Нора Робъртс
Островът на ранените души (24)

24.

Селийна седя четири часа под прожекторите, столът й бе обърнат под ъгъл към този на Патриша, камерата снимаше.

След втория час Патриша й позволи отново да отиде до тоалетната и смени батериите на камерата. Разреши на Селийна да пие вода през сламка, оправи грима си, после и нейния.

След това се върнаха към интервюто.

Докато времето течеше, докато Селийна влизаше в ритъма на интервюто и темата я увличаше, страхът й бе потиснат от амбицията.

Най-важната история в живота й се разгръщаше пред нея. Започваше да забравя, че е била упоена и отвлечена, тъй като собственото й его се надигаше.

Тя бе получила лично ексклузивно интервю от мозъка на атентата в „Даунийст“, жена сериен убиец. И амбицията и егото й казваха, че благодарение на собствените й умения като интервюист Патриша бе проговорила за всичко това. За всяко убийство, за всяка подробност, за дебненето, документирането, избора на време и метод.

Когато усети болка от свинските опашки на глезените и лявата си китка (Патриша бе освободила дясната й ръка, за да може да си води записки), Селийна се увери (и си повярва), че Патриша ги е оставила, за да я предпази от обвинения в съучастничество или възпрепятстване на правосъдието.

Те правеха това заедно, точно както Патриша бе заявила.

А вълнението от това, което бе паднало в ръцете й, от това, което щеше да направи, след като получи този видеозапис? Страхът й бе като мъждукаща свещичка в сравнение с този огън.

Селийна се увлече и започна да си фантазира какво ще спечели.

Знаеше как да манипулира човека, когото интервюира, как да го погали, да покаже разбиране, емпатия. Тази жена, това чудовище, изливаше пред нея цялата си извратеност, гнева си, хладната си пресметлива вяра в правото си да убива, защото Селийна умело я водеше по тази пътека.

Някой ден студентите по журналистика ще изучават този запис и тя ще спечели цяло състояние от хонорари за лекции.

Заключи, че за Патриша трите момчета са били нейни оръдия, които са я предали. Чувствата й към брат й изглеждаха като странна смесица от любов и презрение. И въпреки това тя оправдаваше убийствата си, доколкото имаше нужда да ги оправдава, като разплата за смъртта му, застигнала го на седемнайсет години.

Боже, това бе завладяващо. И щом завладяваше нея, какви ли щяха да са реакциите на зрителите.

— Това е най-доброто интервю, което съм правила, Патриша. Трудно ми е да поддържам темпото ти! Може ли да направим още една почивка?

— Не съм свършила!

— Не, не, да си починем само за десет минути? — Селийна й хвърли усмивка. Беше в една стая с буре с барут и не искаше да драсне клечката. Ласкай я, напомни си тя. Просто я засипи с ласкателства.

— Трябва да си събера мислите. Да разделя интервюто на сегменти. Част от това ще направим на монтажа, но искам да си подготвя следващите въпроси. Наистина ще ми дойде добре, ако хапна, още нещо за пиене, за да съм свежа. Освен това — добави тя бързо — бих искала да си почина, да се заредя за няколко минути.

Патриша скочи на крака.

— Това е толкова завладяващо, Патриша. Имам нужда да го асимилирам.

— Добре — каза Патриша, вече по-спокойна. — Имам солени бисквити и хумус.

— Страхотно. Дай да се подкрепим за следващия сегмент. И дали няма да може да се разтъпча за малко? Ти обичаш да тичаш — каза тя. — Аз също спортувам. Ако мога да се поразходя малко из вилата. — Пак й хвърли усмивка. — Трябва да ти кажа, че не си чувствам задника.

— Мисли за пръстите си, Селийна.

Селийна се засмя, защото вече не го вярваше.

— Получавам най-ексклузивното от всички интервюта. Говорим за „Пулицър“, „Еми“. Можеш да си сигурна, че няма да направя нищо, за да изпусна това.

— След това ще си наистина голяма работа. — Патриша сряза свинските опашки.

— И двете ще сме. Всички ще знаят твоята история.

И моята история, помисли си Селийна, докато се разхождаше, за да раздвижи изтръпналите си крака. Само почакайте, почакайте, докато направи специален репортаж от преживяното. Отвлечена и държана в плен от Патриша Хобарт. И въпреки това безстрашната репортерка прави брилянтно дълбоко интервю пред камерата, изтръгва всички подробности. Мотиви, жертви, методи, движения. Всичко.

— „Пулицър“, „Еми“ — повтори Патриша. — Нищо няма да може да те спре.

Тя отвори бисквитите.

— Спечели много, че беше в мола онази вечер и записа случващото се. Това те постави на картата.

— Запазих самообладание — съгласи се Селийна. — Това трябва да правиш, ако искаш да напреднеш. Особено когато си жена. Умна жена, силна жена. Казват, че си напориста, кучка, арогантна, когато ти всъщност си силна и амбициозна.

— Правиш предаване за „Даунийст“ всеки юли, защото това беше пътят ти към славата.

— Досега. О, това е по-добро. Вече почти си усещам задника. — Селийна потри задните си части с две ръце, докато се разхождаше напред-назад.

— Това интервю ще ти донесе сериозна слава и пари. Написа и книга за „Даунийст“, но и други го направиха. Не си толкова добра писателка.

— Не съм лоша, но си права, книгите не са моята сила. Ще наема някого да го направи вместо мен този път. Знаеш ли какви ще са рейтингите на това, Пат? Ще го направим в пет части и рейтингите само ще се покачват. Майната й на Суперкупата, ще издухаме всичко друго.

— Защото милиони хора ще гледат.

— Ще гледат и още как. Ще бъдат залепени за екраните и компютрите. Четиринайсетгодишно момиче, планирало касапница, защото мразело живота си и родителите си и можело да манипулира брат си. Какво е направила, когато той я е отблъснал, за да свърши всичко сам. Годините, в които е крила истинската си природа. — Селийна поклати глава. — Толкова е силно, толкова завладяващо. А първото ти убийство? Боже, била си толкова млада! После собствената ти майка. Пресметливостта, с която си разрушила волята й, годините, в които си я обработвала, докато я примамиш да стане съучастница в собственото си убийство. Това е брилянтно. Просто брилянтно.

— Седни да хапнеш.

— Благодаря. Умирам от глад. — Селийна взе хартиена чиния и си сипа хумус и бисквити. — Каква ирония, Пат, забелязваш ли? Че си пропуснала с онова ченге, което спаси момчето в мола. Не си успяла да го убиеш, била си простреляна, но си успяла да избягаш, запазила си спокойствие и си се върнала при баба си и дядо си. Боже, това си е отделен сегмент. Няма начин.

— Мислиш, че ченгето заслужава отделен сегмент? — каза бавно Патриша.

— Напълно. Онзи момент, в който си осъзнала, че не си го довършила и че той те е прострелял — искам да поговорим още за него. За това какво си мислела и чувствала, докато си се връщала за парите, оръжията, документите и въпреки всичко си намерила начин да убиеш баба си и дядо си, преди да избягаш.

— Не избягах. Прегрупирах се.

— Хм. — Селийна загреба още хумус. — Ще се спрем на времето ти в Канада, но това не е толкова важно. По-скоро е преход. „Прегрупиране“ е хубава дума. Но повратната точка е, когато си осъзнала, че не си успяла да убиеш Куотърмейн, а той е успял да те рани, и по ирония на съдбата полицайката, която уби брат ти, помага на мъжа, когото си се опитала да убиеш.

— Ирония на съдбата?

— Това е страхотна телевизия, просто велика телевизия. Искам да се фокусираме повече върху тази повратна точка след малко, как грешката с Куотърмейн е променила посоката ти, накарала те е да се прегрупираш. Благодаря — добави Селийна, когато Патриша й подаде друга чаша с диетична кола.

— И ти смяташ това за грешка? С шибаното ченге?

Селийна беше наистина гладна и прекалено увлечена, затова бе забравила, че добрият интервюист оставя интервюирания сам да говори. Добрият интервюист наблюдава промените в тона и езика на тялото.

— В най-добрия случай е грешна преценка и все пак повратна точка, на която искаме да наблегнем. До този момент никой нищо не знаеше за теб, нали?

Тя отпи от диетичната кола и се върна към бисквитите.

— Било е както каза преди, оставила си Джей Джей да поеме вината.

— Заслугата.

— Заслугата. Ти си била сестрата на невръстен убиец, предана внучка, която живее скромен живот. И в следващата минута си бегълка, която се е опитала хладнокръвно да убие ченге, защото е оцеляло в „Даунийст“. Която убива хладнокръвно баба си и дядо си, преди да избяга и да се скрие — и да се прегрупира — в Канада. Ти си убивала и преди, Пат, но този пропуск с Куотърмейн променя всичко.

— Той извади късмет.

Селийна кимна.

— Така е, наистина е извадил късмет. Разпознал те е само миг преди да стане прекалено късно, след това те е ранил, да не говорим за иронията партньорката му вече да пътува към къщата, същата жена, пак ирония, която е била пред киносалона. Тя е убила Джей Джей, помогнала е на Куотърмейн да се спаси. Велика телевизия.

— Така ли мислиш?

— Повярвай ми, сигурна съм. Добре, трябва да организираме следващия сегмент.

— Твоите сегменти, твоите рейтинги, твоят път към шибаната слава.

— Моля? Какво?

— Това е моята история. Моята.

— И тя ще взриви всичко. Мисля, че трябва да си поосвежим грима, преди да продължим. — Тя размърда рамене и кръстоса крака.

— Няма нужда — каза Патриша, — защото приключихме.

Селийна погледна към нея и успя да хлъцне, преди Патриша да стреля в нея, отново и отново, и отново. За Патриша бе иронично, че го направи със собствения й розов глок.

Тя издиша и заедно с въздуха излезе и гнева й. Почувства се по-добре.

— И не ме наричай Пат.

Напълни си чинията с бисквити и хумус и започна да яде, докато кръвта на Селийна изтичаше на пода на вилата. Реши да вземе камерата и да остави триножника и осветлението. Не й трябваше прекалено много багаж за бягството й на юг.

Тъй като вече бе спирала, за да смени регистрационните табели, и бе поодраскала колата на Селийна, реши, че тя ще е безопасно превозно средство за разстоянието, което трябваше да измине.

Време беше да вземе още пари в брой и още две лични карти от банката в Ню Хемпшър. След това щеше да остави колата на летището и да се качи на самолет. В Луисвил щеше да вземе автомобил под наем.

Предполагаше, че ще намерят тялото след няколко дни. Беше запазила вилата за седмица и й оставаха още четири дни. Дотогава щеше да е… някъде другаде.

Посмя се малко, докато ядеше бисквити и ги преглъщаше с диетична кола, после се усмихна над трупа на Селийна.

— Кой сега направи грешка?

 

 

След работа Рийд тръгна пеша с кучето към къщи. Взе продукти и пое с личната си кола към дома на Сиси. Трябваше да каже на Симон и Сиси за картичката и заплахата и да им обясни какви предохранителни мерки да вземат.

Когато пристигна, огледа къщата. Всичкото това стъкло, всичкото това проклето стъкло. Толкова красиво и толкова уязвимо. Въпреки това влизането през врати и прозорци не беше в стила на Хобарт.

Тя обичаше измамата. Влизането през прозореца? Не беше елегантно.

Чу музика — някои от прозорците бяха отворени заради свежия пролетен въздух — и позна бързия секси ритъм на „След полунощ“. Влезе с кучето вътре и видя Сиси, която носеше тесни плитки дънки, черна тениска, дългата й буйна коса се вееше в ритъма на танца.

Помисли си, че тя знае как да се движи, докато я гледаше как размята рамене и ханш под звука на гениалната китара и съблазнителния глас на Клептън.

Не забеляза, когато Барни седна до него, за да гледа, и започна да тактува с опашка.

Сиси се завъртя и го видя. Като не спираше да танцува, тя бавно се усмихна и повика Рийд с пръст.

— Да танцуваме, Сладкиш.

Той пристъпи напред, обгърна талията й и я наклони впечатляващо назад.

— Я виж ти!

— Момчетата, които танцуват, имат повече момичета — каза й той и я завъртя бавно.

— Крил си това от мен.

— Никога преди не си ме канила на танц.

Симон слезе и видя баба си и началника на полицията да танцуват, и то доста добре, а кучето седеше и ги гледаше с очевидно възхищение.

Завършиха танца с неговите ръце около талията на Сиси и нейните сключени около шията му. Усмихнати.

— Значи така.

— Симон, ти си най-голямото ми съкровище. — Сиси въздъхна щастливо и положи за миг глава върху рамото на Рийд. — Но сега, след като знам, че този мъж умее да танцува толкова секси на Клептън, може да го открадна от теб.

— Твой съм — каза й Рийд и я целуна по темето.

Усети аромата на шампоана й, дъх на терпентин и лек, изчезващ мирис на марихуана.

Всичко това казваше: „Сиси“.

Тя го стисна, обърна се и се взря в кучето.

— Ето го и нашето четирикрако сладурче. Права си, Симон, има сладко личице и очите му са пълни с емоции. — Тя не клекна, само протегна ръка. — Ела и ме поздрави, скъпо мъниче.

— Ще му трябва малко време…

Рийд видя как Барни стана и отиде право при Сиси.

Не можеше да се каже, че кучето е свикнало с хората, след като бе прекарал деня с тях. Макар че се бе сприятелило със Сесил, се свиваше пред всяко друго човешко същество, което бяха срещнали по пътя си към къщи.

А сега беше тръгнало само след една протегната ръка. Отиде при Сиси, махайки с опашка, а тя се наведе, за да го погали.

— Може би си вещица.

— Разбира се, че съм, и имам вроден афинитет към кучетата, тъй като в предишен живот съм била вълчица. Пък с това сладурче се разпознахме, нали, хубавецо? Танцували сме в предишен живот.

Рийд никак не би се изненадал, ако е било така.

— Това е Барни.

— Приемливо име — отсече Симон, взе дистанционното и намали малко музиката. — След като всички сме приключили с работата си за днес, съм готова за малко вино. Някой да иска?

— Едвам ме нави — каза Сиси.

— Може да седнем отвън. Достатъчно топло е. Имам да обсъдя някои неща с вас.

— Звучи сериозно.

— Така е.

— Донеси виното, Симон — каза й Сиси. — Да видим дали на Барни ще му хареса дворът.

Тя нарочно изведе Рийд и кучето навън.

— Става въпрос за Патриша Хобарт.

— Това клюката ли го донесе, или позна, защото си ясновидка?

— Ще кажа само, че тази сутрин усетих някакво разбъркване.

— В Силата?

— Знам кога нещо се случва. — Сиси почука с пръст по гърдите си. — И Хилди ми се обади този следобед, след като се е срещнала с теб. Тя няма навика да дрънка наляво и надясно, но с нея се познаваме отдавна. Искаше да поговори за това с мен. Не съм казала нищо на Симон. Тя работеше и не исках да я разсейвам. И си помислих, че ще поискаш сам да й кажеш. Мога да изведа Барни на разходка на плажа, ако искаш да останете сами.

— Не, но благодаря. Бих искал да говоря и с двете ви.

— Вярвам силно в тройното правило. Това, което изпращаме към вселената, добро или зло, ни се връща тройно. Но каквото и да ми се случи, бих рискувала да изпратя сигнал, който да запрати тази кучка като камък в бездънен кладенец, ако се опита да навреди на момичето ми или на теб.

— Няма да й позволя да направи нищо на Симон или на теб.

Сиси обви лицето си с длани.

— Добави и себе си.

— Аз… съм танцувал с нея и преди. Знам й стъпките.

— Тези двамата пак се свалят. — Симон шеговито извъртя очи и донесе бутилка вино и три чаши. След като остави виното и чашите на масата, тя извади дълга и дебела пръчка за дъвчене от задния си джоб. — Сега всеки си има лакомство.

Наля виното, а Барни се зае със собственото си лакомство.

— Боже, денят ми беше наистина хубав, а вечерта е великолепна.

— Съжалявам, че ще се наложи да я разваля.

Симон погледна към Рийд.

— Значи наистина е сериозно.

— Да седнем. — Той бе обмислил няколко подхода, но не се бе спрял на нито един от тях. Накрая реши да кара направо. — Получих картичка от Патриша Хобарт.

Симон седеше до Сиси и се пресегна към ръката на баба си.

— Каква картичка?

— Такава, която й е струвала 3,99, плюс такса и пощенска марка.

Описа картичката, след това преразказа посланието.

— Тя те заплашва. Правила ли е нещо подобно преди?

— Не, не и с мен, а и потвърдих днес пред ФБР, че няма доказателства да се е свързвала с някой друг, за да го заплашва. Ядосана е, защото ме изпусна и я прострелях. Заради мен не получи голямата къща и много пари. И тъй като е ядосана, трябва да опита отново. Нарушаването на модела ми подсказва, че тя ще направи още грешки. Това е добрата страна.

— Има добра страна в получаването на смъртна заплаха? — попита Симон.

— Повече от една. Това ми подсказва, че съм я разтресъл достатъчно, за да вляза в перверзния й ум. Подсказва ми, че ми е пратила картичката веднага след като е убила Емили Девлън. В нея имаше кичур коса. Той ще се окаже на Емили Девлън.

— Мили боже, тя е ужасно, извратено, зло същество — каза Сиси. — Кармата й ще я застигне подобаващо, но дотогава…

— Първо ще я застигне правораздавателната система — каза й Рийд. — Пратила е картичката от Флорида и ФБР ще проследи точно откъде.

— Но тя няма да е там — отбеляза Симон.

— Не, но това ще ни каже къде е била. Ще ни каже кога е била там. Колко близо е била до семейство Девлън? Те вече установяват това и ще открият къде е живяла, докато е следила Емили. Ще разпитат хора, които са говорили с нея, които са я видели. Всяка информация има значение. И най-вече — тя ме предупреди. Направила го е, за да ме уплаши, но отново удари греда. След като съм предупреден, мога да предприема мерки.

— Какви мерки?

— На първо място — осведомих ФБР.

— Онзи откачалник? — припомни му Симон.

— Той вече не ръководи разследването. Сега то е в ръцете на специален агент Тоня Джейкъби.

— Жена. — Сиси кимна одобрително. — Вече се движим в правилна посока.

— След като се срещнах днес с нея, ще се съглася. Освен това не е откачалка. На този етап и вероятно благодарение на грешната стъпка на Хобарт, ще си споделяме информация. Ще знам повече, а и Хавиер, който е на нейно подчинение, ще слуша повече.

— За това си трябва жена. — Сиси вдигна чашата си.

— В много случаи е така. Информирах моите полицаи и Дона. Имаме снимка на Хобарт на дъската в общото помещение. И ще я разпространим. Говорих с кмета за това, както и да повикаме двама от сезонните полицаи. Тя е съгласна.

— Ние сме на остров — каза Симон. — Ще трябва да ползва ферибота, чартърен полет или частна яхта, за да стигне дотук и да си тръгне. По-трудно ще й е да избяга.

— Абсолютно си права.

— Може да изчака, докато отидеш в Портланд или нещо подобно.

— Откъде ще знае? — отвърна той, по-скоро за да я успокои. — Не се изявявам в социалните медии, а това е основният й източник на информация. Ще бъде тук и в това е нашето предимство.

— Прав си. — Симон кимна и отпи от виното. — Много си прав, но…

— Има много „но“ и ще стигнем до тях. Друго наше предимство е, че тя се опитва отново да атакува полицай. И предупредени полицейски части. Изучавал съм я и съм готов да се обзаложа, че съм я изучавал по-подробно и по-дълго, отколкото тя мен. Или теб, Симон.

Сиси посегна към ръката на Симон.

— Трябва да се изправим срещу това, нали? Срещу факта, че идвайки тук, тя ще се опита да убие с един куршум два заека.

— Първо трябва да стигне дотук и да остане достатъчно дълго, за да наблюдава навиците ни и да състави план. Това също е предимство за нас — дори през лятото, когато най-вероятно ще се появи. През лятото е по-умно. Тук е претъпкано, има много хора, случват се много неща, магазините и ресторантите са пълни. Ще започнем да се оглеждаме за нея, но тя ще изчака до лятото. Тази година, може би следващата. А сега за въпросните „но“. — Той се приведе напред. — Тя е умна, подозрителна и търпелива, макар че според мен търпението й изтънява под напора на гнева и лудостта. Знае как да остане незабелязана, как да се слее с пейзажа и как да мами. Но пък, от друга страна, вие двете сте добри физиономистки. Ще изследвате лицето й, докато не опознаете всеки сантиметър от него. Вярвам, че ще я познаете, щом я видите, без значение как ще изглежда. Просто ще я познаете.

— Няма да ни се изплъзне. — Сиси стисна ръката на Симон. — Нали, скъпа?

— Не.

— Ето списък с правилата — започна Рийд.

— Мразя правилата. Прекалено много от тях се коренят в патриархалната система и са създадени, за да потискат жените.

Рийд отправи дълъг поглед към Сиси.

— Бих искал да видя този патриарх или тази система, които биха могли да потиснат някоя от вас двете.

Сиси се усмихна над чашата си с вино.

— Много са се опитвали и топките им са били посинени.

— С риск за топките ми, това не са предложения или насоки. Това са правила, независимо дали ги харесвате, или не. Ако я видите, не я доближавайте и не я заговаряйте. Свържете се с най-близкия полицай. Ако видите непозната кола, велосипед, турист да минава покрай къщата повече от веднъж, свържете се с мен. Ако започнат да ви звънят по телефона и да ви затварят или да ви казват, че са избрали грешен номер, свържете се с мен. Ще патрулираме редовно.

— А твоята къща? — попита го Симон.

— Аз съм полицай. Там вече има патрул. Но ако вие сте там, а аз не съм, се заключете и не отваряйте вратата. Ако някой дойде, свържете се с мен. Ако отивате в селото или някъде другаде и видите някой паднал на пътя, продължавате нататък.

— И се свързваме с теб — предположи Сиси.

— Разбираш какво имам предвид. Не поемайте никакви рискове. Това са прости предохранителни мерки. Искам от вас да редувате заниманията си. Не че имате някакви твърдо установени навици и без това. Но не пазарувайте в един същ ден през седмицата или по едно и също време от деня. Не се разхождайте в един и същи ден или час. Независимо дали очаквате доставка или не, ако камионът спре пред къщата ви, доставката се оставя отпред. Не отваряте вратата, не излизате. Ако нещо или някой ви се струват странни, ми се обаждате. И не споменавайте нищо в социалните мрежи за плановете си. — Той се облегна. — Можете да сложите и охранителна система.

— Това — каза решително Сиси — никога няма да се случи.

— Предположих, но трябва да заключвате, независимо дали сте си у дома, или не. Ще го направите заради мен, нали?

— Мога да го направя. Не ми харесва, но мога да го направя.

— Добре. Не намеквам, че не можете да се грижите за себе си. Най-вече защото искам да си опазя топките и се надявам да вечерям у вас. Но ще кажа, че ви обичам и двете и ще се погрижа за вас. Това е.

— Не мисли, че ние няма да се погрижим за теб по същата причина. — Сиси стана и си доля вино. — Ще започна веднага, като ти приготвя топла храна.

— Не готви — обади се той веднага. — Ще отида да взема готова храна.

— Готвенето ще балансира енергията ми чи. — Тя се наведе и целуна Рийд. — Ти си много по-умен от нея, моето момиче — също. А аз съм далеч по-подозрителна.

Симон изчака, докато Сиси влезе вътре.

— Не го споменах, защото и това ни беше достатъчно, но ако Хобарт дойде тук, тя ще се върне и в Портланд. Сестра ми и майка ми.

— Говорих с Еси и с Джейкъби. Те ще наглеждат семейството ти.

Тя стана и отиде напред, за погледа океана. Кучето бе приключило с лакомството си и сега лежеше върху краката на Рийд.

— Трябваше да знам, че си се сетил за това.

— Говорих с бостънската полиция, така че и те са нащрек. Би трябвало да поговориш с Май за това. Обадих се и на приятел, който според мен е в нейния списък. Той е в Ню Йорк сега. Съжалявам, че споменавам всички тези неща.

— Не си виновен. Тя е виновна. Тя започна всичко това. Това е нейният план и колкото и да е ужасен, не се изпълни така, както искаше тя. Нито ще се изпълни сега. Странно. Обичам острова, винаги съм го обичала. Но не си бях давала сметка колко много го обичам, до каква степен е мой, докато не осъзнах, че тя може да дойде тук и да се опита да нарани някого, който има значение за мен. Кой би могъл да се опита да опетни това място така, както тя опетни мола и Портланд? Никога не съм се чувствала напълно сигурна в Портланд след онази вечер. — Тя се обърна. — Отидох в Ню Йорк при първа възможност. Отидох в Италия, навсякъде, където можех и където не беше Портланд. През повечето време обаче се връщах тук и се скривах, но не спирах да търся друго място, нещо друго. Докато не те срещнах, май не знаех, че това е нещо повече за мен, повече от скривалище. Това беше моето място, моят дом. Нищо, което тя направи, няма да промени това. — Симон се приближи и се плъзна през облегалката за ръка на стола в скута му. — Има повече от един вид подслон. Ти си такъв за мен. Аз ще бъда същото за теб.

— Дълго време търсех свой дом и теб. Страхотен късмет е, че намерих и двете.

— Знаеш ли какво си мислех, когато слизах по стълбите по-рано?

— Колко лесно мога да те заменя?

Тя се засмя и се сгуши в него.

— Освен това. Мислех си, че искам да ви извая в скулптура — Рийд и Сиси, точно по този начин. Прегърнати, танцуващи и усмихнати.

— Голи? Виж какво…

— Има изкуство, началник, но има и откачени и нередни неща. Не, не голи.

— Добре тогава. Изглеждаше щастлива, когато слезе.

— Прекарах страхотен ден в работа по вълнуващ проект.

Той също се сгуши в нея.

— И няма да ми позволиш да го видя?

— Когато е готов. Остани тази вечер. Остани при мен.

— Надявах се да поискаш. Всичко необходимо за мен и моя нов полицай е в колата.

Сиси ги гледаше от прозореца на кухнята. Това, мислеше си тя, точно това — почервенялото небе в края на деня; силният, добър мъж; дори кучето със сладката муцунка — това я изпълваше с надежда за нейното момиче.

И никоя кучка от ада нямаше да й го отнеме.

 

 

Два дни по-късно Рийд получи обаждане от Еси.

— Селийна Макмълън е обявена за издирване.

— Откога е в неизвестност?

— Вече от четиридесет и осем часа. Асистентката й е получила съобщение, че ще отсъства от града, защото е по гореща следа, но е пропуснала ангажименти и не отговаря на мобилния си телефон.

— Тя отговаря на профила, Еси, но това ще е първото отвличане. Дори ако е убита и тялото й е изхвърлено, това пак не отговаря на начина на действие на Хобарт.

— Няма следи от влизане с взлом или борба нито в къщата на Макмълън, нито в офиса й. Получила е обаждане малко преди полунощ в деня, в който е изчезнала. Не може да бъде проследено. Предплатена карта.

— Примамила я е някъде. — Рийд се намръщи. — Това също не прилича на обичайните методи на Хобарт.

И все пак.

— Работата е там, че Хобарт може би не е единствената, която би искала да й навреди. Макмълън има бивш съпруг, който не си пада по нея, засегнала е и много други. Но наредих на полицаите да проверят за колата й на летището. Това е в стила на Хобарт. Засега, без връзка с Хобарт, случаят е в ръцете на „Тежки престъпления“, защото го откраднах. Ако се установи такава връзка, отива при федералните.

— Джейкъби е свястна.

— Съгласна съм. Но, Рийд, ако намерим тази връзка, това означава, че тя се е върнала в района. Пази се, партньоре.

— Добре. Ти също.

Затвори и се замисли. Макмълън пасваше на модела. Но не му се струваше вероятно Хобарт да се прицели сега в Еси, която бе далеч по-високо в приоритетите й от блогърката опортюнистка. А да се прицели в него, след като му е пратила картичка? Не, и това не се връзваше. Тя имаше още какво да каже преди това.

Така че ако Хобарт е отвлякла и убила Макмълън, дали се е върнала в Портланд заради това? Защо?

Трябваше да помисли.

Два дни по-късно обслужващият персонал на вилата откри трупа на Макмълън. Еси му изпрати доклад за останалото.

Триножник за камера, два театрални прожектора на стойки, храна и напитки за няколко дни, следи от грим по пода и по два стола, множество свински опашки.

И отпечатъците на Хобарт из цялата вила.

Защо ще му е на някого да отвлича репортер/блогър със собствено шоу по местната телевизия и верни последователи в интернет?

На Рийд му се струваше, че този някой иска да отправи послание.

Като имаше предвид отвличането и убийството, както и картичката, той реши, че Патриша Хобарт се нуждае от внимание.

Той с радост щеше да й го даде.

 

 

Тъй като Джейкъби и Еси си сътрудничеха по случая „Хобарт“, Рийд се съсредоточи върху своя собствен живот. Намери медальон във формата на полицейска значка в интернет и развеселен поръча два. Един за Барни и един за Пък, когато Еси и бандата му дойдат на гости.

Купи легло за кучето и отначало го сложи до своето, иначе Барни нямаше да му обръща внимание и щеше да спи на пода. Всяка сутрин го отдалечаваше стратегически с няколко сантиметра.

Когато хвърли новата червена топка, Барни го погледна, без да знае какво да прави.

Щяха да работят и по това.

Април изтече, дойде май и цветята започнаха да цъфтят. В знак на протегната за мир ръка, Рийд купи саксия с нарциси и заедно с Барни ги занесоха на Айда Букър.

Тя излезе, но остави котката вътре.

— Той иска да се извини за неприятностите, които ти причини.

Айда скръсти ръце.

— Това куче е напаст.

— Вече се поправя, госпожице Букър. Когато го заведох при доктора, имаше инфекция в двете уши и купища други здравословни проблеми. Има белези, защото някой го е душил с дисциплиниращ нашийник.

Тя се намръщи още повече.

— Някой е душил това куче?

— Да, госпожо. Докторът и Сюзана така казаха. Страхуваше се от хората, защото някой го бе държал в плен и го беше тормозил. Докторът каза, че е подгонил котката ви, защото е искал да си играе. Не съм сигурен в това и няма да го водя при котката ви — или в градината ви — без каишка. Освен това беше недохранен, госпожице Букър.

— Сега изглежда по-добре. — Тя изруга под носа си. — Не си падам много по кучета, но който се държи по този начин с животните, не заслужава и плюнката ми. Чух, че си го задържал.

— Сега се казва Барни и се развива добре. Тъкмо се връщаме от доктора и вече е почти здрав. Наддал е някой и друг килограм. В него няма никаква злоба, но май обича да гони котките. Тича и след птиците по плажа.

— Предполагам, че това му е в природата. Благодаря за цветята. — Тя въздъхна и взе саксията. — Бях на страната на онези, които смятаха, че е грешка да доведат човек, който не е от острова, за шеф на полицията. Може и да съм грешала за това. Времето ще покаже.

Рийд се върна с колата до селото и спря, за да погледа пристигащия ферибот. Двама от временно заетите дежуреха, но нямаше да навреди и той да хвърли един поглед.

Няколко семейства с деца в предучилищна възраст, двама местни, които се връщаха, камиони за доставка, двама туристи, които бяха пеша.

Доволен, той пое към участъка.

— Какво каза докторът? — попита Дона.

— Барни е вече във форма. Може да се върне на активна служба.

Тя изсумтя.

— Гледай да не рови в боклука или ще му дам една активна служба.

— Просто е търсил улики. — Телефонът на бюрото му звънна, затова Рийд се върна при него с Барни по петите си. — Началник Куотърмейн.

— Специален агент Джейкъби. Аз съм в Луисвил, Кентъки, по следа. Имаме свидетел, бивше ченге, което е следило случая. Кълне се, че я е забелязал.

— Кентъки? Върнала се е? Колко надежден е свидетелят?

— Вярвам му.

— Добре, къде я е забелязал?

— В мола тук. Казва, че хубаво я огледал и когато разпознал лицето й, я последвал на излизане от мола. Изпуснал я. Мястото било пълно с хора. Популярен търговски център е и на всичкото отгоре наближава дербито. Но пак извадил късмет, когато я забелязал да излиза с кола от паркинга. Имам марката, модела, цвета и регистрационния номер. Готов ли си?

— Да, готов съм. — Записа си всичко.

— Купила си е слънчеви очила, две ризи, джинси. Тя е размер 38. Също и дрехи за тренировка. Проверяваме магазин по магазин, но свидетелят забелязал някои от пакетите й, преди да я изгуби. Платила всичко с карта „Виза“ на името на Марша Краудър с фалшив адрес в Сан Диего. Косата й била вързана на опашка, кестенява. Пуснали сме заповед за издирване на колата и регистрационния номер. Засега нямаме късмет.

— Това е добра новина. В списъка ми няма Луисвил, нито Кентъки. Там няма потенциални цели, за които знам.

— Следата в Мемфис се оказа несигурна, но с онзи регистрационен номер може да е била по-солидна, отколкото си мислехме. Най-вероятно е тръгнала на север. Отваряй си очите за тази кола и за този номер, началник.

— Не се съмнявай.

— По следите й сме. Трябва да действам по тази следа.

— Благодаря за предупреждението. Успешен лов. Дона! — извика той в мига, в който затвори.

— Ако ти трябвам — каза тя със светнали от гняв очи, когато влезе, — идваш при мен.

— Предай тази информация на полицаите, които са дежурни и които не са. Бяла „Тойота Сиена“, може би произведена през 2016 година, регистрационен номер от Тенеси. 683CKO. Хобарт е забелязана да кара тази кола в Луисвил.

— Ясно.

Рийд отвори папката, която винаги му беше подръка, и разгледа лицето на Хобарт.

— Май те хванахме.

 

 

Тя смени регистрационните табели на паркинг на „Уолмарт“ по магистрала 64. Имаше лошо предчувствие. Беше почти сигурна, че някакъв старец я бе следил известно време, докато беше в Луисвил.

По-добре да е сигурна, отколкото прецакана, реши тя, унищожи настоящите си документи и кредитни карти и ги изхвърли.

Влезе в „Уолмарт“ и отиде до полиците с продукти за коса. Купи си кестенява боя и плати в брой. Пое по черните пътища, скита по тях, докато видя една трошка пред каравана, на чието предно стъкло имаше надпис „Продава се“.

Спазари се със селянина и му каза, че ще се върне с пари в брой. Наоколо имаше достатъчно гори, в които да захвърли колата.

Върна се, купи трошката и тръгна обратно с нея към тойотата. След като премести багажа си, рита и удря тойотата, докато освободи напрежението.

Очакваше някой селянин — или може дори същият — да се натъкне на нея и да я обере за части.

Отиде с трошката до евтин мотел и плати в брой.

Боядиса си косата, подстрига я, сложи си зелени контактни лещи и си смени личната карта, преди да тръгне. Макар трошката да се задавяше и да се тресеше, успя да стигне с нея в приличен град на седемдесет и пет километра по-нататък. Паркира я и вървя около километър до магазин за коли, който бе забелязала.

Плати в брой, подписа документите и се върна на магистрала 64 в рамките на час.

Отново премести багажа си и пое с току-що измит „Шевролет Тахо“ втора ръка на 53 хиляди километра с превъртян километраж.

Кари Лийн Грийнспан с кестенявата коса и зелените очи пое на север. Трябваше да спре в прекрасната дива Западна Вирджиния.