Дейвид Лорн
Брутално отмъщение (16)

Четиринайсета глава

— Майната ти, Олховски! — изръмжа Яновски. — Смятам веднага да извикаме медиите.

Плътният глас на Ковалски го предупреди:

— Яно, Олховски има връзки. Готов ли си да се простиш с пенсията си?

— Защо?

— Спъване на правосъдието — пробва Ковалски.

Яновски облещи очи.

— Спъване на правосъдието ли? Кой, по дяволите, възпрепятства правосъдието? Не съм аз този, който излага на опасност обществото, като оставя някакъв психопат да избяга и никой не знае нищо.

— По-кротко — каза Сканън. — Няма как да докажем, че си е показал рогата. Обзалагам се, че сега се скатава някъде, по-нисък и от тревата.

— И теб са те купили! — изкрещя Яновски. — За колко?

Дебра запуши уши и ги надвика:

— Стига вече! Какво ви става, момчета? Държите се като луди. На какво прилича това?

Тя осуети скандала, като застана между тях и улови погледа им, а те смирено наведоха глави.

— Имаме пет ченгета, още толкова оръжие, намираме се в охранявана сграда, а всички се притесняват заради някаква си отрепка с вързани ръце, защото всичко е блокирано. Къде е той? А?

— На път — изсумтя Яновски.

— Абе ти какъв си бе, Яно? Параноик?

— Усещам го. Имам вибрации.

— Вибрации, дрън-дрън. Придържай се към фактите. Старк е навън. — Тя поспря да крачи нагоре-надолу, за да запали трета цигара, и я размаха, докато говореше: — Щатската полиция е обградила района около Стейтвил. Никакъв знак, че е излязъл извън този периметър. Никакъв знак, че върши поразии. Олховски може и да е прав.

— Олховски е задник — промърмори Яновски.

— Е, и? И задниците могат да са прави, Яно. От теб съм го научила.

— Перверзна работа — каза Ковадски.

— Извинявай. — Тя присви очи и скръсти ръце. — Просто мислех, че всички се изхвърляме малко, нали?

Ниският равен глас на Спайк я подкрепи.

— Може би е така.

— А може би не — каза Яновски. — Агент Майлс току-що ни прочете всичко, което бихме искали да знаем за Старк, но ние не искаме и да чуем. Някой чу ли какво говореше той?

Майлс запелтечи:

— Това е само една папка, хора. Преди да дойда тук, разбрах, че някакъв психиатър в Стейтвил е имал разговор със Старк. Мисля, че той може да ни каже за сегашното му психическо състояние повече, отколкото можем да научим от тази история.

— Тинята си е тиня — каза Яновски. — Няма да се промени.

Майлс сви рамене.

— Може би. Но това би ни помогнало да разберем откъде ще дойде тинята, ако наистина идва.

— Идва — каза Яновски. — Усещам го.

Дебра дръпна от цигарата, издуха дима в плътна струя и поклати глава.

— Въртим се в кръг. Преди малко говорихме за това. Лу?

— Да — отговори Сканън.

— Вие как сте? Хората ти с какво се занимават?

— С бюджетни ограничения.

— Какво означава това?

— Значи аз и Майлс до сутринта.

— Имаш ли връзка със Стейтвил и с щатската полиция?

Сканън кимна.

— Добре, не е ли това по твоята част? Ами ти, Ковалски?

— Ще поддържаме връзка и ще охраняваме Спайк.

Яновски изпусна една въздишка.

— Обзалагам се, че няма да разрешат, освен ако оня не се намъкне тук.

— Ще видим — сви рамене Ковалски.

Дебра отиде при Яновски и го смуши с пръст в корема.

— Хайде, Яно. Отивай си вкъщи. Какво правиш? Това е деня на твоето пенсиониране. Какво ще си помисли Алис?

— Аз също мога да помогна — отвърна Яновски.

— Върви си вкъщи — прошепна Дебра. — Обади ми се сутринта. Светът няма да свърши, ако го свалиш за малко от плещите си.

С едно последно дръпване тя довърши цигарата си и през дима добави:

— Късно е. Уморена съм. Ти трябва да си също много изтощен, Ковалски.

— Ами?

— Грейс ще си помисли, че си се разхайтил. Прибирай се.

Ковалски поклати отрицателно глава.

— Ще й се обадя. Все някой трябва да остане тук тази нощ.

— Прекалено си огромен за кушетката.

— Ще спя на пода.

— Убиецо, това е пълна глупост. Какъв смисъл има?

— Смисълът е, че Старк е успял да се измъкне. Той е професионалист. Преживял е една война, избягал е от руски затвор. Мислите ли, че една пътна блокада ще го спре?

Дебра кръстоса ръце и затвори очи, но продължаваше да слуша.

— Обучен е да оцелява при всякакви условия. Трениран е да отвлича камиони и да се измъква. Та нали това е правил през последните три години. Да, може да е луд, неуравновесен, наричайте го както искате. Но не е глупав. Тази вечер е убил човек. Това означава, че ако го заловят, го чака или смъртна, или доживотна присъда. Без никакъв шанс за помилване. Трябва да знаете, че е изгорил всички мостове след себе си. Този път няма да се даде лесно. Ще се откаже само ако един от двамата умре, или той, или Спайк.

— Благодаря, Убиецо. Сигурна съм, че Спайк имаше нужда да чуе точно това. — Погледът й го изпепеляваше.

— Наистина, сега Старк не е тук, но отлично знае накъде се е запътил. През цялата тази година, докато ние с вас живот си живеехме, той си е точил зъбите на Спайк Халек. И се обзалагам, че не е шавнал, преди да е бил готов.

Дебра кимна, неспособна да обори логиката на разсъжденията му.

— Което пък означава, че вече е готов. Не знаем кога ще дойде, нито с каква скорост се придвижва, но знаем, че е тръгнал насам. Така че тази нощ оставам тук.

Ковалски се обърна към Яновски и протегна ръка. По-старият я пое и я разтърси.

— Яно, върви си у дома. Това вече не е твой проблем.

— Но е наш проблем — каза Лу Сканън и пъхна папката под мишница.

— Ще изчакам — каза Ковалски — до утре. После ще имам нужда и от теб, и от Майлс, и от който още можеш да вземеш, защото не знам колко момчета…

— … и момичета — прекъсна го Дебра.

Ковалски кимна и се усмихна.

— … и момичета ще ми дадат. Но ако тази нощ няма някой на пост, петима души ще изкарат ужасна нощ. А ако аз поема дежурството, всички останали ще спят добре.

Дебра се протегна, хвана го за ръката и се повдигна на пръсти, а той се наведе, за да стигне целувката й до бузата му:

— Добре, но нека все пак всички поспим малко.

Последната дума пак остана за Яновски. Докато се влачеше след Сканън и Майлс, той се обърна и каза:

— Имам чувството, че ще имаме нужда добре да сме се наспали.