Нора Робъртс
Островът на ранените души (12)

12.

Видя над него бързо да се движат светлини и се почуди дали е мъртъв. Може би ще има секси ангели, които да го преведат през тези светлини към каквото там го очаква.

Чу гласове, много бързи и задъхани гласове, които си говореха на лекарски жаргон. Не мислеше, че секси ангелите се тревожат за огнестрелни рани и падащо кръвно налягане.

Освен това мъртвите не може така дяволски да ги боли.

През болката, студа — защо му беше толкова студено? — объркването и странно отчуждената почуда за собствената си смърт, той чу гласа на Еси:

— Ще се оправиш. Рийд. Рийд. Дръж се. Ще се оправиш.

Е, добре тогава, помисли си той.

След това почувства още болка. Тялото, умът му, всичко беше потопено в нея, бе около нея и вътре в нея. Името на шибаната игра беше болка.

И тъй като не искаше да я играе, се отпусна.

Болката отказа да седне на скамейката, когато пак се върна в съзнание, и това го подлудяваше. Някой или нещо непрекъснато го мушкаше и това също го подлудяваше.

— Майната му — каза той.

Чу го дори през замъгления си слух, звучеше като „манатаму“, но наистина го мислеше.

— Почти приключихме, детектив.

Отвори очи. Всичко беше прекалено бяло, прекалено ярко и той пак ги затвори. След това видя красиво лице, големи кафяви очи, златиста смугла кожа.

— Секси ангел. — „Сеси агел“.

Онези плътни меки устни се извиха. И той отново потъна в безсъзнание.

Съвземаше се и се унасяше, съвземаше се и се унасяше, не беше точно като влакче на ужасите, а по-скоро като сал по бурна река.

Река Стикс. Това би било лошо.

Чу гласа на майка си.

Що за име Йосарян? Това е името на Йосарян, сър.

Параграф 22. Хм.

Отново се унесе, сънува дълъг разговор за смъртта и секси ангелите с бомбардировач, който криеше тайна.

Когато болката го върна обратно в съзнание, той реши веднъж завинаги, че тая работа със смъртта е тъпа.

— Със сигурност, но ти не си.

Той примигна с мъка, за да си проясни погледа, и се взря в Еси.

— Не?

— Определено не. Ще останеш ли в съзнание известно време този път? Току-що убедих родителите ти да отидат да хапнат. Мога да ги върна.

— Какво, по дяволите?

Когато тя свали преградата, за да седне на леглото и да хване ръката му, той осъзна какво се случва. Апарати и монитори, дразнещият дискомфорт от иглата на системата в опакото на дланта му, ужасното главоболие, киселият метален вкус в гърлото му и още няколко други досадни неща под болката в цялото тяло.

— Тя ме простреля. Патриша Хобарт. Караше бяла хонда сивик, от Мейн…

— Това вече ни го каза.

Мозъкът му искаше отново да се изключи, но той надделя над него.

— Хванахте ли я? Хванахте ли я?

— Ще я хванем. В състояние ли си вече да ми кажеш какво се случи?

— Замъглено ми е. Колко време мина?

— Това е третият ден, приближаваме четвъртия.

— Мамка му. Мамка му. Колко е зле?

Тя се размърда. Бяха водили части от този разговор и преди, но този път той изглеждаше с по-ясно съзнание. Или може би тя искаше да е така.

— Първо добрите новини. Няма да умреш.

— Наистина добра новина.

— Получил си две огнестрелни рани. Тази в рамото е разкъсала някои неща, но лекарите казват, че ще си възвърнеш пълната подвижност след физиотерапия. Не можеш да си правиш шега с физиотерапията, независимо колко боли или колко е скучно. Ясно?

— Да, да.

— Вторият изстрел в дясната страна на торса е счупил две ребра и е разкъсал черния ти дроб на излизане. Имаш вътрешни рани и си загубил много кръв, но те закърпиха. Известно време ще се чувстваш като парцал, но ако не се държиш като глупак, ще се възстановиш напълно.

— Тя не е улучила… нали се сещаш, центъра за забавления? Защото там долу не ми е много приятно.

— Това е катетърът. Ще го извадят, когато си в състояние да се движиш.

— Значи близо четири дни съм бил предимно труп, но все още не съм умрял.

— Само ти можеш да се изразиш така. Как успя да те изненада?

Той затвори очи и си припомни.

— Руса перука, сини контактни лещи, дегизировка — лека секси обратна захапка. Каза, че Рене… Рене. — Очите му се отвориха и той осъзна какво се е случило. Осъзна го още преди Еси да му каже.

— Съжалявам, Рийд. Намерихме я в къщата й. Два изстрела в главата. Смъртта е настъпила около два часа преди ти да бъдеш прострелян. От това, което знаем засега, Хобарт се е свързала с Рене преди няколко месеца, като се е представила като червенокоска на име Фейт Епълби. Заявила, че търси къща, и по всичко личи, че е следвала твоите стъпки през различните имоти. Сприятелила се с Рене, така че сигурно е знаела за уговорката ви и е видяла в нея възможност да те премахне.

— Тя каза, че Рене ще закъснее и я е помолила да ми покаже къщата. Не я разпознах веднага, но гласът й… Гледал съм някои интервюта и познах гласа й. Отне ми доста време да събера две и две.

— Партньоре, ако не беше събрал две и две, със сигурност щеше да си напълно умрял.

— Тя насочи пистолет срещу мен, Еси, и нека ти кажа, че прострелването ужасно боли. Тя заобиколи бара на кухненския остров, за да ме довърши. Не можех да ползвам дясната си ръка, но извадих оръжието си с лявата. Мисля, че стрелях три пъти. Сигурен съм, че я улучих. Напълно сигурен съм.

— Улучил си я. Имаше кървава следа към входната врата.

— Добре.

— Просто я изпуснахме, Рийд. Сигурно е имала готов план за бягство. Убила е баба си и дядо си, преди да тръгне.

— Стига бе!

— Кучката е простреляла баба си в проходилката, а дядо си в проклетия му фотьойл. Замразихме сметките им, към всичките беше добавено нейното име, но тя систематично ги е обирала и това, по всичко личи, е продължавало с години, сигурно има милиони вече. — Еси разтри ръката му между дланите си. — Дължа ти огромно извинение.

— Тя е била. Тя избива хората, които брат й и приятелчетата му не са успели.

— Намерихме арсенала й, списъка й с жертвите, снимки, информацията, която е събрала. Оръжията, които е оставила, още перуки и дегизировки, карти. Нямаше компютър. Предположихме, че е работила на лаптоп, който е взела със себе си. Колата, с която се е прибрала, е била открадната същата сутрин, оставила я е пред дома на баба си и дядо си. Пуснали сме заповед за издирване на колата, регистрирана на нейно име, и тъй като сега тя е основен заподозрян за неразкрити престъпления в няколко щата, издирването е национално.

— Федералните са се намесили.

— Нямам нищо против тях. Тя е умна, Рийд. Тя е хитра и луда. Разследването е наше, но ще приемем помощ. Ти трябва да се изправиш на крака, партньоре. А това означава почивка, лекарства и физиотерапия, както и всичко друго, което лекарите ти кажат, тоест никакви лиготии от твоя страна.

— В апартамента ми, в спалнята, имам табло за случая, файлове в компютъра. Не позволявай на федералните да ги конфискуват. Ще ги споделя, но не им давай да ми конфискуват работата. Иди и ги вземи.

— Обещавам. Виж, тъй като си в съзнание по-дълго от обикновено, ще повикам сестрата. И майка ти и баща ти, които почти не са мръднали оттук, дори брат ти и сестра ти са тук на смени. — Тя имаше нужда да го докосне, затова погали четиридневната брада по лицето му. — Изглеждаш зле, Рийд, но прескочи трапа. Виждаш ли този бутон? Той е за да можеш да решаваш от колко морфин в системата имаш нужда.

— Да. Ще си помисля за това. Има една сестра… мисля, че е сестра… освен ако не съм халюцинирал. Много хубава, с кафяви очи, страхотна усмивка, кожа с цвят на карамела, в който майка ми потапя ябълките на Вси светии.

— Вярвам ти. Това е Тинет. Ще видя дали е на смяна. — След това Еси се наведе и леко докосна устните му със своите. — Изкара ми акъла, Рийд. Постарай се повече да не го правиш.

Той се унасяше и изплуваше непрекъснато и през следващите двайсет и четири часа, но през повечето време беше в съзнание. Те искаха да го изправят на крака, да прави кратки разходки и хубавата (и за негов лош късмет омъжена) Тинет размахваше кадифен камшик. Тя каза, че ако иска да му махнат катетъра — о, да, моля ви! — трябва да се движи.

Той крачеше с мъка, като мъкнеше системата със себе си, обикновено с някой член на семейството си или друго ченге до него.

Беше трогнат, че Бика Стокуел не изпускаше нито ден; въпреки че му се караше да раздвижи кльощавия си симулантски задник.

Десет дни след срещата на стоманата с плътта му Рийд бе отслабнал с четири килограма и усещаше как губи мускулния си тонус.

Майка му донесе кюфтета, баща му успя да вмъкне пица в болничната стая. Сестра му опече курабийки. Брат му скришом му даде бира.

След първата физиотерапия бе облян в студена пот и изтощен.

Болничната му стая, която бе пълна с цветя, саксии, книги и нелепи плюшени мечета с полицейски значки и пистолети, започна да му се струва като затвор.

Единственият плюс беше, че влизането в нея бе толкова трудно, колкото и бягството от нея. Единственият път, в който Селийна Макмълън успя да се промъкне, Тинет — която вече се бе превърнала в героиня за Рийд — я изрита веднага.

Тя успя да направи снимка с мобилния си телефон. Когато я видя в интернет, той реши, че всички го лъжат и наистина е умрял.

Наистина приличаше на зомби.

Бика защити името си и го принуди да стане и да се раздвижи след втората физиотерапия, когато Рийд искаше само да спи, за да забрави колко е нещастен.

— Престани да се взираш в пъпа си.

— Не ме боли пъпът.

— Кучко, мрънкаш, лигавиш се. Искаш ли пак да си ченге?

— Никога не съм преставал. — Рийд скърцаше със зъби, докато говореха. Поне сега му позволяваха да носи памучни панталони и тениска вместо унизителната болнична нощница.

— Ще те сложат на бюро и ще те държат там вечно, ако не можеш да извадиш пистолета и да стреляш с него като мъж.

— Еси би те наритала за това „като мъж“.

— Тя не е тук.

Той изведе Рийд в малката градина, където поне въздухът миришеше нормално.

— И тя не е напълно откровена с теб. Не иска да те товари и да наранява жалките ти чувства.

— За какво говориш?

— Федералните. Те ни държат настрани, поемат нещата.

— Знаех си. — Отвратен, Рийд замахна във въздуха. Пред очите му притъмня, когато в рамото му избухна болка.

— Добре, добре, по-кротко, убиец. — Бика хвана здравата ръка на Рийд и го сложи да седне на пейката. — Тя се бори докрай, трябва да го знаеш. Ти от години си знаел какво се случва, но никой не ти е вярвал. Включително и моя милост. Работата е там, че това не просто е важен случай, но и много интересен за пресата. Те могат да си слагат федералните маски и да твърдят, че пресата няма никаква работа тук, но това са пълни глупости. От друга страна, ти си част от събитията в мола „Даунийст“, а сега си и жертва на сестрата на един от стрелците.

— Тя е участвала в това. Казвам ти, тя е знаела какво е бил намислил брат й.

— Не твърдя обратното. Твърдя, че според федералните това са два аргумента срещу участието ти в разследването и нашите началници са съгласни.

— Това са пълни глупости.

— Наистина са пълни глупости, но това ни дават. Ще те сложат на бюро, когато се върнеш, и ще те удавят в бумащина, докато не преминеш физическия изпит. И дори тогава няма да те допуснат до случая „Хобарт“.

— Майка му стара.

— Размърдай си кльощавия жалък задник и влизай във форма, хлапе. Много от нас ще помагат, но ти трябва да се оправиш от раняването. И не ми казвай, че споменът за него не те кара да се обливаш в студена пот в тъмното.

— Виждам как оръжието се насочва към мен. На забавен каданс. Все едно имам всичкото време на света да залегна и да отвърна на огъня. Но и моите движения са забавени и проклетият пистолет е тежък като топ.

— Отърси се. Връщай се на работа.

— Състраданието и съчувствието ти са трогателни.

Бика изсумтя, както правят биковете.

— Получаваш достатъчно лиготии и целувки по челото. Имаш нужда някой да ти нарита задника.

— Оценявам го.

— И мамка му, яж нещо. Приличаш на зомби плашило. А сега ставай и тръгвай.

Рийд изчака да говори с Еси за това, защото най-накрая отвориха вратичката на клетката му.

Прибираше се у дома.

Не у дома в дупката, тъй като още му беше трудно да изкачва трите стълбищни площадки, а у дома в старата си стая, при гозбите на майка си и очарователно тъпите смешки на баща си.

Бе поискал изрично Еси да го вземе и да го закара, тъй като бе чакал възможност да поговори с нея.

— Защо трябва да сядам в инвалидна количка, за да си тръгна, след като от две седмици и половина чувам само как трябва да стана и да вървя?

Тинет с красивата усмивка потупа количката.

— Правилата са си правила, скъпи. А сега си сложи сладкия задник в количката.

— Какво ще кажеш, когато се оправя сто процента, да преживеем гореща, сластна животинска афера. Ще се отрази добре на емоционалното и психическото ми здраве.

— Мъжът ми ще те смачка като гнида, кльощаво момче. Жалко, че сестра ми е само на осемнайсет.

— На осемнайсет не са прокурорски щерки.

— Ако се доближиш до малката ми сестричка, ще те върна обратно в болницата. — Но го поглади по рамото. — Радвам се, че си тръгваш, Рийд, и едновременно с това съжалявам.

— Ще се връщам за мъченията.

— А аз ще слизам, за да се уверя, че няма да плачеш много. Ето, вземи си мечето.

Рийд го взе и огледа за последен път стаята. Еси вече бе свалила книгите, таблета и другите натрупани вещи.

— Това място няма да ми липсва — каза той, докато тя го откарваше навън. — Но ти ще ми липсваш. Ти си единствената жена, която обичам, освен майка ми, която ме е виждала гол, без аз да съм имал същата привилегия.

— Ще трябва да натрупаш малко месце върху тези кокали. — Тя тръгна с количката към асансьора. — И приеми един съвет.

— От теб — може.

— Не се връщай бързо на работа, скъпи. Дай си малко време. Разхождай се на слънце, играй си с кученца, яж сладолед, пускай хвърчила. Вече знам достатъчно за теб и съм сигурна, че си добро ченге и добър човек. Дай си малко време да си помислиш защо си и едното, и другото.

Той се пресегна назад с лявата си ръка и хвана нейната.

— Наистина ще ми липсваш.

Еси ги посрещна с усмивка.

— Ти си свежарка, партньоре. А ти, Тинет — истинско съкровище.

— О, такава съм. Хайде, скъпи, да те качим в колата. — Тинет го настани и му сложи колана. — Грижи се за любимия ми пациент.

— Един час в евтин мотел. Ще промени живота ти.

Тя се засмя и го целуна по устата.

— Харесвам си живота. А ти сега върви да живееш твоя.

— Ами ако беше казала „да“? — почуди се Еси на глас, когато потеглиха.

— Никога няма да се случи. Тя е луда по съпруга си. Знаеш ли, била е на двайсет, когато се случи онова в мола „Даунийст“, и е вършила общественополезна дейност за кредити в колежа. Помагала е на сестрите, така че се е озовала на фронтовата линия в болницата в онази нощ. Колко е малък светът. — Той изчака малко. — Бика ми каза, че федералните са поели нещата, изтикали са ни. А мен са ме изхвърлили.

Тя въздъхна шумно.

— Щях да говоря за това с теб, след като те изпишат, прибереш се у дома и се настаниш. Съжалявам, Рийд, те стовариха чука върху нас. Ти си прекалено свързан със случая, значи и аз съм прекалено свързана. Удрях си главата в стената заради това и стената победи.

— Това няма да ме спре.

Тя издиша и наскоро отрязаният й бретон хвръкна във въздуха.

— Виж, аз не подкрепих хипотезата ти, а сега тя е доказан факт. Федералните ти откраднаха работата. Ще ти стиснат ръката, ще те потупат по рамото. А от наша страна това решение идва директно от върха.

— Това няма да ме спре.

— Ще издадат заповед. Повярвай ми. Каквото и да правиш, ще трябва да го правиш тайно, извън работно време. Ако те хванат, ще те докладват и ще те спрат. Не е редно, но такива са разпоредбите.

— А твоето отношение?

— Аз съм с теб. Ще направим каквото можем извън работно време. Ще добавя, че и Ханк е с нас по този въпрос.

— Добър човек.

— Такъв е. Няма да се върне да преподава на пълно работно време. Ще довърши книгата, която пише. Литературен детективски роман, така го нарича. Дотук е страхотно добър, поне ако съдя по това, което ми е дал да прочета. Но част от причините да не се върне, е да ми даде повече време да работя по това. С теб, когато мога.

— Трябва да го обмисля, да си взема малко свободно време. Да се върна във форма. Очевидно раняването ме е превърнало в зомби плашило.

— Изглеждал си и по-добре. Но за бога, Рийд, повярвай ми, доскоро изглеждаше доста по-зле.

Знаеше, че е така, също както знаеше, че го чака много работа.

— Налага се да я спра, Еси. Имам нужда да съм част от това. Но първо ще го обмисля. Нещо ново за нея, откакто намериха колата й?

— В неизвестност е.

— Това ще се промени — промърмори той.

Прекара цял месец в дома на родителите си, изтърпя физиотерапията, успя да качи някой и друг килограм от свалените по време на болничното заточение.

Беше отслабнал с шест, преди да започне да качва.

Върна се на работа, на бюро. И когато капитанът му каза да стои далеч от разследването на Хобарт, не спори с него. Нямаше смисъл.

Но пък работата на бюро си имаше своите предимства и му даде достатъчно време, за да прегледа информацията си. Началниците може и да не го подкрепяха, но колегите му бяха с него.

Следи от кръвта на Хобарт бяха намерени на шофьорската седалка на автомобила, който бе зарязала на летището. Колата, обявена за открадната от четиричленно семейство след завръщането му от триседмична почивка на Хаваите, все още не бе намерена.

Рийд бе готов да се обзаложи, че Хобарт я е потопила в езерото, изгорила я е в гората или я е унищожила по някакъв друг начин. Разполагаше с пари в брой, най-вероятно с фалшиви лични документи и кредитни карти. Нямаше начин да остане с крадената кола.

Щеше да си купи нова под фалшива самоличност с пари в брой. Солидна, невзрачна, използвана кола, реши той. Ще смени прическата, външния си вид така, че изобщо да не прилича на снимките в новините и интернет.

Щеше да гледа тези новини, да чете блогове и вестници и да стои далеч, без да се набива на очи. Докато не удари отново.

Ако има куршум в себе си, е намерила начин да получи медицинска помощ.

Той се опита да провери дали са докладвани влизания с взлом в клиники, ветеринарни болници, аптеки, но не намери нищо, което да отговаря на критериите.

Опита се да търси съобщения за смърт на медицински работници. Лекари, медицински сестри, санитари, ветеринари, провери два случая, но пак нищо не излезе.

Помисли си какво би направил той, къде би отишъл, ако беше на нейно място. Мислите му го отведоха на север. Канада. Фалшиви документи, фалшив паспорт. Би преминал границата, би се установил, би си починал.

Точно това би направил той.

Нямаше нужда да рискува и да лети със самолет, нямаше нужда да учи нов език. Би наел дървена вила в гората и би стоял извън радара.

Но тя нямаше да може да компенсира загубите си. Трябваше да довърши започнатото. Рано или късно Рийд щеше да получи съобщение, че някой друг, който е бил част от онзи кошмар заедно с него, е умрял.

И той прелистваше вестниците, ходеше на физиотерапия, ядеше гозбите на майка си.

И един ден се събуди и осъзна, че вече не се чувства добро ченге. Дори почти вече не се чувстваше ченге.

Можеше да си върти рамото, без да крещи от болка, и да вдигне петкилограмова гира пред комисията по физическа подготовка, но вече не се чувстваше мъж.

Той беше зомби плашило с лешояд на рамото и само чакаше някой да умре.

Реши, че е време да извади оръжието и да послуша съвета на Тинет. Трябваше да излезе на слънце и да си спомни кой е и защо е такъв.