Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (60)

60

Блестящият план, който Гази Байда бе замислил и осъществил — и който му бе дал възможност под маската на Мазен Сабела да ръководи своята терористична акция, като самият той остава анонимен, — умря заедно с него. За смъртта му научиха само шепа мъже и жени от разузнавателната общност.

След окончателния анализ Сузана и повечето експерти бяха убедени, че Байда (Сабела) никога не е възнамерявал да се предаде. Това е било уловка, целяща да накара американците да станат свидетели на смъртта на „Байда“. Който и да е бил нещастникът, чиято задача е била да се представя пред Джуд в ролята на Байда, краят му е бил предопределен. Истинският Байда е щял да го ликвидира или да заповяда да го ликвидират в апартамента над площад „Хардин Морена“ пред очите на агенти от американското разузнаване.

И тогава се намесва капризната съдба. Байда научава от Бърн, че Висенте Мондрагон е жив и го преследва, твърдо решен да си отмъсти за онова, което му е причинил. Байда се отдръпва от пътя му и го оставя той да свърши мръсната работа вместо него.

Фактът, че истинският Байда е загинал в плитките води на езерото Остин в Централен Тексас шест седмици след мнимото убийство в Мексико Сити, убеди американското разузнаване, че Байда вероятно е имал време да сглоби и последните детайли на терористична операция някъде в САЩ. Появата му в къщата на Бърн навярно означаваше, че си е свършил работата. Последното му посещение при Джуд Телър бе черешката на тортата, триумфът пред човека, който си бе въобразявал, че е надхитрил Гази Байда; последната победа, преди Байда да убие Джуд и да сложи край на играта.

Повечето експерти бяха единодушни, че пускането в ход на операцията, разгърната от Байда през последните шест седмици, очаква единствено сигнал лично от него. Ако егото му не бе пожелало още една среща лице в лице с Джуд Телър, с цел да докаже, че Байда в крайна сметка е спечелил, операцията най-вероятно щеше вече да бъде приведена в изпълнение.

Всички бяха на мнение, че подготовката на операцията е приключила и се чака само сигналът за действие, известен единствено на Байда. Затова запазването на смъртта му в тайна бе от първостепенно значение. Ако слухът за смъртта му се разчуеше, някой някъде щеше да задейства операцията. Колкото по-дълго смъртта му останеше в тайна, толкова повече време щяха да имат антитерористичните агенции, за да се доберат до повече информация.

Засега нищо не се случваше. Но колко дълго щяха да спят „спящите“ агенти? Колко време щеше да мине, преди главатарите на терористите да решат, че Байда е намерил смъртта си, и колко още, преди да се опитат да доведат докрай замисъла му? Колко време щеше да им трябва да издирят дванайсетте ментори и екипите им и да подредят отново мозайката? Така стеклите се обстоятелства не бяха предвидени в плана и щеше да е еднакво трудно операцията да бъде възстановена както отвътре, така и отвън.

Американското разузнаване можеше само да се надява, че менторите на Байда няма да нарушат прочутата си дисциплина и че с божията помощ ще спят вечно.

Животът на Пол Бърн се върна към предишното всекидневие. Той поднови работата си като съдебен художник и изигра важна роля при идентифицирането на Мазен Сабела. Направиха рентгенови снимки на черепа на Сабела. Пластичният хирург от Цюрих, който бе променил лицето на Гази Байда, най-после бе открит. Поискаха му рентгенова снимка на черепа на Байда. Двете снимки бяха сравнени и съпоставени точка по точка с помощта на компютър, за да се потвърди, че черепът принадлежи на един и същ човек.

Но Пол Бърн вече не бе в състояние да гледа лицата на хората, както преди трагичните събития, започнали с посещението на непознатата жена в ателието му, която донесе черепа на брат му. Сравняваше се с внезапно прогледнал слепец, но дълбоко в себе си знаеше, че всъщност е надарен със способността да вижда вътрешния свят на хората.

Бърн бе достигнал до едно по-съвременно разбиране на древното вярване, че човешкото лице е нещо далеч повече от сбор от физически черти. То е по-скоро материално отражение на личността, на нейната душевност. Но съвременният човек лесно се заблуждава по отношение на външния облик на дадено лице и често омаловажава значението му, свеждайки го само до привлекателност или непривлекателност.

Все пак има хора, които са способни да виждат в лицата на останалите цели вътрешни светове. Бърн бе намерил доказателства за това в болезнената интуитивност на Алис Ло, която тя не съзнаваше. Бе го видял в проницателността на Гази Байда и в жестокото страдание на Висенте Мондрагон, който си бе отмъстил не на когото трябва и бе умрял без лице, което бе неговият вечно преследващ го кошмар.

Но Бърн най-често виждаше тези доказателства, когато се погледнеше в огледалото. Вече виждаше не просто физическите си черти, а сложния и загадъчен вътрешен свят на брат си. Виждаше една личност, която никога не бе познавал, един друг човек, способен на мисли и действия, за които дотогава изобщо не е подозирал.

Виждаше и лицето на убиеца.

За щастие, по божията воля или по законите на физиката, той и Гази Байда паднаха в плитката вода в същото положение, в което бяха полетели от терасата: Байда отдолу, Бърн върху него, сграбчил го с всичка сила в прегръдката си с животинския инстинкт за оцеляване. И двамата бяха зашеметени от падането, но Байда понесе тежестта на удара и сблъсъка с водата.

Бърн дойде на себе си пръв и побърза да се изправи на крака. Сграбчи Байда за гърлото и натика главата му под водата. Когато Байда се свести и разбра, че животът му е в опасност, поведе отчаяна борба. Извади нож и го заразмахва яростно, нанасяйки удари на противника си, където попадне. Но Бърн не им обръщаше внимание. Ръцете му не изпускаха гърлото на Байда.

Накрая Пол Бърн довърши делото, на което брат му, когото не познаваше — бе посветил три години от живота си. Гази Байда умря в ръцете на човек, чието лице познаваше, но който всъщност му бе напълно непознат.