Стив Кавана
Тринайсет (20)

19

Кейн последва върволицата от хора и влезе в съдебната зала през страничната врата. Веднага забеляза, че репортерските пейки са празни. Потенциалните съдебни заседатели щяха да седнат там. На този етап от процеса нямаше нито зрители, нито представители на пресата. Кейн видя Руди Карп на масата на защитата до Боби Соломон. Арнолд Новослик се бе настанил в края на масата, до Руди. Соломон седеше с равнодушно изражение.

Прокурорът се усмихваше. Кейн го беше проучил най-подробно. Арт Прайър. Оказа се по-висок, отколкото той бе очаквал, след като го гледа на няколко пресконференции през последните шест месеца. Светлосин костюм по поръчка обхващаше широките му рамене. Бяла риза, жълта вратовръзка, а от горното джобче на сакото му се подаваше и жълта кърпичка. Светлокестенявата коса, лицето с тен, гладките ръце и искрата в зелените му очи превръщаха Прайър в интересна фигура за наблюдение. Движенията му бяха бавни и грациозни. Беше човек, който целува старици по бузата и пъха пръсти в портмонетата им в мига, в който докосне кожата им със студени устни. Беше от Алабама. Роден и отраснал там. Беше практикувал основно в южните щати. Много пъти го бяха притискали, но никога не се беше кандидатирал за окръжен прокурор, губернатор или кмет. Прайър нямаше политически амбиции. Обичаше да бъде в съдебната зала.

Кейн мислеше, че прецизно е пресметнал кога да се включи в колоната. Първите дванайсет души се настаниха на предните пейки, а Кейн оглави тези, които щяха да заемат втория ред. Ако седиш на първия ред, понякога изглеждаш твърде нетърпелив. Беше установил, че юристите се отнасят подозрително към хора, които много искат да бъдат съдебни заседатели. Обикновено те преследваха свои си цели. Кейн не можеше да си позволи някой да си помисли, че той има своя цел.

Седна и за пръв път погледна директно към предната част на залата. Постара се, но му беше трудно да прикрие изненадата си. Русата съдийка, която трябваше да гледа делото, вече не седеше на съдийското място. Вместо нея там се беше настанил мъжът, когото Кейн видя да слиза от зеления кабриолет пред кантората на Еди Флин. За миг застина. Не се осмеляваше да помръдне, за да не го забележи съдията. Кейн не обичаше изненадите. Това бе нетърпимо. Ами ако съдията го познаеше? Замисли се за разговора им на улицата. Кейн беше говорил със своя глас, когато помоли мъжа да го упъти. Не с гласа, който бе упражнявал. Не с гласа, който използваше сега. И беше направил всичко възможно да скрие лицето си под бейзболната шапка.

Съдията гледаше заседателите, докато те се настаняваха по местата си. Очите му попаднаха върху Кейн, който отвърна на погледа му. Сърцето му биеше до пръсване. Доколкото успя да види, лицето на съдията остана безучастно. Кейн се постара да успокои нервите си.

Беше съвсем близо до целта.

* * *

Изборът на съдебни заседатели продължаваше вече два часа, а съдията едва бе преполовил втория ред. Проблемът беше, че започна от другия край, не откъм Кейн. До голяма степен от съдията зависеше как протича изборът на заседатели. Кейн беше виждал много различни подходи. Тъй като имаше елемент на произволност, съдиите не спазваха строга процедура. Някои просто напосоки прочитаха номер от списъка. Други смятаха, че кандидатите за съдебни заседатели не влизат и не сядат в определен порядък, така че разположението им и бездруго съдържаше силен елемент на случайност. Съдия Хари Форд, както се представи самият той, предпочиташе този подход — по реда на местата.

Той изнесе реч относно ролята на съдебните заседатели и обясни как протича едно наказателно дело. Кейн беше чувал всичко това и преди, но за пръв път толкова ясно обяснено.

Започна изборът. Най-напред дадоха думата на тези, които искаха да си направят отвод. Шестима имаха почивки, които бяха резервирани и заплатени, болни роднини или уговорени медицински прегледи, поради което бяха освободени.

След това ги подхванаха с въпросите.

Разпитваха ги един по един, обвинението и защитата ги приемаше или отхвърляше. Защитата имаше право на ограничен брой отхвърляния на заседатели, без да посочва причина. Можеха да го направят дванайсет пъти. След това бяха длъжни да посочат причина за непригодността на даден заседател. Една от жените беше отхвърлена от защитата, без да й зададат дори един-единствен въпрос. Определен брой съдебни заседатели бяха застигнати от същата съдба и защитата имаше право на едно последно отхвърляне. Прокурорът беше отхвърлил само един човек, като доказа, че той е отдавнашен фен на Боби Соломон.

Кейн заби нокти в дланите си. Не заради болката. Не усещаше болка. А защото така не мърдаше с ръце, държеше ги неподвижни. Не искаше да излъчва притеснение. Не и сега.

Десет съдебни заседатели бяха приети и от двете страни. Оставаха за запълване само две места. В ложата на журито имаше четири празни стола. Два за съдебни заседатели, два за резерви. Един мъж зае свидетелското място, за да отговаря на въпроси. Представи се като Брайън Дейл. Женен, но без деца. Мениджър в „Старбъкс“. Беше се преместил в Ню Йорк заедно със съпругата си преди шест години от Савана, Джорджия. Руди Карп не му зададе много въпроси. Арнолд вече беше приключил с проучването си на Брайън и Руди го прие за заседател. Кейн забеляза, че това се случва за пръв път. Защитата не прие нито един друг заседател, без да му зададе въпрос. Явно много го искаха в журито, отсъди Кейн. Замисли се за снимките на Брайън, които беше направил. Той беше по-близо до естественото тегло на Кейн. Слаб, мускулест. Среден на ръст. Със сходна костна структура, особено на носа. Нещата се свеждаха до избор между сегашната самоличност на Кейн и Брайън Дейл.

— Прокурорът има ли въпроси? — попита съдия Форд.

— Само един-два, Ваша чест — отговори Прайър, изправи се и закопча сакото си.

Кейн с удоволствие слушаше гласа му. Звучеше, все едно пчелен мед се изливаше в дулото на пушка.

— И така, господин Дейл, виждам, че сте благословен с тайнството на брака.

— Точно така. Вече шестнайсет години.

Кейн гледаше как Прайър приближава към свидетелското място. Пристъпваше наперено, но му отиваше. Не изглеждаше арогантно. Заслужена привилегия.

— Прекрасно, нищо не е по-важно от връзката между съпруг и съпруга. Как се казва жена ви?

Усмивка напираше да пробяга по устните на Кейн. Знаеше, че Прайър вече разполага с тази информация. Беше просто игра. Прокурорът се готвеше да изхвърли Брайън от журито, а онзи изобщо не подозираше.

— Марта Мери Дейл.

— Хубаво име, ако позволите да отбележа. А сега си представете, че довечера се прибирате при Марта Мери. Пристъпвате прага и веднага усещате как ухае на домашно приготвена храна. Марта Мери е готвила с часове. Измивате се, сядате да вечеряте и Марта Мери ви пита как е минал денят ви. Представете си, моля, че не й отговорите. Представяте ли си такъв сценарий, господин Дейл?

— Да, но всъщност винаги казвам на Марта Мери къде съм ходил. В брака ни няма тайни.

— Нека първи ви поздравя за това. Представете си обаче, че не отговорите на Марта Мери. Според вас тя ще се отнесе ли подозрително, задето премълчавате?

— О, да, господине.

— Ами ако Марта Мери ви обвини, че се срещате с друга жена, с която имате незаконна връзка? Ако не разсеете страховете й, тя ще си помисли най-лошото за вас, нали така?

Брайън кимна и каза:

— Основателно ще си помисли, че се е случило нещо лошо.

— Разбира се. Ако човек е обвинен в отвратително престъпление, но си мълчи и предпочита да не заяви пред съдебните заседатели, че е невинен, това според вас не е ли подозрително?

— И още как, господин Прайър — отговори Брайън.

Обаянието на Прайър не познаваше граници. Той се приближи до свидетелското място, тупна Брайън по рамото и каза:

— Благодаря за отзивчивостта ви, господин Дейл. Предайте поздравите ми на Марта Мери. — Завъртя се и докато се връщаше към масата на обвинението, каза през рамо: — Ваша чест, отхвърлям господин Дейл с мотива, че не може да издаде безпристрастна присъда.

— Приема се — оповести съдията.

Кейн си помисли, че Прайър вероятно е най-добрият прокурор, който е виждал. Току-що отхвърли приемлив за защитата съдебен заседател, прибягвайки до собствената й тактика. Единственото важно нещо при избора на заседателите беше безпристрастността.

— Нещо неправилно ли казах? — разпери ръце Брайън със смутено изражение.

— Заемете място в стаята за изчакване, господин Дейл. Служителката ни ще ви обясни всичко — нареди съдията. — Напомням нещо на останалите. Както обясних още отначало, обвиняемият не е длъжен да доказва нищо. Ако той предпочете да не свидетелства, както има право, вие не бива да си вадите заключения от това негово решение.

Един от съдебните служители се приближи към Дейл и го изведе навън.

Кейн се засмя тихо. За малко да вземе самоличността на Брайън. Сега изпитваше единствено облекчение за това, че се е разколебал. В края на краищата Марта Мери се оказа решаващият фактор. Тя беше висока метър и осемдесет и тежеше над сто и трийсет килограма. До нея Брайън изглеждаше като дребосък.

Кейн знаеше, че няма как да смести и двамата във ваната им.

— Следващият кандидат, който е наред, моля — каза съдията.

Кейн се изправи и тръгна към свидетелското място.