Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (48)

48

Бърн отново изпита странното чувство, че мигът продължава безкрайно в дългия дъждовен следобед. Сега имаше възможност да убие Байда. Беше пред него и слагаше последния предмет в чантата. Трябваше само да вдигне предпазителя, да насочи пистолета и да стреля. Терористът, когото американското разузнаване преследваше от повече от година, щеше да бъде мъртъв.

Но играта се бе променила. Дори и да събере кураж да застреля човек от толкова близко разстояние, Бърн нямаше да е сигурен, че постъпва правилно. Гази Байда бе предложил да сътрудничи и изведнъж се бяха появили цял куп причини да го оставят жив на всяка цена. А Байда дори бе увеличил залога и напрежението, намеквайки, че е в ход терористична акция, в резултат на която ще загинат хиляди хора… и че само той може да я спре.

Измяната на Мондрагон бе променила играта още веднъж. Възможностите се бяха променили. Съотношението на силите — също. Бърн вече не беше сигурен в нищо.

Когато вратата се отвори с трясък, и тримата се обърнаха едновременно. Жената стоеше между Бърн и вратата. Чу се приглушен изстрел и от главата й изригна кървав фонтан, който го заля с живата топлина на последния й миг.

Байда застреля мъжа, който политна назад, а в паниката си Бърн изпразни целия пълнител в празната рамка на вратата.

Без видима причина Байда се свлече на пода в неестествена поза върху ръката си.

Беззвучен изстрел прониза лявото бедро на Бърн и го завъртя настрани. Двама мъже стояха на вратата.

Кроткият дъждец отпреди няколко минути се бе превърнал в порой, барабанящ по покрива на мерцедеса като тракането на влак. Иззвъняването на телефона на Кито едва се чу от шума. Той се обади и се заслуша в гласа отсреща. После погледна към Мондрагон на задната седалка и кимна.

— С Байда е имало жена, която са убили. Кочи е мъртъв. Байда е прострелян в крака и ръката, Бърн — в бедрото.

— Искам да го видя там на място — каза Мондрагон.

— Момчетата са използвали заглушители — отвърна Кито, — но Байда е стрелял два пъти, а Бърн — три. Било е цяла престрелка. Хората наоколо може да са чули, въпреки пороя.

— Искам да го видя там, където е — каза Мондрагон. — Искам да ме види до тялото на Карлета.

Той взе маската и внимателно започна да я намества върху главата си. Кито уведоми хората си, че идват, и затвори телефона. Нареди на шофьора да остане със Сузана, после излезе от колата с чадър в ръка и заобиколи, за да отвори вратата на Мондрагон.

Мондрагон погледна Сузана. Не бе разменил с нея нито дума. Държеше се, все едно че нея я нямаше. Погледна ръцете й, стегнати с тиксо, и в този момент Кито отвори вратата.

Двамата тръгнаха по улицата под дъжда и влязоха във вход, който ги отведе във вътрешен двор. Улуците бълваха потоци вода върху каменната настилка. Минаха по страничния открит коридор и се качиха по каменното стълбище на втория етаж.

Кито влезе пръв. Бяха издърпали жената и Кочи в единия край на стаята, зад дивана. Бърн и Байда седяха на фотьойли до прозорците, гледащи към площада. Устните им бяха залепени, а ръцете — омотани с тиксо. Раните им бяха превързани с ивици от накъсани чаршафи.

На масата в трапезарията бяха грижливо подредени пистолетите на Бърн и Байда, сивата чанта с изсипано съдържание, паспортите и документите.

Лампите в апартамента бяха угасени. Стаята бе изпълнена със сивкавите отблясъци на следобедния дъжд. Прозорците бяха отворени и по стъклата проблясваха капки.