Дейвид Лорн
Брутално отмъщение (15)

Тринайсета глава

Старк подхвърли ключовете във въздуха, хвана ги и се усмихна. Тойотата бе паркирана точно под прозореца на стаичката. Трябваше само да я почисти, да я запали и да тръгне. Това беше намислил, докато не осъзна грешката си.

Ама че тъпотия, каза си той. Истинска глупост. Вярно, целесъобразно — дума, която бе научил при тюлените — но все пак глупаво.

Пусна ключовете на бюрото и се обърна. Беше опасно да остава, разбира се. Но още по-опасно беше прекалено да бърза. Точно това му подсказа звънящият телефон. Някой очакваше Еди да се прибере. Ако не се появеше, щяха да се разтревожат.

— От какво се нуждаеш, лайнар такъв? — запита се Старк на глас. — Какво ти трябва най-много?

Той се обърна, огледа гаража и кимна. Не и да офейкаш яко дим. Кой те гони? Той се плесна силно по челото, както правеше баща му. После се хвана за косата и задърпа силно, докато лицето му не почервеня. Виждаш ли някой? А? А? Добре. Сега спокойно! Дишай дълбоко.

Старк затвори очи съвсем бавно, после дълбоко вдиша студения въздух, докато дробовете му се изпълниха докрай. Издиша възможно най-бавно. Отново вдиша, задържа въздуха и бавно издиша. Направи го трети път, докато по тялото му не се разля блажено спокойствие.

— Добре — каза той, — кой е най-добрият начин?

Прикрийте се. Ако малко на брой души ударите скрита цел и не ви засекат, шансовете за успешно измъкване нарастват поради неразкрития успех, затова по възможност трябва да възвърнете обекта в първоначалното му или нормално състояние. Така казваше книгата, а тя никога не греши.

Старк промърмори:

— Първоначално или нормално — и се огледа наоколо.

Нямаше начин да възстанови мястото в първоначалния му вид. Еди беше мъртъв, а той не беше Исус. А и първоначално мястото беше отворено и обляно в светлина, което в този момент не беше нормалното състояние на нещата. Нормално бе да е заключено, пусто и тъмно. Нали точно това Еди обеща на Бети? Затваря и се прибира вкъщи.

Тогава да затвори. Старк бързо се втурна през гаража. Опитните му очи откриха огромните червени бутони, той ги натисна и вратите със стържене се спуснаха надолу.

Прикрийте се. Повечето тайни операции са по-сигурни нощем, отколкото денем. Наблюдението е по-лесно, патрулите са нарядко, осветлението е минимално. Следователно, излишно е да се бърза. В тъмнината целта може да се атакува по-бавно и рискът да ви забележат, е по-малък. Трябва да се научите да търсите мрака и да го приемате като съюзник.

Пъргав, ала спокоен, с неприбързани и ефективни движения Старк намери ключа за осветлението и го изключи. Първо в сервиза, после в стаичката. После затвори входа за клиенти. Затворено, прошепна той.

Сега тишината покри всичко като сън. Той мислеше. Ако мислиш, печелиш. Ако не — губиш. Така че мисли.

Смрадливият труп на Еди лежеше с щръкнало шкембе, а празните му очи бяха втренчени във флуоресцентните тръби на тавана. Единственото, което Старк му остави, беше фланелка без ръкави и внушителни боксерки, изпъстрени с множество сърчица. Мракът постепенно изтриваше очертанията им, правеше ги неясни. Само след няколко мига те сякаш се преобразиха на мухи, плъпнали бавно по разлагащата се плът.

Той притисна силно главата си с ръце, задъха се, изкрещя:

— Спрете! — и заблъска с юмрук по бюрото. Когато най-накрая спря, гласът му премина в скимтене: — А сега просто престанете!

Отново вдиша дълбоко три пъти и се залови за работа.

Мисли!

Не можеше да остави Еди тук. В никакъв случай. Бети се обажда, никой не отговаря. Чака. Минава половин час, после цял. Ни вест, ни кост от Еди. Пак звъни. Вече е уплашена. Обажда се в полицията, казва им. Кое е най-лошото, което може да се случи? Да дойдат и да видят, че старият Еди се е гътнал. Случва се. Човекът е достатъчно дебел. Може би болно сърце? И Бети го знае. Точно затова моли да проверят.

Ако Еди остане така, разплут по долно бельо на пода на стаичката, всяко ченге, което светне с фенерче през прозореца, може да го види. Тогава въпросът как се е заключил, как се е съблякъл и как е умрял, ще озадачи дори и най-тъпото ченге. А от мига, в който ченгетата счупят стъклото на прозореца и се намъкнат вътре, ще започнат проблемите. А пък премазаният ларинкс едва ли ще им помогне да зарежат подозренията си с лека ръка. В такъв случай какво да направи?

Скрий го, почисти мястото. Старк мразеше бъркотията, но какво да направи? Разрови се из гаража и откри купчина чували, провесени на един варел. Върна се обратно в стаичката, обърна наполовина Еди и избърса гадориите. Не остана и следа от тях. После изхвърли торбите в кошчето за боклук под прозореца, където никой не можеше да ги забележи.

— Просто трябва да изглежда добре — обясни Старк на невидимия си събеседник в мрака. — Дори мирис не трябва да има.

Този път имаше късмет. Студът убиваше миризмите. Не само че щеше да мирише по-слабо, но и тялото на Еди щеше да се разлага по-бавно. Е, щяха да намерят трупа на стария Еди много преди да е започнало да смърди. Е, да се надяваме, че и много след като Старк изчезне оттук.

Като сключи силните си ръце около китките на Еди, Старк се прокрадна между дружелюбните сенки, усещайки как босите пети на мъртвеца се удрят по пода на стаята. Накрая го вдигна на рамо, за да мине през вратата на банята. Като го обръщаше и повдигаше, подпря Еди на тоалетната чиния и натисна главата му назад, докато трупът не запази равновесие.

— Ще се чувстваш ли добре тук, Еди? — попита Старк и се изсмя. Докато затваряше вратата, надзърна вътре и додаде: — Ако ти трябва нещо, просто извикай.

Какво следва? Какво казва книгата?

Определете оперативните си нужди. Степенувайте ги по важност. Постоянно преценявайте кое е най-важно за всеки отделен момент от мисията, за да достигнете крайната цел. След като ясно определите целта, усъвършенствайте тактическия си план, за да я постигнете.

— Какво следва? — каза високо Старк.

Веднага се сети. И тогава разбра къде беше сбъркал. Страхът беше причина да реши, че бързината е най-важният елемент в неговия план за бягство. Което беше погрешно. Това, което му трябваше, бе време, за да обмисли целта си. Ако можеше, щеше да стане невидим. Ала не можеше.

И така, Старк се залови с онова, което можеше. Да задържи времето. Тук, в „Гаража на Робърт / Авторемонт“, всичко щеше да изглежда сякаш Еди е затворил и си е тръгнал според плана. После нещата можеха да се объркат, но тогава той вече ще е в Чикаго. А те нямаше да знаят къде е.