Дейвид Лорн
Брутално отмъщение (32)

Трийсета глава

Обля я топла вълна, докато се бореше да възстанови дишането си. След всеки напън да раздърпа здраво завързаните ленени ленти на фона на ослепително черно небе нахлуваха порой светещи точки, но тя въпреки всичко се бореше да не губи съзнание. След като превръзката през устата й се напълни със слюнка, възелът стана още по-здрав. Вече почти не можеше да диша. Голите й гърди потрепваха. Погледна надолу и видя сърцето си да пулсира, да подскача, сякаш готово всеки миг да избяга. Надолу по разтрепераните й гърди от края на зърната се спускаха гъсти струйки пот, потичаха надолу, пропълзяваха по корема и бедрата й, а в пъпа й се събираше малка локвичка. Кожата й започваше да лъщи.

Не обръщаше внимание нито на времето, нито на каквото и да било друго извън несекващия цикъл: напън, прилив тъмнина, глътка въздух, паническа почивка, и накрая бе успяла да се извие и да опъне лентите с повече от два сантиметра. Не беше много, но все пак е нещо. Сега вече можеше да завърти китките си, да впие пръсти в плата и да се опита да го разкъса с едно-единствено решително движение.

Всяко дръпване обаче колкото помагаше, толкова и вредеше. Докато лентите се отпускаха, белезниците около китките й сякаш все повече се стягаха и прекъсваха притока на кръв, така че пръстите й бяха изтръпнали. Точно сега, когато имаше такава нужда от тях да пробиват и да разкъсват, те едва помръдваха.

Продължавай!

Тя беше на път да се освободи! Още малко и щеше да може да се изпъне, да се извие, да напрегне цялата сила на мощното си тяло, да използва краката и мускулите си.

Дебра си пое малка глътка въздух — превръзката и без това не позволяваше повече — и отново се напъна. В същия миг през вратата внезапно влезе Старк. Без да я поглежда, той прекоси стаята, извади много внимателно нещо от джоба си и го сложи на рафта. Каретата на скиорското му яке бяха в различни цветове, а не както когато тръгна, като че ли бе обърнал якето наопаки. От другия си джоб извади пистолет — къс Магнум 357, и го сложи върху издрасканото бюро.

Чак тогава се обърна към нея, за да я погледне.

И зениците му се разшириха, ноздрите му широко се разтвориха, а челюстта му увисна. Втурна се към нея и изсъска:

— Ах, ти, кучко!

Вдигна високо ръка и я зашлеви през лицето.

Чу и почувства замаха, удара и изгарящата болка почти едновременно.

С невероятна сила той я изрита с коляно право в стомаха. Тя се опита да си поеме въздух, засмука мъчително превръзката и ослепя от вихрушката малки светли точици сред мрака, а той изрева:

— Никога, никога не се съпротивлявай! Чуваш ли ме, кучко такава?

Протегна ръце към лентите и ги завърза отново, но този път ги стегна много по-силно отпреди. После Старк съблече скиорското си яке и каза:

— А сега онова, за което си мечтаех цяла година. Най-сетне му дойде времето.

Стори й се, че чува стъпките на смъртта някъде съвсем наблизо.

Дотук мъртъвците бяха трима. Той беше обучен да убива, може би дори изпитваше някакво удоволствие да го прави. Защо да отложи присъдата сега?

Бе скована от ужас, опъната като тетива. И изведнъж усети, че от очите й бликват сълзи. Не! Не му доставяй това удоволствие. Не показвай слабост. Ала въпреки твърдостта й силно ридание разтърси цялото й тяло.

— Не се бой — прошепна той, докато разкопчаваше ризата си. — Ще ти хареса.

Внезапно Дебра осъзна, че той нямаше намерение да я убива. Или поне не веднага. Първо смяташе да й направи нещо дори по-лошо.

Разтворената му риза разкри гъста мрежа от възлести мускули, снопчета маса и сила, които човек можеше да постигне само след стотици часове, прекарани във вдигане на тежести. Не можеше да се пребори сама срещу такава сила. Не и с надежда да победи. Така й говореше гласът на разума, но друг един глас изкрещя в отговор: „Борѝ се въпреки всичко! Въпреки всичко можеш, все едно как! Само не му позволявай да пречупи волята ти“.

Старк беше завързал здраво възлите на китките й, но беше забравил да провери лентите на краката й и те останаха непристегнати. Нямаше нужда да ги изпробва, за да разбере, че все пак леко се бяха разхлабили. Сигурна беше, че може леко да вдигне краката и коленете си, настрани и нагоре. Но за да го заблуди, тя ги отпусна ниско и се престори на напълно безпомощна.

Старк разкопча панталоните си, спусна ципа надолу и каза:

— Знаеш ли колко време съм бил без жена? А?

Устата ми е запушена, задник такъв. Какво искаш? Да те гледам с ужасен поглед и уплашено да клатя глава, така ли?

— Знаеш ли какво е това за един мъж?

Ако имаше наблизо някой, който да е достатъчно мъж, може би щях да го обсъдя с него. Но след като се мислиш за толкова голям мъжкар, трябва ли да ме връзваш? Ако си чак такъв чукач, не трябва ли аз сама да коленича и да ти се примоля за капка благоволение?

— Ти само гледай, сладурче.

Панталоните на Старк се смъкнаха до глезените и се засукаха върху маратонките му. Той внезапно загуби равновесие и протегна едната си ръка, за да се подпре на бюрото, после измърмори някаква псувня, намести задника си върху бюрото и изу обувките си. Изрита настрани панталоните си. Те шумно се удариха във вратата и тупнаха на твърдия под. През слиповете му се подаваше еректиралият му член.

Дебра се опита да не се задави. Беше наистина голям. Ако й го вкараше насила, ако тя се стегнеше, той можеше със сигурност да я нарани. Но ако си наложеше да се отпусне… Какво казват в такива случаи?… Ако изнасилването е неизбежно… „Престани!“ — заповяда й друг глас. „Борѝ се!“ Обаче по-хладнокръвният глас започваше да надделява. И какво? Да умре? Заради едно изнасилване? „Той не иска да умираш. Има нужда от теб жива заради Спайк.“ Тогава ще мога да опазя Спайк много по-добре, ако сега умра. Така поне ще умре само единият от нас. „Престани!“

Гласът на Старк премина в нисък ръмжащ шепот, когато той хвана ластика на слиповете си и започна да ги сваля.

— Малка Деби, твоето нещастие е, че си била без мъж твърде дълго. Не трябва такава готина дупка като твоята да остава незадоволена, да я оправя някакъв инвалид като Халек. Време е да разбереш какво точно е секс. Време е да го научиш от един истински мъж.

Избери подходящия момент.

Ще имаш една-единствена възможност, така че направи го както трябва.

Но Старк още не беше пуснал в ход цялото си въображение. Имаше още един елемент, който трябваше да се изпълни. Почти нежно той протегна ръце зад врата й и разхлаби превръзката на устата й. Тя жадно засмука и изпълни гладните си дробове с въздух. Добре. Сега беше по-силна. Сега, каквото и да правеше, можеше да го извърши с пълни сили, без да се страхува, че внезапно ще й причернее пред очите.

Старк се наведе към нея, хвана гърдата й с цяла ръка, поднесе зърното й към устните си и жадно засмука.

— Хм — прошепна той, докато се отдръпваше. — Виждаш ли, искам да се наслаждаваш на всичко това. Няма никакъв смисъл да крещиш. Никой не може да те чуе. Абсолютно никой. А дори някой случайно да чуе, ще реши, че просто нощният пазач прави малък въргал. Никой няма да ти се притече на помощ, Деб.

После той сложи лявата си ръка долу и бързо вкара единия си пръст вътре.

Тя мъчително изви глава, но той я обърна насила и прониза с поглед очите й.

— После като свърши, може и да не искаш да те спасяват. Хм? Може да е толкова хубаво, че да не поискаш да се върнеш обратно при слепеца. — Той се изхили и продължи: — Но ще трябва да се върнеш. Ти си примамката.

Старк отпусна силното си жилаво тяло върху нея и заби коляно между бедрата й, размахвайки дългия си корав пенис като меч.

— Но можеш да издаваш каквито си искаш звуци. Искам те разсънена, нали разбираш? Искам да го почувстваш, да го обикнеш, да викаш от удоволствие, да ми казваш, че той е най-добрият, който някога са ти слагали.

Той сграбчи челюстта й като в менгеме и разтърси главата й:

— Ще го направиш, нали? И ще се движиш заедно с мен, нали?

Тя прошепна в отговор:

— Ако наистина искаш да ми е добре, защо не ме развържеш? Ще ти хареса какво мога да правя с ръцете и краката си.

Старк се изкиска и бавно поклати глава.

— Още не, кучко. Мислиш ме за тъпак, а? — Той кимна и продължи: — По-късно може би да. След като ти покажа неща, които никога преди не си изпитвала, след като разбереш колко много го искаш всъщност. Чак тогава.

Старк започна да се намества, отпусна тежестта на тялото си върху левия й крак. Когато вече се беше нагласил, Дебра изстреля коляното си толкова силно, бързо и нагоре, колкото й позволяваше превръзката, и го ритна с все сила в топките, преди обтегналото се засукано въже отново да прикове крака й.

Ченето на Старк увисна. Въздухът свистеше в устата му. Той изпъшка и мъчително преглътна, докато се свличаше с цялата си тежест отгоре й. Побесняла от омраза и от усещането, че тялото му докосва нейното, тя дръпна врата си рязко напред и жестоко впи зъби в шията му. Това го върна в съзнание.

— Оооууу! — изкрещя той, претърколи се на една страна и се сгромоляса на пода като сгъваемо ножче.

Тя се извъртя, за да може да го гледа. Ръцете му бяха върху засегнатите слабини, а дробовете му неистово се бореха за въздух. От врата му, където го беше ухапала, шуртеше кръв. Той леко обърна тялото си и се изправи на колене. Сумтейки от болка, я погледна, а очите му преливаха от ненавист. И силно изръмжа:

— Това никак не беше мило. Сега ще видиш какво може да направи мистър Голямата пушка.

С трепереща ръка той се протегна нагоре, сграбчи леглото, подпря се, залитайки, и се изправи. После отново намести тялото си върху нея, но този път предпазливо натискаше коляното й с ръка. Като я мачкаше грубо с тежестта си, той започна да вкарва, каквото му бе останало. Натискаше силно и бързо, но нищо не се получаваше. Мистър Голямата пушка беше във ваканция!

Яростно, настоятелно, накрая неистово Старк помпаше и буташе, опитвайки се да го втвърди. Ала така и не успя и изригна в опустошителен вулкан от гняв. Скочи и изкрещя:

— Мръсна курва!

Дебра се усмихна.

— Та къде, казваш, е този истински мъж?

Не биваше да го прави. Но ако преди това все пак имаше някаква вероятност той отново да се приготви за мъжествени подвизи, подигравката й окончателно го отказа. Той погледна надолу към увисналия си член, после пак към Дебра и гърдите му се надигнаха в диво ръмжене.

Жилавата му ръка замахна и я зашлеви. Тя успя да извърти малко глава и това спаси челюстта й от счупване. Ударът я уцели във врата, точно под ухото, и предизвика тътнеща болка от върха на главата чак до раменете й. Преди да може да изохка, тежката ръка се заби от другата й страна. Той се надвеси над нея и закрещя:

— Мръсна кучка!

И започна да я засипва с удари, равномерни като полудяло махало, докато най-сетне раздиращата болка не се стопи в блажена тъмнина.

Когато отново дойде в съзнание, него вече го нямаше.

Лицето й пулсираше от болка, чувстваше го цялото подпухнало. Опита се да го извие настрани, но агонията бе направо непоносима. Отказа се и отново клюмна, после преглътна с мъка. Дори това болеше. Прокара език по устните си, откри разцепената кожа и вкуси засъхналата кръв. Въпреки това нещо, което блещукаше в слабо осветения ужас на съзнанието й, й помогна да се усмихне. През болката на тази усмивка подутите устни дрезгаво изрекоха:

— Прав си, Старк. Ти си истински мъж!

 

 

Старк трепереше в мерцедеса на Кинкейд. Завъртя ключа, запали двигателя и като форсираше силно, включи отоплението и захранването на телефона. Набра номера, натисна копчето за връзка и поднесе слушалката към ухото си.

Колата беше паркирана във високата част на южната рампа, която бе отворена към отдушника и осигуряваше на антената безпрепятствен достъп до клетъчната система.

Когато Халек се обади, той каза:

— Доста добра беше, Халек.

— Копеле проклето!

— Но има още много жени. Засега свърших с нея. Пука ли ти дали ще живее, или ще умре? А, красавецо?

— Кога и къде — отвърна Халек. — И колко?

— След четиридесет и осем часа. Един милион долара. Подробностите по-късно.

— Искам да чуя Дебра.

— Четиридесет и осем часа — повтори Старк. — Стой на телефона и чакай второ нареждане.

После затвори. А сега какво? Вече смята, че съм я изнасилил. Но това не е толкова спешно. Какво наистина ще го извади от релсите? Какво трябва да направя, за да изпадне в паника? Това е много важно. Разбира се, Халек играе игри. Ето как спечели предишния път. Но когато вдигнеш залозите и ги направиш твърде лични, ще се смрази и край. Тогава ще направи всичко, което искаш. Ще се втурне към собствената си екзекуция.

Старк се усмихна и изключи мотора. Той внезапно замря и го остави напълно сам. И в този миг на самота откри какво щеше да направи и как. Но знаеше, че този път няма да има номера, няма да има никаква възможност за преговори и условия. Ако достатъчно вдигнеш залога, не се налага да правиш отстъпки. Минеш ли една определена точка, оттам насетне ще направят всичко, което ги накараш.

Оттам нататък вече не ставаше въпрос за победа. Ставаше въпрос да вземеш парите и да избягаш — и да ти се размине.