Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (54)

54

Остин, щата Тексас

Сузана седеше на канапе, а Бърн и Ричард Гордън — на двата фотьойла около голямата ниска маса в ателието на Бърн. Превързаният му крак бе вдигнат на табуретка. Отвъд стъклената стена слънчевите лъчи се отразяваха от набраздената повърхност на езерото в начупени снопове. И както винаги през дългото тексаско лято, езерото бе пълно с платноходки, тласкани от южния бриз.

Гордън бе дошъл в ранния следобед, придружен от двама атлетични млади мъже с ризи с къс ръкав и пистолети на коланите. Те останаха отвън и от време на време се мяркаха на терасата на трапезарията с изглед към езерото.

Това бе вторият разпит на Бърн и Сузана, откакто се бяха върнали от Мексико Сити преди седмица. Екип от „Тайсънс Корнър“ се изтърси още в деня на пристигането им в Остин и остана цели три дни. Беше подробен и изчерпателен разпит — разпитваха ги поотделно, после заедно. Когато си тръгнаха, нямаше и миг от четирите дни на Бърн в Мексико Сити, за който да не са научили всичко.

Сега, два дни по-късно, Гордън бе дошъл да поговорят. Изглежда просто искаше да чуе историята лично от тях, но имаше и доста въпроси, които според Бърн се бяха появили, докато е чел протоколите от разпита. С напредването на деня въпросите ставаха все по-общи. Гордън желаеше да научи повече за впечатленията им, за вътрешното им чувство за нещата. Интересуваше се от подозренията и предчувствията им.

Бърн се опитваше да спре обезболяващите лекарства и кракът непрекъснато го наболяваше, но без да му пречи да се съсредоточи. Куршумът бе преминал през външната страна на бедрото, откъсвайки доста голямо парче от тъканта, но не бе засегнал костта. Откакто се бяха върнали, всяка нощ лежеше буден часове наред и не можеше да повярва, че се е отървал само с тази рана. Цялото изпитание бе невероятно, до самия край.

Гордън си свали очилата и ги остави на широкия подлакътник на фотьойла. Няколко минути изучава шарките на мескитовото дърво, от което бе направена масата, после вдигна поглед към Сузана. През целия ден се бе държал внимателно и почтително с нея. Взе очилата и ги запремята из ръцете си.

— В Мексико Сити ми провървя — каза той. — Имахме човек в Ел Салвадор, който долетя същата нощ и бързо събра свои хора, съвсем различни от екипите, с които Кевърн обикновено работеше. За щастие, телата в колата бяха твърде зле обгорели, за да ги идентифицират. Това даде на нашия човек време да уреди изнасянето им от моргата.

Гордън се изкашля.

— Голямо чистене падна. Някои от членовете на групата искаха да бъдат включени хора от клона ни в Мексико Сити, но ние ги разубедихме. Човекът от Ел Салвадор свърши много работа. Прочисти тайната квартира на площад „Рио де Жанейро“, апартамента на Джуд, жилището на Мондрагон, къщата на Минго. В медиите изтече добра дезинформация. Този човек е невероятен. Свърши всичко, без ония от клона изобщо да разберат. Не знам как го направи, но успя дори да върне телата в Щатите. Като по чудо никой нищо не усети. Абсолютно никой. Просто не е за вярване.

Той поклати тава, въздъхна и се облегна.

— Сега обаче всички се питат какво сте донесли оттам вие двамата. Четат и препрочитат протоколите от разпита. Съпоставят доклада ви с информация от района на тройната граница и Мексико. Сравняват. Но дяволите, проверяват всяка дума.

— Но… — прекъсна го Сузана, за да го насочи към същината на въпроса.

— Но за съжаление информацията е прекалено оскъдна, несвързана, неясна, субективна… — тихо добави той.

— Знаехме, че ще е така — бързо каза Сузана.

Бърн разбра, че тя не иска да слуша каквито и да било съчувствени излияния. Провалилото се измъкване на Байда измъчваше и двамата, а освен това Сузана все още се опитваше да преглътне факта, че е посветила повече от две години на една операция, при която всичко се е объркало в последните часове, а първоначалната й цел е постигната благодарение на една злощастна случайност. Въпреки сериозната подготовка, осъществена от най-добрите хора в разузнаването, операция „Проливен дъжд“ се бе провалила, тъй като участниците в нея се бяха сблъскали с неочаквани обрати и непредсказуеми събития, от които всеки разузнавач се бои.

И като капак на всички изненади, безумната авантюра с включването на Бърн бе успяла. А никой, освен побъркания Мондрагон, не бе вярвал в това.

Изведнъж иззад носа откъм пристана се появи огромна платноходка. Всички се обърнаха да гледат как се приближава от десния край на стъклената стена. Плъзгаше се спокойно из заливчето под стените на къщата на Бърн. Широките й бели платна за миг уловиха слънчевите лъчи и заблестяха на фона на кобалтовото небе. След това платноходката изчезна.

Никой не каза нищо, сякаш изчезналото видение бе отнесло мислите им със себе си. Гордън се изправи на фотьойла си.

— Може и да са излъгали — каза той.

— Какви основания би могъл да има? — попита Бърн.

Гордън поклати глава.

— Не знам. Не знам.

— Непрекъснато мисля за това — добави Бърн и раздвижи крака си, за да облекчи внезапния пристъп на болка. Беше си преповтарял многократно разговорите с Байда и Сабела; беше се взирал в лицата им във въображението си и дори в съня си; беше проследил всяка бръчка и гънка, всяка пора, за да разчете скритото в тях послание.

Той трепна, сложи ръце върху бедрото си и го разтри.

— Мисля, че казваха истината — лаконично отбеляза Бърн.

Сузана скочи от канапето, сякаш не й достигаше въздух, и се приближи до прозорците. Сложи едната си ръка на кръста, другата пъхна в гъстата си коса над челото и я задържа там. Двамата мъже я погледнаха очаквателно. Беше приятно да я гледа човек.

Гордън сгъна очилата си и ги сложи в джоба на ризата. Взе бележника си и се изправи, като натисна само един бутон от клавиатурата на мобилния си телефон, преди да го прибере.

Приближи се до Бърн и му подаде лист хартия.

— Това е адресът, който търсеше — каза той. — Тя знае почти всичко. Е, не е поверителна информация, разбира се, но е полезна.

Той се наведе и стисна ръката на Бърн.

— Благодаря и на двама ви — каза той и погледна Сузана, която остана с гръб към него, загледана в езерото.

Един от бодигардовете влезе от терасата, а другият — през входната врата на ателието. Ричард Гордън излезе заедно с тях.

Бърн погледна Сузана. Пред нея, далеч в езерото, той видя призрачната платноходка с проблясващи като утринна звезда платна на фона на гористите брегове.