Нора Робъртс
Островът на ранените души (28)

28.

Тя дойде три дни по-късно, плъзна се с джипа втора ръка в опашката, чакаща на пристанището на континента. Като много от другите чакащи слезе от колата, за да се разходи.

Бе оставила собствената си коса да порасне до раменете и я бе боядисала в сламенорусо. През последните няколко месеца бе използвала редовно бронзант за изкуствен тен и с внимателно положения грим бе придобила здравословно сияние. Контактните лещи бяха направили очите й под големите модни очила като синчец.

А под синята ефирна лятна рокля с къси ръкави, за да скрие белега под мишницата си, носеше фалшив корем на жена, бременна в двайсетата седмица. На безименния пръст на лявата й ръка блестеше впечатляващ комплект от годежен пръстен и халка — кубичен цирконий, достатъчно искрящ, за да мине за истински диамант.

Беше си направила хубав маникюр и педикюр, френски, за да изглежда по-класно, носеше лятна чанта на „Прада“, която се съчетаваше със сандалите й.

Изглеждаше като изискана млада бременна жена с добро материално положение.

Забеляза двама туристи — мъж и жена — които седяха върху раниците си, докато чакаха да се качат. Помисли си, че са млади и на жената очевидно й е топло и е уморена.

Отиде при тях и сложи ръка върху фалшивия си корем, както бе наблюдавала да правят бременните жени.

— Здравейте. Надявам се, че нямате нищо против да ви попитам дали не познавате някакви леки, ама наистина леки маршрути за преходи на Острова на спокойствието? Съпругът ми е запален турист и когато дойде тук по-късно през седмицата, ще тръгне да обикаля. Аз просто не съм в състояние да правя сериозни преходи.

Тя се усмихна, докато казваше това, и потри корема си.

— Разбира се — отвърна с усмивка жената на Патриша. — Можете да получите карта от информационния център.

— Можете да си вземете и от острова — каза й мъжът. — Тези в центъра са безплатни, но имат по-хубави в някои от магазините. Не струват много. — Той извади карта от раницата си. — Можем да ви покажем някои наистина лесни маршрути по брега. Този до фара е малко по-дълъг, но си струва.

— Страхотно. Най-вече искам да седя на брега, да чета и да гледам водата, но Брет обожава да прави преходи. Откъде идвате?

И ги заговори. Тя, Сюзън, „наричайте ме Сюзи“, Брийн, бе дошла с колата от Кеймбридж. Съпругът й, Брет, внезапно бил повикан по работа в друг град, но тя щяла да се възползва от двата дни сама, за да приготви вилата, която бяха наели за шест прекрасни седмици, да зареди с продукти, да поседи, да почете и да погледа водата.

Те, Маркъс Тайдинг и Лиса Хоп, също се заговориха с нея.

— Защо да не ви закарам? И без това трябва да платя за колата, а те не взимат допълнителна такса за пътниците. Така ще си спестите билета за пешеходци. Освен това мога да ви откарам до селото, поне до офиса за имоти под наем, откъдето трябва да взема ключовете.

Те с благодарност влязоха в колата и тогава Патриша осъзна, че бе пропуснала да смени регистрационните табели, когато спря за почивка, с масачузетските табели на едно субару. Усмихна се, докато наум ругаеше за пропуска, и измисли допълнителна история — била взела колата назаем от брат си.

Но дружелюбните туристи не забелязаха това, докато тя говореше, говореше, говореше.

Каза на Лиса да седне на предната седалка до нея, за да не се чувства като шофьор на такси.

Тримата се качиха на борда и по време на пътуването стояха до парапета.

Когато Патриша слезе на пристанището на острова, полицаите на пост дори не обърнаха внимание на джипа с регистрационни табели от Охайо с трима пътници и много багаж.

 

 

Докато Патриша отиваше към офиса за отдаване на имоти под наем, за да си вземе ключовете и пакет за „добре дошла“, Симон нагряваше бронза с горелка, за да стане златист. Втри железен нитрат в косата на Рийд, по Барни, по участъците, които искаше да станат по-червени и златисти, за да блестят.

Щеше да използва сребърен нитрат за меча, за нашийника на Барни, за да получи сребристосива патина. Работата щеше да отнеме часове, но за нея тя бе по-добрият вариант от древния метод на заравяне на бронза, за да се окисли. А и това й даваше контрол, позволяваше й да прави акценти и да добави движение и живот.

Бе работила и наблюдавала майстори на патината във Флоренция и Ню Йорк, за да научи това изкуство, науката и техниката зад него. За това произведение, което й беше станало толкова интимно близко, бе мобилизирала всичките си умения и се предизвикваше за още и още.

Когато спря да си почине, се разходи из ателието, пи вода, прочисти си ума. И се загледа в лицата на полицата. Вече бяха повече. Докато довършваше бронзовата фигура, спираше и работеше по тези лица.

Последното, което бе завършила, я гледаше с големи усмихнати очи. Трент Улуърт, момчето, което бе обичала така, както обичат младите момичета. Той така и не получи възможност да стане мъж. Беше си мислила, че е разбил сърцето й, но той го бе пробол съвсем леко. Тя вече го знаеше и изпитваше само съжаление и тъга за него.

Ще сложи неговото лице при другите, при всички останали, и ще ги отлее от бронз, както бе направила с Рийд. Меден нитрат, помисли си, за деликатни и красиви зелени и сини нюанси, които да напомнят за водата.

Можеше и щеше да го направи не само защото най-накрая бе намерила сили в себе си, а защото мъжът, когото наистина обичаше, й бе помогнал да отвори душата си.

Сложи ръкавиците си и се обърна с гръб към Рийд.

Часове по-късно, със схванати рамене от завършващите стъпки и запечатването с восък, тя слезе в ателието на Сиси.

През прозореца видя баба си на масата за поставяне на рамки и влезе.

— Чудех се дали ще се появиш.

— Ето ме, но… О, Сиси, страхотно е. Къщата на Рийд, лупините са като море от цветове, гората и тази светлина! Феи сред дърветата, само намек за тях в пъстрите сенки — промърмори Симон. — И Рийд на терасата на покрива с Барни и мен.

— Така го виждам. Ще му подаря картината за Коледа. Тя ще е подарък и за теб, както виждам нещата. Дотогава ще живееш с него, освен ако внучката ми не е идиотка. А тя не е. Мисля, че ще стои добре в спалнята ви.

— Идеална е. Ти си идеална. — Симон хвана ръката на Сиси. — Можеш ли да спреш за малко и да излезеш?

— Ако има напитки за възрастни, мога.

— Може да се уреди.

— Починете си с Рийд — каза Сиси, докато излизаха и вървяха през двора. — Идете в неговата къща тази вечер. И двамата работите като луди. И двамата сте напрегнати, докато чакате нещо да се случи, откакто пристигна онази последна грозна картичка. Идете, изпийте бутилка вино и правете много секс.

— И аз си мисля същото, защото — знаеш ли? Завърших го.

Сиси затаи дъх — и художничката, и бабата в нея усетиха как сърцето й се изпълва с радост.

— О, о, Симон. — Тя отиде до плота, на който скулптурата бе оставена под късното следобедно слънце. — В нея има живот, пулс, душа и още нещо. О, тази патина, толкова светлина и дълбочина в движението. Детайлите, замахването. — Остави сълзите да я задавят. — Донеси ми вино, скъпа, и салфетка. Поразена съм.

Тя пое дъх и започна да обикаля скулптурата на Симон с отворена бутилка.

— Преди години, когато бях във Флоренция на първата ти изложба, твоята фигурка на Тиш, твоето „Появяване“, ме грабна по същия начин, разплака ме по същия начин. Ти твориш красиви неща, Симон, някои от тях са поразителни. Но това, също като „Появяване“, показва сърцето и душата ти във всяка своя линия и извивка. — Тя взе чаша и салфетка. — Той е великолепен. Диша. Няма нужда да му казваш, че го обичаш, когато му покажеш това. Освен ако не е идиот. А той не е.

— Готова съм да му го кажа.

— Тогава направи го. — Сиси притегли Симон към себе си. — Иди при своя мъж.

 

 

Патриша разположи арсенала си във втората спалня във вилата си на плажа — оръжия, муниции, очила за нощно виждане, отрови, спринцовки, ножове. Главният щаб, помисли си тя. Бе окачила карти на селото, бе документирала навиците на жертвата си, най-близките му хора. Бе научила къде си пие бирата, къде обядва, кого чука.

Щеше да държи вратата заключена, да каже на чистачката, че съпругът й е много собственически настроен към мястото, от което работи. Не позволява да се влиза в него.

Беше сложила мъжки тоалетни принадлежности в банята, мъжки дрехи в гардероба на спалнята и в скрина. По-късно щеше да пръсне и мъжки обувки тук-там, както и други предмети, небрежно оставени на най-различни места.

Сложи на видимо място книгата „Какво да очакваме, когато сме в очакване“, на която предварително бе подгънала и отбелязала някои страници. Мъжка екипировка за походи, бутилка скъп джин, който щеше малко по малко да излива в мивката, нейният скоч, който щеше да пие сама — няколко бутилки скъпи вина и крафт бири, храната, която бе купила от пазара.

Остана доволна и отиде на първата си разходка из селото.

Беше лесно да се смеси и претопи в групите от хора и тълпите, просто да обикаля от магазин на магазин, откъдето си купи няколко дрънкулки — включително два бански костюма и тениска с надпис „Светлината на спокойствието“, за която каза на продавачката, че съпругът й много ще хареса.

Забеляза Рийд в рамките на половин час, държеше куче на каишка, докато упътваше някакви хора.

Много ниско си паднал, господин детектив Голяма работа, помисли си тя.

Не го проследи директно. Разхождаше се, обикаляше улиците, разглеждаше витрините. Но го държеше под око чак до порутения му полицейски участък. И сметна това за добро начало.

 

 

След като получи съобщение от Симон, Рийд реши, че поне веднъж може да се прибере вкъщи по светло. Може би денят просто му изглеждаше тих след лудостта по празниците, но бе достатъчно спокоен.

Тръгна с Барни към къщи. Все още нащрек, пообиколи още малко, поразгледа, но не видя нищо и никого, който да привлече вниманието му.

— Не мога да позволя чакането да ни побърка, Барни. Ще го караме по-полека.

Видя колата на Симон пред къщата си и настроението му се подобри. И стана идеално, когато я зърна седнала на верандата да пие вино.

— Прибираш се рано.

— Днес е спокойно. Началникът на полицията ще почива тази вечер.

— Чудесно. Аз също. Липсват ми свободните вечери с теб. — Симон извади кучешко лакомство от джоба си. — И с теб, Барни.

— Стой тук. Ще си взема студена бира и ще поседим малко навън.

— Всъщност имам да ти покажа нещо. — Тя го хвана за ръка. — И да ти кажа нещо — добави, докато го дърпаше навътре.

Беше намерила поставка на вехтошарския пазар — знаеше, че и той ще оцени това. Беше в коридора, според нея това бе послание, че той ще закриля всичко вътре.

Бронзът улавяше светлината на ранната вечер, точно както тя бе искала.

Рийд се взря безмълвен и Симон видя на лицето му точно това, на което се беше надявала. Почудата му се смени с нещо друго, когато я погледна.

Не, не е идиот, помисли си тя. И въпреки това беше предпазлива.

— Аз… трябва ми секунда. Или час. Или месец. Трудно е за възприемане. Никога не съм очаквал… не знам защо, никога не съм очаквал… макар че съм виждал как работиш.

— Различно е, когато си ти.

— Това, да, но… — Той просто не можеше да го проумее. — Това е… Сложила си и Барни в композицията.

— Първо си мислех да е жена или дете. И след това те наблюдавах с него, както и него с теб, видях как ти се доверява и как това промени живота му, света му. Както моят се промени заради теб.

— Това е най-невероятното нещо. Направила си ме да изглеждам…

— Точно такъв, какъвто си — прекъсна го тя. — Всеки час, който съм прекарала в работа по тази скулптура, ми показваше все повече и повече кой си ти. Както и коя съм аз. Кои сме ние. Не се влюбих в теб, докато работя. — Тя сложи ръка на сърцето му. — Трябва да оценяваш повече Барни, като мен, заради начина, по който се почувствах, когато те видях за първи път с него, да къпеш това кльощаво, уплашено куче, да се смееш, когато то те измокри до кости и близна лицето ти. Тогава осъзнах, че носиш това у себе си.

Той сложи длан върху нейната.

— Кажи го. Не ми пука дали той ще получи по-висока оценка. Ще му купя черен хайвер. Но искам да ме погледнеш, Симон, да ме погледнеш и да кажеш думите.

— Това си ти за мен. — Тя докосна скулптурата. — Това си ти — повтори тя и притисна другата си ръка към сърцето му. — Това е мъжът, когото обичам. Ти си този, когото обичам.

Той я вдигна и я целуна, докато тя висеше във въздуха, и продължи, когато я върна на земята.

— Не спирай никога.

— Излях твоето и моето сърце в едно от бронз. Това е завинаги. — Тя го прегърна силно и притисна лице в рамото му. — Ти ме изчака. Изчака, докато бъда в състояние да те обичам.

— Чакането свърши. — Рийд пак я целуна и я поведе към стълбите. — Ела с мен. Бъди с мен. Имам нужда… — Телефонът му звънна. — Мамка му. Просто — мамка му! — Той го извади. — Да, да, по-добре да е… — Очите му станаха стъклени, хладни. — Къде? Някой ранен ли е? Добре. Тръгвам. Съжалявам. По дяволите.

— Ще дойда с теб.

— Не, не, това е полицейска работа.

— Каква полицейска работа?

— Някой е стрелял през прозореца на вила на Форест Хил.

— О, мили боже.

— Никой не е ранен. Сесил вече е там, но… Трябва да отида.

— Внимавай.

— Вероятно някакъв идиот се е опитвал да застреля елен и отдавна е избягал. Да вървим, Барни. Ще се върна. — Той хвана лицето на Симон в ръце и я целуна.

 

 

Когато Рийд пристигна при вилата, удобно сгушена в гората във вътрешността на острова, Сесил тръгна към него.

— Здрасти, шефе. Чух съобщението по радиостанцията, докато се прибирах вкъщи, и се обадих на Дона, че ще го поема, тъй като бях наблизо.

— Какво имаме?

— Семейство от Огъста е наело вилата за седмица — мъж и жена с две деца. Яли сладолед, говорели си да излязат на разходка и чули изстрел — нещо като пукане — и счупване на стъкло. Този прозорец тук.

Той отиде да разгледа страничния прозорец с дупка и излизащи от нея пукнатини в стъклото.

— Улучена е лампа вътре — каза му Сесил. — Съпругата грабнала децата и ги накарала да залегнат и да стоят далеч от прозорците. Съпругът се обадил на 911. Огледал наоколо след това, но не видял нищо.

Рийд се втренчи в поразения прозорец, после се обърна да огледа дърветата и сенките в гората в сгъстяващия се мрак.

Влезе и известно време успокоява обитателите, преди да отиде до счупената лампа. Като избягваше парчетата от абажура, извади фенерче и освети под стола.

И намери гилза от газова пушка.

Докато той успокояваше разтревоженото семейство и му се извиняваше, Патриша наблюдаваше вилата през бинокъла си. Беше отбелязала за колко време бе реагирал Рийд, модела, цвета и номера на колата му за бъдещо ползване на тази информация. Когато той излезе навън, тя вдигна пушката на рамо и каза тихо:

— Бум! — След това се засмя.

— На острова няма толкова глупави хлапета, че да стрелят по този начин с газова пушка, шефе. Това трябва да е някой тъп млад летовник.

— Ще минем през всички вили и къщи в района, да видим дали ще намерим тъпия летовник. Благодаря, че работиш след края на дежурството си, Сесил.

— А, няма проблем.

Разделиха се, за да направят обиколката, но мислите на Рийд не спираха да бушуват. Малка вила, помисли си той, четирима души вътре. Но куршумът удря там, където по това време няма никого наблизо. И улучва лампата.

Може да е тъп летовник. А може и да не е толкова тъп.

 

 

През остатъка от седмицата Рийд се разправяше с взрив от прояви на дребен вандализъм. Написани със спрей цинизми на витрината на „Изгрев“, откраднати саксии от верандата на кмета, три надраскани коли, докато собствениците им вечеряли във „Водна граница“, четирите гуми на друга кола бяха нарязани, докато била паркирана пред къща под наем с изглед на юг.

Седеше в кабинета на кмета и Хилди си изливаше душата.

— Трябва да спреш това, Рийд. Всеки проклет ден се случва нещо ново и това не са обичайните летни проблеми. През повечето време съм на телефона и се занимавам с оплакванията. Ако това продължи, ще ни струва пари и ще навреди на репутацията ни. Добсън вдига шум и заплашва да направи петиция да те отстранят от поста началник на полицията. Трябва да се справиш с това.

— Патрулираме по целия остров пеша, с коли. Добавих и нощни патрули. Нащрек сме по 24 часа.

— И въпреки това не можете да хванете някакви противни хлапета.

— Ако си имахме работа с противни хлапета, трябваше вече да сме ги хванали. Това е прекалено умно изпълнено. — Той стана, отиде до картата на стената й и потупа с пръст по различни места на нея. — Удари има във всеки сектор. Това означава, че който и да стои зад тях, ползва кола или велосипед. И нещата се случват по всяко време на денонощието.

— Значи не мислиш, че това е някакво противно, отегчено хлапе или хлапета, а умишлен опит да се подкопае спокойствието на острова?

— Нещо подобно. Ще спра това, кмете. Това е и моят дом.

Когато Рийд тръгна пеша обратно към участъка, си мислеше, че не може да вини Хилди за гнева й. Той също изпитваше гняв. Не можеше да я вини за крехката й вяра в него и смяташе, че е една от причините за вандализма.

Да се удари всяка част на острова, за да се види как ще реагира той, колко време ще му отнеме, къде ще отиде, как ще отиде. Не, не бяха отегчени хлапета, помисли си той. Беше Хобарт и тя го следеше.

Провери бюрата за отдаване на имоти под наем, хостелите, хотела. Но тя беше намерила начин да се скрие, защото той бе сигурен, че е на острова. И го наблюдаваше.

Прочете пак съдържанието на последната картичка — номер четири. Този път не изразяваше съчувствие, не беше никак деликатна.

Радваш ли се на лятото, задник? Попий слънчевите лъчи, защото ще прекараш много време на тъмно и студено. Няма да дойда на погребението ти, макар че всичките тези сълзи щяха да ме зарадват! Но ще се върна и ще плюя на шибания ти гроб.

Късметът ми се върна. Твоят е на приключване. Време е да умреш.

Целувки, Патриша

Съвсем директно, помисли си той, но по-интересни му бяха разкривеният почерк и натискането върху хартията. Беше написала това, обзета от силна емоция, и не бе постъпила умно с колата под наем, както бе направила при последното си убийство. Защото я откриха в рамките на час след това. Трябваше да остави на федералните да проследят дали се е качила на такси или на автобус от летището, дали е наела или купила друга кола. Може би на паркинга вече я е чакал автомобил.

Но с каквото и да бе тръгнала от Охайо, с това се бе качила на ферибота в Портланд и с него бе слязла на острова.

Защото тя беше тук.

 

 

Патриша отвори вратата на чистачката, която идваше два пъти седмично, по халат, мократа й коса бе пригладена назад.

— О, боже! Успах се.

— Мога да дойда по-късно.

— Не, не, моля те. Всичко е наред. Не искаме да ти разбъркваме графика. Съпругът ми още е под душа, но може да започнеш от горния етаж. Каза ми да ти предам благодарности, че си предложила поне да минеш кабинета му с прахосмукачка, но няма нужда. — Тя извъртя очи. — Кълна се, че смята работата си за държавна тайна или нещо подобно. Ще се облека. Направи си кафе. На мен ми липсва, но не ми е позволено.

Тя потупа корема си, докато прекосяваше всекидневната на път към спалнята. Отвори вратата, за да се чуе звукът от душа, който бе оставила пуснат, после я затвори.

Докато се обличаше в къси панталони, розова тениска и скъпи туристически обувки, водеше разговор с празното пространство, добави малко смях, отвори и затвори чекмеджетата и вратата на гардероба.

Разгледа стаята — леглата бяха измачкани и от двете страни, на едното нощно шкафче имаше шпионски трилър и почти празна чаша вино, а на другото — исторически романтичен роман и чаша за чай. Мъжки колан бе преметнат върху облегалката на стола. Мокри кърпи в банята, две мокри четки за зъби. Мъжки и женски тоалетни принадлежности.

Остана доволна, отвори вратата и погледна през рамо.

— Да, Брет, идвам. Върши си работата, ние излизаме на разходка, Кейли — извика тя към чистачката. — Можеш да оправиш и спалнята.

— Приятно прекарване!

— О, ще бъде. Обичаме това място. Само да си взема бутилката за вода и раницата, скъпи. Боже — каза тя заради чистачката на горния етаж. — Толкова е нетърпелив.

Излезе от срещуположната врата и реши да се разходи до къщата, която от клюките и светските разговори бе разбрала, че принадлежи на началника на полицията.

Дълъг преход за бременна жена, помисли си със самодоволна усмивка. Но се чувстваше във форма за него.

 

 

През следващите няколко дни вандализмът спря и повечето хора си помислиха, че ваканцията на калпазаните е свършила и те са си заминали от острова.

Рийд не се върза на това.

— Тя още е тук. — Пиеше кока-кола в двора на Сиси, докато слънцето залязваше славно на хоризонта. — Достатъчно умна е, за да се досети, че ще я хванем с тези допълнителни патрули, но все още влиза в ритъм. — Той се обърна към жените, които обичаше. — Можете да ми направите голяма услуга. Качете се утре сутрин на ферибота, заминете за някъде.

— Тя няма да те остави — каза Сиси. — Аз също няма да те оставя. Поискай нещо друго.

— Ако заминете за някъде — настоя той, — Флоренция или Ню Йорк…

— Рийд — прекъсна го Симон.

— По дяволите, ако останете, ще трябва да се тревожа за вас. Тя набира скорост. Не е никакво съвпадение, че е тук… и е тук, когато наближава тринайсетата годишнина от „Даунийст“. Изпусна се в картичката. Каза, че късметът ми е на привършване, а нейният се е завърнал. Фаталната тринайсета годишнина. След по-малко от седмица е и няма нужда да ме разсейвате само заради погрешно насочен женски инат. Пречите ми. — Не крещеше, но натъртеният му тон придаваше тежест на всяка дума. — Така че махнете се и ме оставете да си върша проклетата работа.

— Това също няма да ти свърши работа — каза Сиси самоуверено и спокойно. — Опитваш се да се скараш с нас, да ни ядосаш, но това не променя нищо. Все пак опитът ти бе дяволски добър.

— Виж, това не е…

— Преди се криех — прекъсна го Симон.

— Глупости! — Сега вече той започна да вика и Барни легна по корем под масата. — Не ми разправяй тези глупости.

— Наистина се криех. Не казвам, че не е било правилно, защото беше. Но вече не е и ще разруши всичко, което съградих отново след толкова много години.

— Симон. — Рийд беше на ръба. Свали си шапката и прокара ръка през косата си. — Заклех се, че ще пазя теб и Сиси.

— Каза, че искаш да започнеш нов живот с мен. Това е нашият живот. Мислиш, че тя ще се опита да… направи нещо на двайсет и втори?

Той отново опита да бъде разумен и спокоен.

— Мисля, че това за нея е затваряне на кръга, да. Мисля, че знае много добре, че с теб сме заедно, и ако може да ме премахне, ще опита да направи същото и с теб. Не теб първа — каза той. — Ти си по-високо в списъка й с приоритети от мен. И ще иска да премахне най-голямата заплаха. Аз съм ченгето с оръжието, ти не си. Ако вие двете заминете от острова и се върнете след двайсет и втори, няма да се налага да се грижа за вашата безопасност.

— За мен, а и за Сиси да не сме в безопасност означава тя да премахне теб. Ти няма да позволиш това да се случи. Няма да го позволиш — повтори Симон, стана и отиде при него. — Защото знаеш, че ако убие теб, ще убие и мен. Може би не сега, но все някога, а ти няма да й позволиш. Вярвам в това, разчитам на това, и то напълно. Пък и… — Тя обхвана с длани лицето си — имам прекалено много работа, за да замина за Флоренция, Ню Йорк или някъде другаде. Имам работа и си мисля, че двайсет и трети е хубав ден за нанасяне при теб. Имам да събирам много багаж.

Той допря чело до нейното.

— Това е подло.

— Двайсет и трети, Рийд, защото ще си приключил с това. Нанасям се при теб. Сиси, ти ще дойдеш на вечеря.

— Ще донеса шампанско.

— Ще трябва да си запазя ателието тук, докато с Рийд не довършим проекта на новото ми работно място в… нашата къща.

— То ще те чака винаги, умното ми момиче.

— Този ден, двайсет и трети, ще е символичен за нас — каза му тя. — Напомняне, че каквито и ужасни неща да се случат, ние ще сме заедно.

— Мисля, че това си плаче за кана сангрия.

Рийд поклати глава към Сиси.

— Не мога. Трябва да се връщам. Останете тук — каза той на Симон. — Ще дойда веднага щом мога. Хайде, Барни, доникъде няма да стигнем с тези двете. Правени са по един калъп.

— Затова ни обичаш! — извика Сиси, докато Рийд се отдалечаваше. — Гордея се с теб, Симон.

— Ужасена съм.

— Аз също.

 

 

Когато Рийд завърши поредното патрулиране, Патриша седеше в щаба си и пийваше джин с тоник, като съотношението на джина се увеличаваше с напредването на времето. Струваше й се истинско разхищение да го излива в мивката.

А и джинът беше приятно разнообразие от скоча.

Две питиета, или по-скоро три, й помагаха да заспи. Как би могла да заспи без малко помощ, когато умът й беше толкова зает?

Не беше като баща си. Не се напиваше, нали? Не беше като майка си. Не използваше алкохола, за да преглъща с него хапчета.

Просто имаше нужда от малко помощ, за да успокои ума си. Нищо лошо нямаше в това.

Та докато си пийваше джин, тя разглеждаше картите, графиците и снимките, които бе направила с телефона си.

Фактът, че две от потенциалните й жертви са влюбени, едновременно я вбесяваше и радваше. Те не заслужаваха дори един час щастие. Но пък тя щеше да пререже гърлото на тяхното щастие и да гледа как кръвта му изтича до капка. А ако имаше още малко време, което все още имаше, да понаблюдава кучката, може би щеше да убие с един куршум два заека.

От друга страна, помисли си тя, докато ставаше, за да се разходи из стаята, винаги бе планирала да премахне кучката, която се бе обадила на ченгетата, последна. Все още имаше пет-шест жертви в списъка си, като онова мръсно ченге, дето беше убило Джей Джей, и щеше да приключи с пречкащата се малка кучка, която се беше скрила като истинска страхливка.

Беше стигнала толкова далеч, следвайки плана си, увери се Патриша, бе накарала ченгетата и ФБР да си гонят опашките. Трябваше да продължи да следва този план. Ако Джей Джей бе следвал плана…

Но той нямаше вина, помисли си тя, като удряше нервно с юмрук по бедрото си, крачеше и отпиваше, крачеше и отпиваше. Симон Нокс бе убила Джей Джей и тя нямаше да го забрави.

Така че ако й падне тази възможност, ще убие кучката по-рано. Иначе…

Тя взе джина и го насочи към снимката на Рийд.

— Сега сме само ти и аз, задник. А като те премахна? Да, това ще разбие сърцето на малката ти курва и на онази мръсна полицайка. Сладки сълзи. Това ми върши работа.