Алма Катцу
Глад (49)

Благодарности

Онези от читателите, които познават трагичната история за пътуването на Донър, бързо ще открият, че съм си позволила множество волности, за да я преразкажа под формата на роман. Имената, местата и датите са запазени, но много други неща са променени, за да отговарят на изискванията на фабулата. Добавила съм дори няколко напълно измислени герои: например Уолтън Гау, менторът на Едуин Брайънт, който не е съществуваща личност, макар и Дейви Крокет наистина да е бил опериран от апандисит в Тенеси. Образът на Томас, обречения любим на Елита, е основан на реално съществуващия Джон Баптист Трюдо. Първоначално възнамерявах да използвам образа на Трюдо, но сюжетът изискваше да направя някои промени, които нямаше да отговарят на реалната биография на Трюдо, така че реших да създам нов герой, на когото да можем да възложим всички изисквания, наложени от измислената история. По тази причина истинският Трюдо не се появява в този роман.

Благодаря на първо място на Тифани Морис за старателния и чувствителен цялостен прочит на ръкописа и за подробните бележки по отношение на някои проблематични парадигми и клишета. Никога не е лесно човек да отрази историческите факти за най-често вредните предразсъдъци, които са съществували съвсем реално по онова време, особено по отношение на местните племена и тяхната култура, и в същото време да не направи така, че да умножи и да предаде тези възгледи напред във времето. Проблематичното отношение на някои от белите заселници към племената от американския континент по никакъв начин не отразява чувствата и мислите на автора или на екипа, работил върху тази книга.

Разбира се, дори подобен „художествен преразказ“ на историческо събитие изисква значително количество проучвания. За трагичната история на Донър и хората му е изписано много, което се оказа едновременно благословия и проклятие. Благословия, защото човек обикновено може да открие отговор на всичките си въпроси, ако продължи да се рови; и проклятие, защото има безкрайно много материал, който трябва да се прерови. Ако се интересувате от повече подробности за реалните исторически събития, препоръчвам двете книги, на които се осланях най-много: великолепната The Donner Party Chronicles: A Day-by-Day Account of a Doomed Wagon Train (1846–1847) от Франк Мълен-младши и Desperate Passage: The Donner Party’s Perilous Journey West от Итън Рерик. В допълнение към тях, почерпих много за атмосферата на онзи исторически период от книгата Covered Wagon Women: Diaries and Letters from the Western Trails, 1840-1849, съставена от Кенет Л. Холмс. Освен това искам да благодаря на екипа на мемориалния щатски парк „Донър“ в Тръки, Калифорния, както и на историческия комплекс „Форт Бриджър“ в Уайоминг за гостоприемството им по време на моите посещения.

Този роман наистина е съвместно постижение, резултат от тясно сътрудничество с Лорън Оливър и Лекса Хилиър от Glasstown Entertainment. Благодаря и на редакторката си от Glasstown Джесика Сит, без която този роман нямаше да бъде същият, както и на Линли Бърд и Емили Бърдж за внимателния им прочит.

Сърдечни благодарности и на Сали Ким от издателство G. P. Putnam’s Sons — най-благосклонния и способен редактор, на когото може да се надява един автор — и на агентите ми Ричард Пайн, Илайза Ротстийн и на Стивън Барбара, агента ми от Glasstown, за съветите и търпението им. Накрая благодаря и на Хауърд Сандърс и Джейсън Ричмънд от United Talent Agency за всичките им усилия този роман да стигне до големия екран.