Нора Робъртс
Островът на ранените души (19)

19.

Двамата останаха преплетени, потни и задъхани, докато вятърът превръщаше дъжда в лед, който удряше по прозорците и издаваше звук като цвъртяща мазнина. Ако зависеше от него, Рийд би останал така, горд и задоволен, с момичето на мечтите си, до пролетта.

Наистина съм горд, помисли си той, докато ръцете на Симон се плъзгаха нагоре и надолу по гърба му. След това пръстите й проследиха белега от изходната рана на рамото му.

Той се размърда, подпря се на лакът и се загледа в нея.

— Имаш най-невероятните очи.

— Кафяви са.

— Ама и ти си една художничка, щом най-доброто, което можеш да кажеш за тях, е, че са кафяви. Те са като на тигър. Като тъмни кехлибари. Добре ли си така?

— Ама и ти си един полицейски началник, щом при всички налични доказателства питаш дали съм добре.

— Опитвах се да съм скромен. Наистина трябва да останеш. Навън времето е лошо — продължи той, преди тя да се съгласи или да откаже. — Наистина лошо. Признавам, че ако беше топла юнска вечер, щях да поискам да останеш завинаги. Освен ако Сиси не се предаде, тогава ще трябва да те изритам.

— Говориш за свалки с баба ми, докато лежа гола в леглото ти.

— Фактите са си факти. Но сериозно, трябва да останеш. Имам вино, замразена пица и още секс.

Тя му отправи палав поглед и лека усмивка.

— Каква замразена пица?

— Наденица и пеперони. — Преобърна се и взе чашата й за вино. — Имам и сладолед на клечка.

— Сладоледът на клечка реши нещата. — Тя седна и взе виното. — Но ще настоявам и за още секс.

— Преди или след пицата?

— След. Гладна съм. Трябва да пратя съобщение на Сиси. Знаеше къде отивам и ще се досети какво е станало, но навън времето е лошо и искам да е спокойна, че съм прибрана на сигурно място.

Той стана и отиде до прозореца.

— Времето наистина е лошо. Кажи й да ти върне съобщение. Да сме сигурни, че и тя е добре.

— Сиси е преживяла повече бури от теб и мен взети заедно. И има генератор. Затова прави обичайното си събиране за пристигането на североизточния вятър. Няколко приятели, много храна и алкохол. Всички ще останат при нея, докато бурята свърши. Ти беше поканен — каза му тя. — Но аз имах други идеи.

Той разпали огъня и усили трепкащата светлина на пламъка.

— Имаш добри идеи.

— Радвам се, че мислиш така. Защото знаеш ли каква друга идея имам? Искам да направя твоя скулптура. Пазител. Закрилник — разсъждаваше тя на глас. — Не с огнестрелно оръжие, не ги обичам. Мисля си за меч. Може би в момента на замахване. Може би…

Той се обърна към нея.

— Все едно съм в доспехи?

Тя се засмя и се измести назад, за да се подпре на възглавницата и да отпие.

— Не, Рийд. Ще носиш меч.

— Не мисля, че…

— Ти си в добра форма, имаш привлекателно тяло. Слабо, но не кльощаво. На купона на Сиси беше на границата на кльощав, но си върнал формата си.

— Още съм няколко килограма под нормата. — Рийд не беше от срамежливите, но посегна към захвърлените си боксерки. — Не мога да ги кача.

— Изглеждаш добре. Познавам човешката анатомия, мъжкото тяло. Изглеждаш силен и във форма, въпреки че си слаб. — Тя стана и отиде при него, прокара пръсти по белега на рамото му и на хълбока. — И тези.

— По-добре да ги няма в скулптурата.

— Не. Те са част от теб, част от закрилника. Бил си ранен, но пак си вдигнал меча. Това е достойно за възхищение.

— Това е работа.

— Това си ти. Момчето, което спря, грабна ужасеното дете насред един кошмар и го защити. Възхищавам се на това. Сигурно щях да дойда при теб и ако не се възхищавах… Постите ми бяха дълги. Но нямаше да остана. — Тя се вдигна на пръсти и докосна устните му със своите. — Имам нужда да направя твоя скулптура. Вече мога и по памет, но предпочитам да ти направя скици.

— Опитваш се да ме принудиш със секс.

— О. — С много бавно разтягаща се усмивка тя плъзна ръка по гърдите и по корема му. — Така ще направя.

— Ще се наложи да поискам да го докажеш.

Той я придърпа към себе си, искаше да покрие с целувки тази усмивка. И телефонът му звънна.

— По дяволите. Мамка му! Извинявай. — Клекна до джинсите си и извади телефона от джоба. — Куотърмейн. Добре, по-бавно. Къде? Добре, тръгвам. Запази спокойствие. Трябва да вървя — каза той на Симон, докато си навличаше джинсите. — Тази вечер съм на повикване.

— Какво има?

— Катастрофа, паднало дърво, много истерия.

— Мога да дойда с теб.

— Абсолютно не. — Той си облече ризата. — Остани. Затопли си пица във фурната. Яж. Ще ти пратя съобщение. — Той взе оръжието си от чекмеджето и го закопча на колана.

— Ще ти трябва дъждобран.

— Имам всичко необходимо за дъжда на долния етаж. — Седна и си завърза обувките. — Фенерчето е тук в чекмеджето, ако токът угасне.

— Внимавай, началник. Времето навън наистина е лошо.

— Де да ми беше подръка мечът. — Той стана, прегърна я и я целуна. — Пицата и сладоледът са във фризера. Ще се върна веднага щом мога.

Значи това се случва, когато спиш с ченге, помисли си тя, докато стоеше в празната стая.

Той не се бе поколебал, не беше мрънкал. Просто се облече и тръгна в бурята.

Отиде в дрешника му и й се стори забавно, че използва само четвърт, дори по-малко от наличното място. Провери банята. Очевидно кльощавото ченге с белезите не притежаваше халат. Върна се в дрешника и взе назаем една от неговите ризи.

Прати съобщение на Сиси, написа й просто, че ще изчака бурята у Рийд.

Две минути по-късно Сиси отговори: „Юхуу!“.

Замисли се за пицата, но реши да изчака малко. Може би той щеше да се върне бързо. Запита се дали да не погледа телевизия, но се отказа. Книги. Имаше книги в спалнята, беше видяла и на долния етаж.

„Параграф 22“, трилъри, „Нещо зло се задава“ на Бредбъри.

Точно тази книга й харесваше, но реши, че няма да е най-добрият избор в тъмната и бурна нощ, докато е сама в непозната къща.

Защо скицникът й не беше с нея…

Търсейки тетрадка или бележник, отвори чекмеджетата на нощните шкафчета. Там беше фенерчето, както й бе казано, намери и айпад, с който се управляваха телевизорът, музикалната система, камината.

Значи полицейският началник си падаше по технологиите. Нещо ново, което да добави към неговото опознаване.

Спомни си, че има кабинет. В един кабинет би трябвало да има хартия и молив. Тръгна из къщата, спря се с усмивка пред ретро банята. Може да му нарисува секси русалка. Не беше Сиси Ленън с четката и боите, но можеше да се справи с една забавна секси русалка.

Ще убие времето, докато той се върне, като прави скици на русалката и няколко на „Закрилника“.

Ракурс отстрани — от дясната страна, защото искаше да хване белезите — най-вече гръб и ханш, главата, обърната надясно, мечът, вдигнат с две ръце, които замахват надолу.

Ще трябва да го помоли да не се подстригва известно време. Искаше косата му да е леко дълга и рошава.

Когато отвори вратата на кабинета, отново грейна светкавица и тя си помисли за него, че той е навън, защото някой се нуждае от помощ. Беше дошла заради секса, признаваше си, основно заради секса. Но остана и да го чака, защото бе започнала да го преоткрива.

Светна лампата и разбра, че не я е излъгал за бъркотията. Купища папки върху семплото старо бюро и мече с пистолет и значка. Сгъваеми столове, опрени до стената, отворена кофа за боклук, пълна с бутилки и кенчета. Карти, закачени направо върху недовършените стени.

Но слава богу, и пакет хартия, която щеше да свърши работа, в дрешника, който нямаше врата.

Тя влезе, взе си хартия, обърна се към бюрото и затърси моливи.

И видя дъските, видя какво имаше на тях.

— Боже. О, боже. — Стиснала облегалката на стола до бюрото, Симон задиша тежко.

Познаваше тези лица, толкова много лица. Вече бе изваяла част от тях с ръцете си.

Ето момчето, което си мислеше, че обича. Тук бе и най-добрата й приятелка. А ето там — Анджи на Рийд.

Той имаше снимки не само на лица, но и на трупове, кръв, счупени стъкла, оръжия. Даде си сметка, че с едно от тези оръжия бе убита Тиш и простреляна Май.

Загледа се в лицата на убийците — момчета, просто момчета. Хобарт, Уайтхол, Полсън.

На втората дъска беше Патриша Хобарт — нейна снимка и скица. На скицата изглеждаше различно, но Симон я позна.

И осъзна, че това лице е видял Рийд, когато тя се бе опитала да го убие.

Други лица, други имена, други тела. Часове и дати, градове и селца.

Даде си сметка, че той вижда това всеки ден. Гледа, изучава, опитва се да намери отговори.

— Моето лице — промърмори тя и докосна снимката на момичето, което някога бе била, жената, която бе станала. — Моето лице на неговата дъска. Неговото лице и моето. Той не извръща очи. Никога не го прави.

Седна зад бюрото и не откъсна очи.

Когато Рийд се прибра измокрен до кости малко преди два през нощта, завари Симон в една от неговите ризи, седнала до огъня да пие кока-кола и да чете Бредбъри.

— Хей, нямаше нужда да ме чакаш.

— Не можах да заспя. — Тя стана. — Мокър си до кости.

— Да. Мисля, че бурята започва малко да утихва, но вероятно ще продължи още два часа. — Той свали черния дъждобран със светлоотразителен надпис „Полиция“ отпред и отзад. — Отивам до пералното помещение — каза и посочи накъде поема, а след това изчезна.

Когато се върна, беше бос, а тя стоеше до хладилника и вадеше кутия с яйца.

— Прекалено късно е за пица.

— Никога не е прекалено късно за пица — отвърна той. — Не си ли яла?

— Не още. И аз мога да правя бъркани яйца. Какво се е случило? Колко зле беше?

— Познаваш ли семейство Уагман?

— Присила, всички й викат Приси, и Рик. Живеят до училището.

— Скарали се. Очевидно имат брачни проблеми.

— Той имаше и вероятно още има извънбрачна връзка с жената, която работи в ресторанта, където сервират омари. Тя е от Уестбрук. Два пъти развеждана.

— Значи знаеш предисторията. Искаш ли лате?

— Прекалено късно е за лате.

— Пиеш кока-кола.

— Нелогично, нали? Ще пия лате. Само да се отклоня от темата за миг — каза тя, докато слагаше в тигана масло, за да се разтопи, и започна да чупи яйцата в купа. — Можеш да си купиш и други подправки освен сол, черен пипер и лют червен.

— Напиши ми какви, ще ги купя.

— Какво стана с Приси и Рик?

— Голям скандал очевидно, защото, да, той все още се вижда с жената от Уестбрук. Приси избрала тази вечер, по време на бурята, да каже на Рик — на пияния Рик — че ще си наеме адвокат и ще подаде молба за развод.

— Не можеш да я виниш.

— Не, не мога — съгласи се той. — Намерила касова бележка от някакъв магазин за бельо в Уестбрук в джоба му, което доказва, че освен кръшкач е и глупак. И то точно когато имали проблем с парите и след като се бил заклел, че е приключил аферата с получателката на секси бельото. Приси започнала да му вади дрехите от гардероба и заплашила да ги запали, счупила му трофея за най-полезен играч на отбора по софтбол в гимназията. Той твърди, че го запратила по него. Тя казва, че го хвърлила към стената. Ще повярвам на нея, защото не мисля, че не би го улучила, а и той беше прекалено пиян, за да се предпази. Както и да е. — Рийд сложи латето й на плота за закуска, докато Симон бъркаше яйцата. — Той излетял навън в бурята, пиян и ядосан. Изгубил контрол над колата и се ударил в дърво. По-голямата част от него паднала върху пикапа на Кърт Сийболд. Сийболд изскочил, и той самият малко пиян, и двамата се сбили, но Сийболд имал предимство, защото бил само малко пиян и не бил ранен от сблъсъка с проклетото дърво. Жената на Сийболд, Алис, също изскочила навън, видяла Уагман на земята и съпруга си, който се олюлявал с окървавен нос, и се обадила на 911.

— Поне някой е действал разумно.

— Да, така е. Трябваше да арестувам и двамата и да завлека нещастните им задници в спешната клиника. Сийболд вече си е вкъщи, поставих го под домашен арест, докато решим проблема. Уагман е в клиниката със счупено ребро. Знам, че не е забавно, но има и леко сътресение, спукана устна, ударено коляно и т.н. Приси, у която няма и грам съчувствие, предложи да му кажа да се обади на курвата си, което аз отказах да направя.

— Мъдро. — Симон препече няколко филии от хляба, който той беше купил от пазара, и сложи чиния първо за него, а после и за себе си. — Това ще забавлява острова със седмици. Надявам се, че тя няма да го прибере обратно.

— Изглеждаше доста решителна.

— Прибирала го е поне веднъж, доколкото знам — пак някаква лятна работничка. Женени са само от три или четири години. Той никога няма да й бъде верен, нито на курвата си. Миналата седмица ме сваляше.

— Нима?

— По идиотски начин. — Тя отпи от латето. — Добро лате.

— Упражнявах се. Яйцата са страхотни.

— Ще са още по-хубави с малко мащерка.

— Мащерката вече е в списъка. — Той се потупа по слепоочието. — Е, как прекара вечерта?

Тя остави латето и го погледна в очите.

— Трябва да направя признание.

— Поне ме остави първо малко да те разпитам. Вече виждам, че си ми откраднала ризата. Ще има последствия.

Тя сложи длан върху неговата.

— Първо ще се извиня. Бях груба и нахална.

— Да не си ми намерила порното?

— Имаш порно?

Той се взираше в нея, като нарочно не издаваше никаква емоция.

— Какво?

Тя се засмя.

— Боже, много си сладък. Бях неспокойна, когато ти излезе. Ще кажа и нещо друго, което ми хрумна. С всеки друг бих се прибрала у дома. Щях да си кажа: „Е, това беше забавно“. Щях да ти оставя закачлива бележка и да си тръгна. И да отида на партито на Сиси. Но не го направих и наистина трябва да си помисля за това. Изобщо не ми хрумна да си тръгна.

— Аз те помолих да останеш.

— Това не би имало значение — настоя тя. — С всеки друг нямаше да има значение. В колежа специалността ми беше секс за една вечер.

— Минало е много време, Симон.

— Да, но трябва да си помисля защо когато бях неспокойна и сама в чужда къща, дори не си помислих да си тръгна. И тъй като бях неспокойна, реших, че мога да направя няколко скици. На теб, може би на русалката за банята ти. Само че нямах скицник у себе си. И влязох в кабинета ти да търся хартия.

— О. — Интересните му зелени очи станаха непроницаеми. — Добре.

— Ти затвори вратата.

— Не я заключих — отбеляза той. — Не казах: „Не влизай там, ако си знаеш интереса“.

— Господи, толкова си стабилен, толкова солиден. — Тя обаче не се чувстваше толкова стабилна и прокара ръце през косата си. — Видях хартията в дрешника, на него нямаше врата.

— Само трябва да я отварям и затварям. Какъв е смисълът?

— Тогава видях работата ти. Онези дъски. Осъзнах, че част от нещата на тях са служебна информация. Какво? Снимки от местопрестъпленията, доклади.

— Да. Тъй като не си заподозряна, от мен да мине. Но съжалявам, че си го видяла.

— Става въпрос за това, което ти виждаш. Убити и унищожени хора, трупове, убийци. Взираш се в тях, защото все някой трябва да го направи. Не е ли така? Не ми казвай, че това е част от работата ти, Рийд. — Тя стисна ръката му. — Не ми го казвай.

— Това е част от работата ми, работата, която съм избрал. Част от живота ми. То е нещо като… мисия, ако не ти звучи прекалено тъпо.

— Никак даже.

— Няма да спра, докато не я хвана. Ако федералните ме изпреварят, чудесно. И в двата случая всичко приключва. Но когато това стане — той се пресегна и отметна косата от лицето й, — ще махна дъските. Ще архивирам всичко.

— Можеш ли?

Той се облегна с кафе в ръка.

— Случилото се онази вечер е част от нас и винаги ще бъде. Но това не означава, че ще ни определя, не може да ни определя. Нито теб и мен, нито това, което с теб ще бъдем заедно. Обаче имаме нужда от финал, колкото и банална да е тази дума. И от шибана справедливост.

— Да. — Тя въздъхна. — Никой от нас не е получил нито едното, нито другото.

— Ще положа всички усилия, за да получим и двете. След това ще си представям Патриша Хобарт в килия до края на живота й и ще бъда спокоен. Даже повече от спокоен.

— Ти си създаден такъв. За теб нещата стоят така. Добрите гонят лошите.

— Така трябва да бъде. А ти какво правиш, Симон? Създаваш мемориал. Работиш от сърце и душа, почиташ мъртвите, успокояваш близките им. Това също е работа, но не само. Това е твоята мисия.

— Доста късно стигнах до нея.

— И какво от това?

— Много си добър с мен — отбеляза тя. — Това ме плаши до смърт.

— Ще ставам дори още по-добър, така че или свиквай, или живей в страх. — Той взе чиниите им и ги занесе до мивката.

— Ще поговориш ли с мен за работата си? Например как стигна до извода, че Патриша Хобарт се кани да убие някого от оцелелите, който се е преместил на юг. Двамата във Флорида са на първите места в списъка ти.

— Така си мисля, това е преди всичко предчувствие. Проблемът е, че оцелелите са стотици. Тя има много, от които да избира. Ще говоря с теб за това, а ти ще говориш с мен за твоята работа. Но не тази вечер. Провери ли как е Сиси?

— Да. Имаш „юхуу!“ от нея.

— Е, сега сигурно никога няма да прави с мен страстна сладка любов. — Той се обърна. — Предполагам, че ще трябва да се задоволя с теб.

Тя наклони глава.

— Във Флоренция има разкошен италиански виолончелист на име Данте, с когото правих страстна сладка любов много пъти. И бих могла пак. Но тъй като не съм във Флоренция, предполагам, че ще трябва да се задоволя с теб.

— Това е сериозен контраудар. А аз наистина ти обещах още секс.

— Така е.

— Държа на думата си.

Той подаде ръка. Тя я прие.

 

 

Рийд успя да поспи два часа, преди да настъпи яркото ветровито утро. Каза на Симон да остане и да спи колкото иска, преди да излезе с чаша кафе и характерната ведра походка на човек, който е правил много секс.

Тръгна пеша въпреки заледените участъци и замръзналата кал, защото искаше да огледа щетите. Видя много паднали клони, но освен дървото на Кърт другите бяха имали късмет.

Имаше нужда от почистване. Реши, че ще си купи електрическа резачка и ще внимава да не убие някого или себе си с нея. Водата бе яркосиня, но бушуваше с известна ярост и из нея препускаха белите гриви на вълните.

Забеляза трима души, които оглеждаха щетите на вилите под наем, и спря да види какво става.

Тук-там имаше по някоя издухана керемида, бурята бе довлякла много боклуци и един от мъжете му каза, че навсякъде имало кал, тъй като след сланата пак валял дъжд.

Намери смачкан велосипед на пътя, но нямаше кръв, нито следа от колоездача. Вдигна го и го взе със себе си. В една локва лежеше нечие розово знаме с бял кон на него, измачкано и подгизнало. Него остави, където си беше.

Някои вече разчистваха дворовете си и спираха, за да го поздравят, да го питат как е изкарал първата си североизточна буря на острова.

Не каза, че повечето време бе прекарал в леглото с красива жена. Но си го помисли.

Остави смачкания велосипед пред „Изгрев“ и влезе вътре, за да си вземе още кафе и да се осведоми за новините.

Паднали клони, срутен кей, няколко дребни наводнения. Но голямата новина беше инцидентът с Уагман и Сийболд. Притискаха го за подробности, но Рийд увърташе.

Клюки за арести в кафенето задаваха лош тон.

Закара велосипеда до участъка, където намери Дона и Лион да клюкарстват.

— Къде намери велосипеда на Куентин Хобс? — попита Дона.

— На около километър и половина извън селото. Откъде знаеш, че това е велосипедът на Куентин Хобс?

— Имам очи. И майка му, която е глупава като пияна танцьорка на кан-кан, току-що се обади и каза, че някой е откраднал велосипеда на сина й по време на бурята.

— Пияна танцьорка на кан-кан?

— Виждал ли си такава?

— Нито пияна, нито трезва.

— Повярвай ми. А аз й отговорих: „Синът ти заключил ли е велосипеда в навеса, вързал ли го е с верига?“. Не го е направил, защото се е метнал на майка си и никога не го прави. Колелото само е отлетяло, ето какво се е случило.

— И аз мисля като Дона — каза Лион. — Никой не би откраднал велосипеда на хлапето. И никой не би излязъл в разгара на бурята, за да го краде, това е сигурно.

— Сега вече е боклук. Можеш да й кажеш, че сме го намерили.

— Вероятно ще поиска да му свалим отпечатъци от пръсти и да започнем разследване.

— Ще бъде разочарована. Лион, ще съм ти благодарен, ако отидеш до клиниката, където Рик Уагман е окован с белезници за леглото, за да провериш в какво състояние е. Ако го изпишат, доведи го тук и го заключи. Вече е обвинен и са му прочетени правата.

— Чух нещо за това. Наистина ли е пребил Приси?

— Не, не е, иначе щеше да получи обвинение и за това. Обвинен е в каране в нетрезво състояние, опасно шофиране, нападение над Кърт Сийболд, унищожаване на частна собственост и съпротива при арест, защото се опита да ми се нахвърли, когато отидох там.

— Замахнал е към теб? — попита Дона с присвити очи.

— Слабо. Беше пиян, със сътресение и оглупял. Обвиних Кърт в нападение, тъй като и двамата се смилаха от бой. Оставих го у дома и не виждам никаква причина да го заключвам.

Лион се намръщи и потърка брадичката си.

— Струва ми се, че Кърт се е защитавал.

— Той е нанесъл първия удар, Лион, сам си призна. Беше пил няколко питиета, но не шофираше и по всичко личи, че никога повече няма да може да кара пикапа си. Предполагам, че накрая ще свалим обвиненията от него, но засега трябва да останат. Как би реагирал той, ако помоля Сесил да отиде там с резачка и да му помогне да отреже дървото?

— Бих казал, че ще реагира добре.

— Тогава точно така ще направим. Ник и Мати са втора смяна, но ще ги повикам, ако имаме нужда от тях. Искам Уагман в килията веднага щом е медицински възможно, Лион. Снощи написах документацията за него. Може да си наеме адвокат, да се опита да излезе под гаранция, но трябва да е или в ареста, или прикован с белезници за леглото си в клиниката. Не позволявам на никого да кара пиян на острова.

— Тъй вярно, началник.

— Изглеждаш ми много пъргав и ведър за човек, който не е спал половината нощ, за да се разправя с пияници.

Рийд се усмихна на Дона.

— Така ли? Може би е заради ведрия ми характер. Ще бъда в кабинета си. Прати ми Сесил там, когато дойде. И ако не е тук до десет минути, Дона, му се обади и му кажи да се размърда.

Влезе, седна и пусна компютъра. След това се свърза с прокурора, който обслужваше острова, когато имаше нужда.