Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (20)

20

Той я последва в спалнята и оттам — в банята. Сузана запретна полата си и коленичи пред мивката.

— Ела тук, наведи се — каза тя.

Бърн се отпусна на колене. Тя се подпря на лакти и пропълзя под мивката. Показа му десетсантиметровия перваз до стената.

— Главичките на тези два винта. Натисни ги едновременно с едната ръка, а с другата повдигни тук.

Скрити панти изхвърлиха нагоре шейсетсантиметров сегмент от перваза, откривайки чекмедже с две дръжки. Сузана дръпна едната и навън се плъзна метална плоскост с два реда компактдискове, подредени така, че да се виждат предните ръбове на всичките дванайсет лиска. Тя издърпа два от тях, бутна чекмеджето и затвори скривалището.

— Винаги когато взимаш нещо оттук — каза тя, след като се измъкнаха изпод мивката, — затваряй чекмеджето. Иначе можеш да забравиш, че си го оставил отворено, или да те прекъснат и да нямаш време да изтичаш, за да го затвориш.

Върнаха се в спалнята, където Сузана извади лаптоп от чекмеджето на нощното шкафче и се настани на леглото с него. Отвори го и го включи.

— Използвай компютъра само в спалнята. Ако някой дойде, ще трябва да прекоси цялото ателие, така че ще имаш време да скриеш каквото трябва.

Тя набра паролата и докато чакаше потвърждение, продължи да обяснява.

— Дисковете представляват пълна библиотека с всичко, свързано с операцията. Едно от нещата, които ще прочетеш, е как Джуд се внедри в групата на Халил Салех. Джуд използва прикритието си на художник, който покрай другото се занимава и с контрабанда на ценни предмети от предколумбовата епоха. Така в крайна сметка стигна до Гази Байда. Уредиха му пътуване до Сиудад дел Есте в Парагвай, в района на тройната граница, за да се срещне с човек, който проявявал интерес към такива антики. Информацията ни бе, че това вероятно е агент на Байда. При първото пътуване Джуд бил оставен сам в някакъв бар на брега на река Парана, пълен с кресливи папагали. Не след дълго се появил човек с характерните черти на жител на Близкия изток и се представил като Мазен Сабела. Казал, че представлява човека, с когото Джуд трябва да се срещне, но преди срещата им Мазен трябвало да му зададе няколко въпроса. Разговаряли на испански почти два часа. — Тя млъкна. — Ти не знаеш испански.

— Съвсем малко. Всъщност почти не.

Сузана нямаше време да се ядосва на този факт.

— Човекът бил любезен, но разпитал Джуд подробно за живота му, задавайки му многобройни въпроси, но така, че всичко да прилича повече на непринуден разговор между приятели, отколкото на събиране на информация. Когато си тръгнал, умело бил изтръгнал цял куп факти, които после задължително щял да провери. Но в бара не се появил никой, който да се представи като Байда.

С едно око Сузана следеше екрана. Въведе още няколко кода.

— Месец по-късно го повикаха за нова среща. Джуд отново взе самолета и замина. Друг бар край брега на реката. Отново Сабела. Отново разговор на испански, като основната тема този път била структурата и начинът на действие на контрабандния канал на Джуд. Онзи представил на Джуд серия от хипотетични ситуации с непредвиден развой и поискал да знае как той би се справил с тях. Разиграли едва ли не всички възможни сценарии. После Сабела се извинил и си тръгнал, като казал, че шефът му ще дойде до половин час. Но Байда така и не се появил. Накрая Джуд излязъл от бара и се прибрал вкъщи. Две седмици по-късно отново го повикаха. Джуд им каза всички в Сиудад дел Есте да вървят на майната си, особено Сабела, който го излъгал, също и онзи, който така и не дошъл на срещите. Ахмад отвърнал: „Не, не, този път гарантираме, че ще се срещнеш с Байда“. Мястото на срещата било фоайето на малък вмирисан хотел в най-старата част на града. Джуд разказа, че вонял на нечистотии, във фоайето имало цяла джунгла от палми в саксии, гъмжало от най-големите хлебарки в Латинска Америка, но пък там се навъртали най-красивите проститутки на света.

Сузана изрече последното със същия сериозен тон, както и всичко останало. Дори не се усмихна.

— Този път във фоайето се появил друг човек. Приближил се до Джуд с усмивка и на безупречен английски казал: „Чувам, че ставате нетърпелив. Разбираемо е. Протегнал ръка и добавил: Аз съм Гази Байда“.

— Чакай малко — прекъсна я Бърн. Защо Джуд не го е разпознал? Нямате ли негови снимки?

— Имаме. Но са отпреди повече от десет години.

— Не е толкова трудно да се актуализират.

— Направихме го, но не бяхме сигурни дали ще свършат работа. Имахме информация, че преди четири години Байда си е направил пластична операция в Цюрих, но информацията не беше потвърдена. Така че изобщо нямахме представа кого търсим.

— И това изигра ролята на потвърждение.

— Да. Промените бяха значителни.

— И Джуд го е рисувал.

— С всички подробности — След още няколко потраквания по клавиатурата тя обърна лаптопа към него. — Гази Байда.

Джуд бе направил четири рисунки на Байда в анфас, с четири различни техники: с преливащи линии, с подчертан рисунък, схематичен и в щрих. Под всяка от тях имаше бутони за превключване на варианти на всеки от стиловете: в профил, три четвърти, усмихнат, с брада, с очила, с мустаци — тънки и дебели, както и няколко комбинации на тези варианти.

— Добри са — каза Бърн. — Много добри.

Сузана издърпа възглавница изпод завивката, подпря я на стената и се облегна, като сви единия си крак, а другия опъна на леглото.

— Само трима души са виждали тези рисунки — каза тя. — Ти си четвъртият.

Без да отговори, Бърн продължаваше да гледа рисунките. Изучаваше начина, но който Джуд бе работил — как е сменял моливите, къде си е служил с дългата страна на графита, къде с върха, къде е използвал креда. Бе придал на Байда едва доловимо приветливо изражение. Това ли бе видял?

— А разговорите им?

— След всяко пътуване Джуд сядаше пред компютъра и пишеше подробен доклад за срещите им.

— Искам да ги прочета.

— Трябва да ги прочетеш. Всичко е на дисковете — доклади, досието на Байда, информация за района на тройната граница, снимки и кратки биографични данни на всички по-важни лица. Има и рисунки на Мазен Сабела, направени от Джуд. Всичко това теб чака. Има доста за четене и колкото по-бързо се справиш, толкова по-добре.

Тя сви и другия си крак, подпря лакти на коленете си и отново прокара пръсти през косата си. Интересен привичен жест — физическа реакция на определено психическо състояние. Имаше вид на човек, който е усилие държи очите си отворени, сякаш всичките му сили са изцедени до капка и всеки изминал час му се струва двойно по-дълъг.

Остана така известно време, без да говори, после въздъхна и го погледна.

— Не мога повече. Трябва да поспя.

Без да каже нищо повече, тя отметна завивката от другия край на леглото, отвори гардероба и извади халат. После отиде в банята и затвори вратата.

Бърн взе стол от ателието и го приближи до прозорците, които гледаха към Авенида Мексико и парка. Седна, сложи лаптопа на коленете си и прегледа индекса на дисковете. Нощният въздух нахлуваше едва доловимо през прозорците.

Когато Сузана излезе от банята, беше облечена в обикновена шоколадовокафява копринена нощница. Косата й беше вдигната и като заобиколи леглото, той забеляза, че е измила лицето си.

— Ела да ти покажа как се заключва — каза тя.

Слязоха долу и тя му показа как действат ключалките.

Той угаси лампите и я последва нагоре, оглеждайки бедрата й и гънката в горния им край, която от време на време се показваше изпод нощницата.

Угаси и осветлението в спалнята.

— Няма нужда — каза тя. — Както съм уморена, мога да спя и на лампа.

— За лаптопа не ми трябва светлина отвърна той.

Върна се на стола си, където сиянието на града осветяваше прозорците. Сузана седна в полумрака на леглото, само на около метър от него. Той се опита да се съсредоточи върху екрана, но усещаше, че тя го гледа. След няколко минути го попита:

— Какво направиха… за да те накарат да се съгласиш?

Не беше сигурен дали трябва да й казва. Имаше чувството, че е попаднал в свят, където приятели и врагове се променят пред очите ти, в зависимост от гледната точка, което за него беше напълно непонятно.

Но в същото време изпитваше отчаяна нужда от приятел точно в този момент, а гласът й звучеше искрено и подканващо. Искаше му се да вярва, както сама бе казала, че може да й се довери.

Той затвори лаптопа, за да не осветява лицето му със студения си блясък, и в стаята се възцари сумрак. Сега едва различаваше силуета й на ръба на леглото, изправения гръб, сключените в скута ръце. Позата й не излъчваше заплаха, а смирение и дори несигурност.

Разказа й за разговорите с Мондрагон и Мичъл Купър. За предложението на Мондрагон, за отказа му да го замесват и за изнудването. После за Алис и семейството й, за смъртта на Тес и заболяването на Алис, за близките им отношения. Каза й, че би направил всичко, за да запази приятелството си с това семейство.

Когато свърши, тя не каза нищо. Чакаше я да заговори, да зададе друг въпрос, да прояви съчувствие, дори чисто формално, но тя не произнесе нито дума. Бърн усещаше полъха на проникващия отвън въздух.

— От утре започваш да носиш дрехите на Джуд — най-сетне каза тя.

Господи. Не си бе дал ясна сметка колко странно ще бъде всичко това. Все едно гледаше размазаното си отражение в огледало — две припокриващи се същности.

Сузана го изучаваше.

— Седиш по същия начин като него — каза тя. — Съвсем същия. Кръстосваш краката си като него. Ръцете ти приличат на неговите и жестовете — също. Говореше тихо и замислено. — Дори и гласът ти е същият. И по същия начин показваш нетърпението си.

Той виждаше силуета й — малко по-светъл от сумрака.

— Начинът, по който ме гледаш — продължи тя. — Първо лицето ми, поглъщаш го цялото. Повече гледаш устните ми, отколкото очите, когато говоря. И той правеше така.

Внезапно млъкна, почувствала, че е отишла твърде далеч.

— Спи тук. Не искам да се чудя къде си, когато се събудя.

В този миг Бърн усети, че трябва да каже нещо, но не намери какво. После мигът отлетя и тя се изправи. На моменти едва я забелязваше, в други не бе сигурен, че изобщо я вижда. Чу я да отмята завивката, после едва доловимото шумолене от събличането на нощницата, което долетя през мрака като мимолетен спомен. В миг у него се пробудиха болезнените спомени за Тес.

Той отвори лаптопа и се опита да се съсредоточи върху екрана. Не беше трудно, защото започна с биографията на Джуд. Информацията беше интересна и той чете, докато очите му започнаха да парят. Сузана дишаше равномерно, потънала в тежкия сън на изтощението. Бърн прибра диска в скривалището и включи лаптопа в мрежата, за да се зареди батерията.

Върна се край прозорците и се загледа в черните силуети на дърветата в парка. Спомни си рисунките на голото й тяло, направени от Джуд. Не бе спал с жена от смъртта на Тес и макар че оттогава бе минала почти година, не можеше да се отърси от странното чувство на вина само при мисълта, че ще легне при Сузана. Но пък щеше да е добре просто да я усеща до себе си, да не е сам в тишината и мрака… както някога.

Изгуби представа за времето. Чуваше звуци откъм парка от другата страна на тясната улица. Причуха му се стъпки по тротоара под дърветата. Минаха може би часове — умишлено не си поглеждаше часовника, — преди да се умори да стои до прозорците. Заобиколи леглото, съблече се, метна дрехите си на стола и внимателно се пъхна под завивката.

 

 

Ръката му посегна към мобилния телефон на второто иззвъняване, но когато го взе, беше още прекалено сънен.

— Да.

— Джуд — чу се глас отсреща. — Минго е.

Но преди Бърн да успее да отговори, някой грабна телефона от ръката му. Все още замаян, с мъка отвори очи. Стаята бе изпълнена със синкав здрач. Объркан, той лежеше неподвижно.

— Si — чу женски глас до себе си.

Бе се подпряла на лакът с гръб към него.

— Quien es este? Кой е? — Пауза, докато отсреща отговорят. — Не, той е болен. — Пауза. — Кой се обажда? — Пауза. — Два-три дни. — Пауза. — Si. Si. Bueno.

Все още подпряна на лакът, тя изключи телефона. Виждаше профила й на фона на светлината от прозорците.

— Каза ли ти нещо? — попита тя.

Бърн беше вече буден. Мъжът бе казал нещо, да…

— Май каза, че е Минго…

— Минго?

— Да. Да, той… това каза.

— Минго.

— Да.

Тя мълчеше и го гледаше, макар лицето й да оставаше в сянка — светлината идваше откъм гърба й.

— Не отговаряй на обаждания — прошепна тя, остави телефона до себе си и отново легна.

Той се обърна на една страна и я погледна. Лежеше по гръб. Чаршафът се бе смъкнал до кръста й. Голите й гърди се белееха на бледосинкавата светлина. Взираше се в мрака над себе си и той забеляза проблясък на влага в очите й.

Лежаха така дълго време и очите й все още бяха широко отворени, когато той пропадна в бездната на съня.