Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (55)

55

В Съединените щати парите продължаваха да смазват колелата на операцията на Гази Байда в централните райони. Тъй като тези хора не бяха фанатични фундаменталисти, не беше нужно да се изолират от обществото. Те не бяха единични малки групи, бързо разпознавани от разузнаването като типичните за 11 септември терористи. В операцията на Байда образът на терориста се размиваше. Отворената и разрастваща се латиноамериканска общност в САЩ осигуряваше добро прикритие на новия тип „спящи“ агенти на Гази Байда. За тях беше лесно да изчезнат, без никой да забележи.

На всеки от дванайсетте мъже бяха дадени координати за свръзка само с един човек при пристигането им в определените градове. Решението терористичните групи да се сведат до двама души очевидно бе разумно. Лицата за свръзка, известни като ментори, стояха малко по-високо в еволюционната скала на ислямския фундаментализъм. Всички те бяха възпитани в духа на ислямското течение „Уахаби“. Предаността им към джихад бе абсолютна.

Менторите бяха хора, които изпипваха нещата до най-малката подробност. Те щяха да получат белязаните с червени точки кутии с аерозолна смазка, превозени с камионите от Ел Пасо, щата Тексас, до централните райони на САЩ, преразпределени още два пъти, преди да стигнат до дванайсет различни крайни пункта. Менторите бяха хората, които по един или друг начин щяха да осигурят достъпа на екипа от Мексико Сити до обектите.

Целта бе да се получи достъп до отоплителните, вентилационните и охладителните системи на различни сгради в дванайсет различни града в централните райони на САЩ. Сградите бяха подбрани заради специфичния тип затворени въздушни системи и заради голямото струпване на хора в определени часове. Най-подходящият времеви интервал не надхвърляше петнайсет часа, от събота вечер до неделя преди обед — време, през което щеше да е трудно за медиите да реагират бързо, ако нещо се объркаше.

Когато мъжете от Мексико Сити пристигнаха в САЩ, менторите вече бяха определени преди повече от година. Достатъчно време за осигуряване на необходимия достъп. Начинът за това бе различен за всяка сграда. В края на краищата изборът на дванайсетте сгради, пръснати от Северна Каролина до Невада, позволяваше известна гъвкавост.

Всеки ментор трябваше да се оправя сам. Някои се сприятеляваха с инженерите, отговарящи за отоплителните, вентилационните и охладителните съоръжения на дадена сграда, като по този начин получаваха достъп до тях, без да възбудят подозрения. Други проучваха системите, като че се готвеха да ограбват банка. В повечето случаи проникването в тях бе фасулска работа. Двама ментори даже започнаха работа като инженери в съответните сгради.

В края на втората седмица след завръщането на Ричард Гордън в „Тайсънс Корнър“ от дома на Пол Бърн на езерото Остин всичко по операцията на Гази Байда бе готово. Менторите търпеливо чакаха знак за действие от Гази Байда.

Във всяка от системите щеше да бъде впръскан аерозол от обикновена кутия, каквато можеш да намериш във всяка ремонтна работилница и във всеки камион по поддръжката на тези системи. Когато настъпеше уреченият час, съдържанието на една кутия с аерозолна смазка щеше да бъде впръскано през въздушните клапани на системата. Всяка кутия съдържаше пет унции фин аерозолен плутоний 240 със среден размер на частиците 3 микрона. За по-малко от две минути всички хора в сградата щяха да получат смъртоносна доза радиационно облъчване с плутоний.

Никой нямаше да разбере какво се е случило, след няколко дни хората щяха да започнат да умират. Щяха да минат още няколко дни, докато епидемиолозите уточнят причините.

Обектите бяха добре подбрани. Концертната зала „Старлайт Гранд“ в Брансън, щата Мисури в петък вечер събираше около 850 любители на кънтри музика. Болницата „Марион Сийл“ в Монтгомъри, щата Алабама, в събота и неделя вечер приемаше около 650 пациенти. Сред останалите сгради бяха конферентна зала в Денвър, танцов клуб в Лъбок, щата Тексас, старчески дом във Финикс, музикален клуб в Нашвил и средно голямо казино в Лас Вегас.

Но най-лесните обекти оставаха безлюдни до неделя сутринта. Към 11 ч. в неделя сутрин във вентилационните системи на пет големи църкви и синагоги в центъра и предградията на Оклахома Сити, Ню Орлиънс, Литъл Рок, Чарлстън и Рали щеше да бъде впръскан аерозолен плутоний.

Към обед на същия ден над седем хиляди души щяха да получат смъртоносни дози облъчване. Всички щяха да умрат.

Бе достатъчно само едно телефонно обаждане. Но „спящият“ ментор, който отговаряше за разпространяването на сигнала за действие след получаването му, чакаше напразно.

Но той не се отказваше. Като всички останали ментори, той бе избран заради качествата, които притежава. Търпението бе едно от тях.