани с бизнеса. Просто я отписва. И тъй като между групите на Байда липсва връзка — всяка от тях е напълно независима и самостоятелна — с изключение на връзката от и до самия Байда, той така и не научава, че Джуд е бил шпионин. Халил със сигурност не му е докладвал. Опитал се е да го прикрие. Така че за Байда, Джуд си остава чист. Но Байда се притеснява: къде е Джуд? Никакви вести. Мълчи. В продължение на пет-шест дни след клането в Тепито, Байда му се обажда четири пъти на кодирания телефонен номер на групата. Джуд му трябва. Трябва му неговият нелегален канал на север. На улицата се разправят най-различни слухове.

Някои казват, че Джуд е убит по време на нападението. Други твърдят — този слух го пуснахме ние, — че се крие, докато се изясни какво, по дяволите, се е случило онази вечер. Детективът на Байда му носи объркания си доклад в района на тройната граница.

Кевърн млъкна и погледна Гордън като професор, който предизвикателно гледа най-умния си студент, очаквайки отговор от него преди всички останали в залата.

— Не разбирам, Лекс.

Кевърн се усмихна.

— Това е гениалното тук, Горди. Байда също няма да разбере.

Кевърн се изправи и се приближи до оръфаното куфарче на леглото. Повдигна купчината дрехи и извади отдолу папка. После се върна на мястото си и я хвърли в скута на Гордън.

Гордън видя червената ивица върху папката и червената пирамида до името. Това беше кодовата емблема на новата категория оперативни агенти на ЦРУ, пазена в пълна секретност от системата за сигурност на Управлението. Джуд Лърнър бе един от малцината служители, чието досие №201 беше с такава червена пирамида и за когото имаше и отделна папка с червеи кант с гриф „Строго поверително“.

Гордън все още не знаеше какво да очаква и Кевърн разбра това по израза на лицето му.

— Знаеш какво има в папката, нали? — попита Кевърн.

— Познавам си хората, Лекс.

Кевърн седна във фотьойла си и изсумтя. Проследи с поглед как Гордън отваря папката и разлиства страниците. Не му отне много време. Кевърн бе отбелязал с маркер нужния документ и бе прикрепил към него с кламер листче с бележки. На Гордън дори не му се наложи да ги чете.

Той погледна Кевърн, който седеше с невъзмутимо изражение.

— Ти си се побъркал окончателно — каза Гордън.

— Може и така да се каже — отвърна Кевърн.

— Какво си направил, по дяволите?

— От теб искам две неща — каза Кевърн. — Първо, да поддържаш легендата, че групата на Байда е ликвидирана заради дрога. — Очите му се втренчиха в Гордън. — И да ми издействаш разрешение за операцията с Бърн, която вече е в ход. Искам да го направиш на всяка цена.