Стив Кавана
Тринайсет (8)

7

Прекарах неусетно половин час в компанията на Боби. Каната кафе му развърза езика, а аз изпих две чаши, докато го слушах. Беше син на фермер от Вирджиния. Нямаше братя или сестри. Майка му ги изоставила, когато бил шестгодишен. Заминала с някакъв китарист, с когото се запознала в бара. Боби и баща му останали сами във фермата. Като дете той лесно се приспособил към този начин на живот и отвикнал веднага щом осъзнал, че може би има възможност и за друг.

Тази идея го осенила един съботен следобед, когато бил на петнайсет. Приятелката му посещавала театрален кръжок, а Боби погрешка отишъл да я вземе един час преди да приключи репетицията. Решил да влезе и да погледа, вместо да чака отвън.

Този ден променил всичко. Боби просто бил зашеметен. За пръв път гледал театър. Не го разбирал, не проумявал въздействието му. Почувствал се странно, защото открай време обичал филмите, но не се бил замислял нито как се правят, нито за участващите актьори. Започнал да засипва приятелката си с въпроси, защото много искал да научи повече за актьорската игра. Записал се в кръжока още следващата седмица и шест седмици по-късно стъпил на сцената на самодейния театър. И вече нямало връщане назад.

— Баща ми направи нещо много специално за мен. В деня, когато навърших седемнайсет, той продаде няколко животни и ми връчи хиляда долара. Боже, тогава ми се струваха като цялото богатство на света. Не бях виждал толкова много пари. Бяха предимно десетачки и петарки с петна от пръсти и какво ли още не. Истински пари на търговец на добитък, нали разбираш?

Предполагах, че Боби вече е натрупал доста милиони. Въпреки това очите му блестяха, докато говореше за онази пачка банкноти от баща му.

— Сгънах парите много внимателно, пъхнах половината в портфейла си, а другата половина в джоба си. После татко каза, че ми е купил билет за автобуса до Ню Йорк. Господи, това беше най-хубавият ден в живота ми. И същевременно най-лошият. Осъзнавах, че годините на баща ми напредват. Не можеше да се грижи сам за фермата. Но това нямаше значение за него, той искаше да ми осигури шанс да си опитам късмета.

Кимнах.

— Получих шанса си благодарение на татко. Седем години работих като пиколо и сервитьор и бях ветеран по явяване на всякакви прослушвания. Получавах по-малко от половината дребни роли, за които кандидатствах. И после един ден се озовах на подходящото място в подходящия момент и попаднах на Бродуей. Първите две години бяха трудни — татко се разболя и аз непрекъснато сновях до фермата и обратно. Той присъства на премиерата ми. Видя ме в главна роля в пиеса на Бродуей. Не живя много след това. Не доживя, когато ми се обадиха от Холивуд. Щеше да му хареса.

— А запозна ли се с Ариела? — попитах.

Боби поклати глава.

— Не. Щеше много да му допадне.

Той наведе глава. Преглътна. Разказа ми историята.

Запознали се на снимачната площадка. Независима продукция, озаглавена „Шунка“. История за съзряването. Нямали общи сцени във филма, но прекарвали цялото си свободно време заедно. По онова време Ариела вече била изиграла второстепенни роли в пет-шест холивудски филма. Кариерата й набирала сила. В независимата продукция изпълнявала първата си главна роля и разчитала филмът да стане хит и нейна визитна картичка. Оказало се точно така. Изгряващата й звезда озарила и кариерата на Боби. Не след дълго двамата станали най-популярната двойка в киното. Получили главните роли в научнофантастичен епос и подписали договор за риалити формат.

— Бъдещето ни изглеждаше страхотно — каза Боби. — Точно затова не проумявам нищо. Бях много щастлив с Ари, всичко вървеше прекрасно. Тъкмо се бяхме оженили. Ако имам възможност, когато давам показания, ще попитам прокурора защо според него бих убил жената, която обичам. Това е безумие — заяви той, отпусна се на стола си и потърка чело, зареял поглед през прозореца.

Лесно ми хрумнаха десетина причини, поради които човек в неговото положение би убил младата си съпруга.

— Боби, тъй като има вероятност да работя по делото, искам да знаеш, че приемам всяка среща като подготовка за процеса. Ако чуя да казваш нещо неуместно, ще се чувствам длъжен да те предупредя, за да не го кажеш в съдебната зала, разбираш ли? — отбелязах.

— Да, да. Какво направих сега? — попита той и се изправи на стола си.

— Каза, че ще зададеш въпрос на прокурора. От теб ще се иска да отговаряш на въпроси. Само това се очаква от свидетелските показания. Най-лошото нещо, което може да се случи, ако зададеш на прокурора такъв въпрос, е той действително да ти отговори. Прокурорът може да каже, че ти си убил Ариела Блум, защото вече си получил от нея всичко, което си желаел, защото не я обичаш, защото си се влюбил в друга, а не си искал сложен развод, защото си открил, че тя е влюбена в друг, а не си искал сложен развод, защото си бил дрогиран или пиян, защото си изпитал внезапен пристъп на ревност или пък тя е открила най-тъмната ти тайна…

Млъкнах. Щом произнесох думата „тайна“, очите на Боби се оживиха и обходиха стаята, преди да се спрат върху лицето ми. Това ме притесни. Отначало хлапето ми допадна. Но вече не бях толкова сигурен.

— Не искам да има тайни помежду ни. Същото важи и за теб, Руди — заяви Боби.

Двамата с Руди понечихме да го предупредим да не ни разкрива нищо, което може да компрометира защитата му, но закъсняхме. Преди да успеем да го спрем, Боби ни разказа всичко.